Желанието с цел печалба на нефт се явява основният мотив за намесата на чужди сили в гражданските войни. Към този извод са стигнали британски политолози, доказвайки „циничността“ на изследователите на международните отношения.
Учените са разгледали вътрешните конфликти в 69 страни в интервала 1945-1999 г. В целия свят гражданските войни са 90 процента от въоръжените конфликти. В 70 процента от случаите в конфликта се е намесвала и трета сила. Политолозите са се опитали да разберат какви фактори увеличават вероятността от такава намеса.
Те открили, че, от една страна, възможността за външна намеса е в пряка зависимост от количеството на нефт в страната. Второ, колкото повече нефт се изнася в една или друга държава, толкова тя с по-голяма готовност се намесва във вътрешния конфликт на страната, износителка на нефт.
Докато войските на LIH не стигнаха до богатия на петрол северен Ирак, за тази група почти не можеше да се чуе новина. Но веднага след като те заеха петролните полета, обсадата на Кобани излезе на предната линия в новините, а САЩ изпрати безпилотни самолети, за да атакуват LIH. Възможно е да има и други причини за тази намеса, но в повечето случаи се откроява много ясен модел. Търсенето на петрол се е отразило на много такива решения. Активната намеса в конфликта на Либия има само „икономическо“ обяснение.
Освен това, шансовете за инвазия на трета сила се увеличават, ако тя е голяма държава, бунтовниците са добре въоръжени, между двете страни има етническа близост, а конфликтът се развива на фона на студената война. Като пример учените привеждат участието на САЩ в гражданската война на Ангола 1975-1991 г., Гватемала, Индонезия и Филипините. Те споменават решението на Великобритания да се намеси в нигерийския  конфликт 1967-1970 г. и отказа ѝ да участва в гражданската война на територията на други нейни бивши колонии, където нямаше петролни резерви, като Сиера Леоне и Зимбабве.
От друга страна, дори да имат силна армия, страните с най-големи резерви на петрол, като арабските държави в Персийския залив, Мексико, Индонезия, на практика не се намесва във вътрешните конфликти на своите съседи.
Изследователите отбелязват, че намаляването на зависимостта от енергоносителите може да промени модела, описан по-горе.

Известният майор Андре рискувал сигурността на младата американска нация чрез прибързани и злополучни“предателски действия“. за това той бил осъден на смърт.

Маршал казва за подписването на тази смъртна присъда, подписана от Вашингтон:

– Може би няма случай в живота на главнокомандващия, когато да се е подчинил с по-голяма неохота на суровите заповеди на дълга и политиката.

Дабни отбелязва, че страданието на Вашингтон към Андре е „истинско и дълбоко“ Той е имал пълната власт да го убие или да го остави жив.

Защо тогава е подписъл смъртната му присъда?

Дабни обяснява:

– Волята на Вашингтон да подпише смъртната присъда на Андре не произлиза от това, че състраданието му е повърхностно или престорено, а от факта, че разумно е уравновесено от комплексни висши решения …. на мъдрост, дълг, патриотизъм и морално възмущение.

Представете си, че Андре има защитник, който чува думите на Вашингтон:

– Правя това с най-голяма неохота и желание..

Тогава защитникът би казал:

– Щом си върховен в тази ситуация, ти имаш пълната физическа възможност да оставиш тази писалка. Но по по подписването на тази заповед ще разберем, , че съжалението ти е лицемерно.

Съжалението е истинско, но е възпрепядствано от по-висш мотив. Вашингтон е имал служебната и физическа власт да освободи престъпника, но не е имал одобрението на собствената си справедливост.

По същия начин стоят нещата и с Бога. Божията безкрайна мъдрост направлява цялата му воля, ръководи и хармонизира, без да подтиска всичките действени закони.

Той иска всички човеци да се спасят и да им бъде простено за всеки грях, защото ги обича, но той не може да пристъпи това, което е постановил. „Заплатата за греха е смърт“. Единственото разрешение на въпроса е кръсната смърт на Исус. Приемането с вяра на това, което Божия Син  е направил за нас ни спасява.

Бившият гей активист Майкъл Глатц, основател и главен редактор на „Young Gay America“, приел Христос през 2007 г. и се оженил за момиче. Сватбата му е предизвикала възмущение сред гейовете.
След като Глатц приел Христос, той решил да напусне списанието и на монитора оставил бележка: „Хомосексуалността е смърт, аз избирам живота“. По-късно е написал една статия за това как Бог го е променил.
След тази трансформация, активисти по защита правата на гейовете, по-скоро Увейн Бесен, основател и главен изпълнителен директор на “ Truth победи Out“,  започнал да следи отблизо живота му. След женитбата на Глатц Бесен на своя сайт поместил оскърбителна и осмиваща статия за него и жена му.
В отговор на това, Глатц публикувал в  World Net Daily апел към всички гейове, гарантирайки им, че след брака, животът му се е променил към по-добро и той е щастлив.
„Написах обръщението си не, за да им натрия носа и да се похваля, че мога да се оженя. За други това може да е основен мотив, но аз не живее, за да доказвам на някой нещо“ – пише Глатц.
„Искам да разберете – независимо от това , че можете да се опитате да ме унищожите. Разберете, че имам законно право на живот и имам правото да избере един духовен живот … Аз съм уверен, че хомосексуалността вреди, това е отклонение, порок, но в същото време, от него можеш да се освободиш напълно и да се излекуваш“, – добавил той.
“ Разбирам, че моето мнение се различава от мнението на мнозина известни политици. Предполагам, че ще ме нарекат „фанатик „, от които всеки ще иска да се отърве …  Но аз обичам Бог, своя живот и му благодаря за всяка глътка въздух, за хората, и съпругата ми Ревека „- обобщил Глатц.

Съвременният свят е пълен с наложени стереотипи. Стереотипа на женската красота се излива в бельо в светската мода на нашите глави, пример за тиражиране на вманиачена реклама. Но когато става въпрос за по-сериозни неща, като например психологията на тероризма, е необходимо да се вдигне тревога.
Тероризма във филмите, като мода за екшън-трилъра с мощно зло срещу, която се борят благородни герои, дойде само преди 20-30 години.
При всеки трилър се дава по-малко внимание на личността на терористта, отколкото на битките и схватките.
Понякога сценаристите сформират портрета на престъпника, но главно наблягат на мотивите му. Много често във филма се показва, че основният мотив за убийството са пари или отмъщение за причинените вреди.
Логичният ум, присъщ на рационалния манталитета на западния човек, опитва да намери мотив, причина, поради която нормален спокоен гражданин изведнъж решава да стреля по невинни хора. И не намери. Защото тя не е там.
Желанието да се възпроизведе взрив или изстрел от пистолет може да се роди само в главата на човек, който е загубил морална и етична връзка с обществото.
Това състояние е състояние на морално-нравствена деградация. Ако проследите такъв човек преди самото му деяние, ще забележите, че той е затворен, необщителен, изпитваш депресия, нежелаещ  да живее.
Но това не означава, че човек не може да излезе сам от това положение. Някои опитват да премахнат депресията с по-тежка музика, алкохол, цигари, други търсат смисъл в живота си и се облягат на нови идеи. Много от тях се обръщат за помощ към лекари, психиатри, фармацевти, но това не винаги им помага напълно.
Изходът от такава ситуация е реализиране в област, която ги удовлетворява, носи им радост и успех.

Може би не знаете, но известна част от живота си Михаил Глинка е прекарал в Швейцария. Там той е създал голяма част от произведенията си.
Заселвайки се в един от кантоните на Женева, място предпочитано от британци и руснаци, ограничил посещенията в дома си особено за сънародниците си. Дразнел се от празните приказки съпровождащи салоните за срещи, за него това било губене на време. Мразел натрапчивото поведение на младите и за това едва ли би приел с радост такъв посетител. През този период името му било доста известно в музикалните среди и неговия дом бил често окупиран от нежелателни поклонници.
Един ден го посетил млад човек, негов сънародник. Разбира се и на него му било отказано учтиво от слугата среща с композитора. На въпросите си младежа получил уклончиви отговори, че Глинка е заминал за някъде и не се знае кога ще се завърне.
Примирено младия човек се обърнал и тананикайки някаква песничка си тръгнал.
Глинка, който през цялото време стоял скрит зад вратата и слушал разговора на младежа със слугата, изведнъж променил намерението си и накарал верния си служител да догони момчето и да го покани вътре. След като младежа влязъл в дома му, композитора се извинил, че не приема хора свързани с музиката му, но такъв човек като него той отдавна чакал. Момчето било озадачено, но с радост приело възможността да поговори с този популярен мъж.
Приключвайки обяда, на който бил поканен младият човек, композитора го помолил да му изпее песента, която си тананикал, когато му била отказана визитата и си тръгнал. Младежа не помнел дори дали е тананикал нещо, но искайки да угоди на великия композитор изкарал целия си репертоар от опера до леки песнички, които се изпълнявали в заведенията. Отчаян от усилията си момчето запяло стара руска песен. Очите на композитора светнали, а ръцете му бързо записали върху партитура веселата песничка.
Така в произведенията на великият руски композитор се появила старата, руска, хороводна песен „Камаринская“, която познава всеки един от нас днес.