В един малък град, който по нищо не се различаваше от другите, ставаха странни неща.
Хората носеха маски. Държаха се на дистанция един от друг. Вратите на църквата бяха затворени. В магазините се мяркаха малко хора.
– Защо децата не ходят на училище ? – попита един странник минаващ през града.
– Появило се е нещо страшно и всеки си седи у дома? – отговори му случайно минаващ мъж.
– Къде са изчезнали възрастните хора?
– О, за тях е много опасно, – обясни мъжът. – Срещне ли ги това зло, умират веднага. За това си седят по домовете и не смеят да се покажат.
Странникът се огледа. На лицата на малкото хора, които срещна се четеше страх и отчаяние.
– Как живеят тези хора? – запита се той. – Без приятели, без човек на който могат да се облегнат в труден момент. Пълна изолация и страх един от друг.
Странникът вдигна глава и погледна към празния площад.
– Днес е празник, а по нищо не личи, че е, – отбеляза тъжно той. – Градът е станал сив и мрачен, а хората егоистични и сърдити, не се знае на какво.
Подухна по-силен вятър и забравената камбана се обади със медения си глас.
Смутени хората надигнаха глава натам.
– Забравихте Бога и ето какво ви сполетя, – обади се настойчив глас, който разтърси хората. – Ако има малко надежда за хората, тя е в Бога. Той е Единственият, Който пое човешкия ни товар и ни помага да осмислим живота си.
Всички погледнаха към странника, който изрече тези думи.
Докато решат да го нарекат безумец и да го изгонят с тояги от град си, той се стопи във въздуха и изчезна.
Всички останаха смаяни.
– Кой каза това?
Смущението нарастваше. Хората сякаш се събудиха от дълбок сън.
Още дълго време думите на странника звучаха като камбанен звън в главите им. Това бе сериозно предупреждение за тях.
Какво направиха месните ли? Не знам.
Всеки има право на избор. А вие какво решихте за себе си?
