Утрото надникна зад пердето и погъделичка с един слънчев лъч показалото се носле на Янко.
Момчето бързо скокна и разтърка очите си. Протегна се и погледна към леглото си
След това бързо натъпка обратно падналата от леглото слама.
Тогава откри една мравка помъкнала тялото на червей, който беше няколко пъти по-голям от нея.
Янко едва сдържаше смеха си, докато я наблюдаваше как се опитва да се изкатери по сламата.
„По-лесно ще ѝ бъде, ако заобиколи това място, – помисли си момчето, – а тя се катери и пада, катери се и пада … вече няколко минути“.
Накрая Янко се смили над дребосъка и реши да му помогне.
Искаше да хване мравката за едно от крачетата ѝ, но съобрази, че може да го откъсне, ако тя се съпротивлява.
Вместо това, Янко повдигна червея, а мравката здраво се впи в тежкия си товар и бясно зарита с крачета във въздуха.
Янко я премести отвъд препятствието и очакваше поне изблик на радост от страна на мравката. Но уви, това не се случи.
Момчето много се изненада, когато видя как след като той пусна червея и мравката пусна плячката си. Обърна се към него и бясно размаха миниатюрните си антени.
Янко имаше чувството, че мравката му се кара.
– Извинявай, мила мравке, – прошепна момчето и весело се усмихна.
Мравката му се кара още няколко секунди.
След това отново хвана червея и потегли с тежкия си товар към дома си.
