Слави бе само на шест години. Той бе обкръжен от добри и любезни хора. Но попаднеше ли сред непознати, които се държаха грубо, цинично или вулгарно, се чувстваше неловко. Техните действия и думи му се струваха странни.
Не можеше да понася просташкия им и брутален начин на изразяване, а чуеше ли псувня, се мръщеше и извръщаше глава настрани.
Майка му не веднъж му бе казвала:
– Всяко Божие творение е прекрасно.
Но как да ѝ повярва, когато виждаше шокиращи форми на поведение.
Един ден Слави бе с майка си. Те посетиха едно културно мероприятие.
Към обяд бе обявена почивка от 45 минути и майка му реши през това време да посети близкия универсален магазин.
Тръгнаха, но нямаха часовник. Майка му се огледа наоколо.
Пред магазина стояха две жени. Те бяха облечени в съдрани дънки и черни фланелки, на които имаше нарисуван череп. На краката си имаха джапанки. Бяха късо подстригани, без грим.
Говореха много високо. Те не се стесняваха да употребяват пошли слова и почти на всяка втора дума псуваха.
Пушеха и пиеха бира, от метални кутии.
– Слави, – каза майка му, – иди при тези жени и ги попитай, колко е часа, за да не закъснеем за продължението на мероприятието, на което сме от сутринта.
Момчето се огледа наоколо и озадачено попита:
– Мамо, къде виждаш тези жени?!
