Добри погледна часовника си и се канеше да си тръгне, но Димитър много искаше да остане, за това го закачи:

– Скоро разговарях с един приятел, оказа се, че и той познавал твоя пословичен скрънзълък. Изглежда скъперничеството ти има патологичен характер..

Добри беше готов да избухне, но замълча.

– Приятелят разправяше, – поде отново Димитър, – че баща ти бил местен деятел и за да изхрани многочисляната си челяд продавал семки. Няма срамен труд. Славата ти се носи, че като дете си бил майстор на топчетата. Залагали сте на дребни монети и си обирал другите момчета. А баща ти се хвалел с торбичка пълна с монети, като казвал, че това е спечелил сина му, като добявал, че голям търговец ще станеш и много пари ще изкарваш.

Добри търпеливо слушаше, но мълчеше.

До масата им приближи Горан, местните много го уважаваха. Той бе чул  думите на Добри, затова кротко добави:

– До скоро тук имаше един сляп просяк. Който минеше пускаше по някоя монета в паничката му. Но един ден този човек изчезна. Плъзна мълва, че някой вместо стотинки е пуснал голяма пара. Старците в махалата казваха, че това е направил Добри.. После се чу, че и на други хора, някой ненадено им е подхвърлил пари, когато са били отеснени.

Димитър погледна Добри и тихо каза:

– Хубаво е, че парите, които трупаш, ги използваш за толкова благородни цели. Извини ме за заяждането.

Добри вдигна рамене, махна с ръка и си тръгна. Димитър го проследи с поглед, някаква тъга се бе загнездила в душата му. Толкова години бяха приятели, но до сега не беше разбрал какъв човек е той ….

В африканската пустиня пейзажът е еднообразен. Понякога пътниците в тази безкрайна пустош откриват под краката си интересни камъчета. Дори и ако поискаш да ритнеш, нищо няма да се получи. Не можеш да го махнеш от мястото му и да го подържиш в ръката си. Тези камъни не са друго, а необичайните растения на пустинята – литопси.
Те са малки с диаметър около 5 сантиметра. Майстори са на камуфлажа в пустинята.
Всеки човек или животно, попаднали на такова горещо и пустинно място, на първо време ще търсят източник на вода, кладенец или растение, което съдържа голямо количество вода.
Кой тогава ще обърне внимание на някакви си камъни, в които дори вода не се забелязва?
Така минавайки край тях, човек изобщо не се досеща, че сред истинските камъни са се скрили литопси, имащи запаси от влага.
Техните корени проникват дълбоко в земята, за да търсят вода.
Литопсите имат дебело стъбло, на което растат тлъстички и малки листенца, а през есента между тях могат да се появят малки разноцветни цветчета.

Веднъж един баща строител взел сина си на работа си. Момчето наблюдавало работата на майсторите, заети с ремонта на помещение. Синът няколко дни следял, как мажат стените и тавана…..
Малкото дете споделило впечатленията с баща си:
– Татко, аз се научих да правя ремонт. Видях как мажат тавана, как поставят плочките на стените в кухнята …. Всичко запомних!
Бащата се усмихнл и поканил сина си да  пият чай. Сипал в две чаши чай. В своята пуснал няколко бучки захар, а в тази на сина си не сложил нищо.
– Е, сине, сладък ли е чая ти? – попитал бащата.
– Как може да е сладък чая ми? Ти пиеш твоя със захар, а аз не – възмутило се момчето.
– Но нали ти виждаш как пия чай със захар. Нима на теб не ти е сладък чая?!
Синът погледнал баща си изненадано. Той още не можел да разбере, какво искал да му каже баща му.
– А как ще се научиш да правиш ремонт, само като наблюдаваш майсторите?
Момчето навело глава и се замислило.

В един гръцки град трябвало да поставят статуя. За направата на тази статуя изявили желание двама скулптори и Народното събрание трябвало да обсъди кандидатурите им.
Първият майстор застанал на трибуната и много убедително разказал как трябва да изглежда статуята. Вторият излязъл малко неловко напред и казал:
– Граждни, това което той каза, аз смятам да направя.
Солта на тази история е, че хората се доверили на вторият майстор. И наистина е така. Този, който с желание прави занаята си тема за обсъждане, се оказва работник със съмнителни умения.
Защо е необходимо да се говори за самата работа? Докато тя не е завършена е трудно да се „погледне“. А когато е завършена, всяка мисъл за нея трябва да се изхвърли и да се мисли за следващата ….

Полицията в Бърно, Чехия, била извикана, поради подозрения в извършване на кражба.
Когато пристигнали на мястото открили пиян майстор, който полагал тротоарни плочи.
Оказало се, че по път за в къщи човекът дошъл до недовършената настилка и решил, че е опасно да го остави в такова състояние.
Пет часа, след като бил намерен от полиците, в кръвта му били открити два промила алкохол.
Представители на строителната компания са заявили, че работата е извършена ефективно и те нямат оплаквания.