Босилекът е отличен източник на витамин А, витамин К, желязо и калций. Съдържа и диетични фибри, манган, магнезий, витамин С и калий.

Активните съставки наречени флавоноиди, съдържащи се в босилека защитават клетъчните структури, както и хромозомите от радиация и щети, породени от действието на кислорода. Босилекът осигурява и защита срещу нежелано бактериално развитие.

Съставките на това растение имат противовъзпалителен ефект. Хранителните вещества съдържащи се в босилека са от съществено значение при лечение на сърдечно съдови заболявания.

Бета-каротинът съдържащ се в босилека е мощен антиоксидант. Той не само предпазва епителните клетки от щетите на свободните радикали, но помага и за предотвратяване оксидирането на холестерола в кръвта от свободни радикали.

Босилекът е силно благоуханно растение. Листата му се използват като подправка на най-различни видове храни.

Използва се при приготвянето на бульони и маринати. Най-добре подхожда на говеждо месо и дивеч, а също на ястия от картофи и зеле.

От него се прави прочутия балсамов оцет, в комбинация с естрагон и копър. Пресният босилек се използва в салати и ястия от риба и яйца.

Италианската кухня е немислима без него. С босилек се приготвя прочутото песто, салата от домати със сирене моцарела, както и разнообразни видове паста.

Отлично подхожда на всякакви доматени сосове.

Тъй като маслата съдържащи се в босилека са летливи, най-добре е подправката да се слага към края на готвенето, така се запазват вкусовите му качества.

Тук не става въпрос, относно незнанието  или някаква заблуба на Римския понтифик, а по-скоро за затваряне на очи пред нарушение на приети норми.

Колонизатори и мисионери в Южна Америка срещнали през 16 век животното кипабара. Това е гризач, който води полуводен начин на живот.

Те помолили папата да обяви кипабарата за риба, така че месото на това животно да се яде по време на постите и той любезно дал съгласието си за това.

Терминът „корпорация на злото“ за първи път се е появил в научната фантастика, като символ на някаква организация, застрашаваща живота на планетата.
Днес ще ви представя една от компаниите, които продават продукцията си по целия свят, без да се спират пред нищо, за да изкарат още пари.
Това е Smithfield Foods. Тя разфасова около 6 милиарда фунта свинско месо в година. Това означава, че компанията се нуждае от много свине. А многото свине водят до огромно количество отпадъци.
Smithfield Foods харчи около 26 милиона фунта на година само за тяхното почистване.
Прасета се инжектират с коктейл от антибиотици, инсектициди и десетки химически вещества. Животински изпражнения се събират в специални утаители, които са толкова токсични, че ако в тях падне нещо живо, то веднага умира.
За да се избави от течните отпадъци на прасетата, компанията ги разпръсква във въздуха и вятъра носи отровите над района.
В резултат на това, нивото на сероводород, амоняк, метан, и над сто други токсични газове, водят до това, че заболелите от бронхит, астма и неврологични заболявания се е увеличил десетократно.

Хората, които са в постоянен психически стрес и не могат да се отклоняват от проблемите си, предпочитат да тонизират тялото си с кафе или чай от жълт кантарион и риган.
Когато са в такова състояние, хората са склонни да пушат, да пият алкохол и да приемат други средства, с които се тровят.
Така или иначе, но резултатът от такива навици води до заболявания на мозъка, сърцето, бъбреците и черния дроб. Нещо повече, снижават се функциита на половите жлези и започва да страда кръвоносната система.
Раздразнителените, инатливите, алчните и неспокойни хора обичат много да ядат и бързат по време на хранене вследствие, на което получават наднормено тегло, промени в кръвното налягане, хормонални разстройства, нарушения в гръбначния стълб, намаляват и защитните сили на организма.
При грубост, алчност, лошо отношение към хората, бруталност, прекомерната привързаност към нещата човек желае да яде повече месо. А жестокостта и праволинейността изисква голямо търсене на рибни продукти. В резултат на това са налице песимизъм, постоянна раздразнителност, ракови заболявания и злополуки.
Освен това, месото и рибата изискват много енергия за смилане, което води до отслабване на други функции, включително естествена тенденция за самолечение. Заболяванията стават хронични.

Убиването на леопарди било умишлено, целенасочено и много активно.
И всичко това не било направено заради месото, кожата, за да се спаси селище или домашните животни в него, от нападение на звяра.
Работата била в това, че населението на Занзибарския архипелаг било твърде уверено, че тези леопарди са свързани с вещици и зли магьосници, които специално ги развъждали и обучавали да им бъдат в помощ, а след това изпращали леопардите да вършат техните черни дела.
Кампанията по изтребването на този вид започнала през втората половина на 1960 г. 30 години по-късно не е останал нито един занзибарски леопард в дивата природа.
Учените започнали да бият тревога в началото на 90-те години на миналия век, но след няколко години, програмата за опазването на вида е преустановена като безнадеждна.