В неделя Кирил се разболя. Имаше чувството, че му е запушена едната ноздра.

– Кате, трябва да полагаш сега много грижи за мен и да ми отделяш повече внимание, – каза той на съпругата си.

А тя в момента бе много зле.

Имаше тридесет и девет градуса температура. Тялото я болеше. Тресеше я. Но тя пренебрегна всичко това само и само, за да се пребори със запушения нос на съпруга си.

– О, милия, – каза Катя като донесе на съпруга си още една кутия с кърпички. – Ето, направих ти чай. Донесох ти и нагревателната подложка. Да изтичам ли до магазина, за та ти купя нещо? Не съм повръщала от двадесет минути, мисля, че ще се справя.

– Не, недей. Имаш висока температура и халюцинираш. Сам ще се справя с тази запушена ноздра.

Двамата замълчаха.

– Все пак имам нужда от домашна пилешка супа с юфка. Ти много хубаво я правиш. Винаги трябва да ям супа, когато съм така потиснат, иначе просто не мога да се възстановя. Благодаря ти, скъпа.

След няколко минути, когато Катя готвеше в кухнята, Кирил се провикна:

– Мисля, че е добре да отидеш до магазина, за да ми вземеш нова кутия с кърпички.

Катя застана на едно място и се зачуди:

– Кое първо да направя, да доваря супата или да отида до магазина?

Елена внимателно разглеждаше щанда за играчки в близкия на дома им магазин. Тя търсеше перфектния подаръка за сина си Живко.

– Той много бързо чупи или поврежда каква да е играчка, – въздъхна тя.

– Вземете този евтин камион или полицейската кола, – посъветва я магазинерката.

– Притеснявам се, – премигна неспокойно Елена. – За колко минути ще се наслади Живко на тази играчка, преди тя да се превърне в боклук и захвърлена в някой ъгъл на стаята?!

– Днес производителите се стараят да подобрят качеството, особено на играчките за малки деца, – опита се да я успокои магазинерката.

– Ако бързо се чупят, – засмя се тъжно Елена, – това се прави с предпазна мярка.

– Как така? – повдигна изумено вежди магазинерката. – Каква предпазна мярка? С какво ще играят децата?

– Това е идеята, – поклати глава Елена. – Купуваме по-евтиното, за да осигурим безопасността на децата си.

Магазинерката бе нацяло объркана.

– Ако детето не контактува с тази играчка по-нататък, вероятността да се нарани е нула, – поясни Елена.

Магазинерката избухна в бурен смях:

– Ако е така, вземете му малко чукче. Него няма да може толкова лесно да счупи.

– Още по-лошо, – махна с ръка Елена. – Докато му обясним за какво служи и как да го използва, Живко ще ще изпочупи всичко наоколо с него.

И двете се засмяха.

Накрая Елена избра едно „безопасно“ самосвалче според нея, но то се счупи по пътя ѝ към колата.

Да се чудиш, какво да подариш на децата си за поредния празник.

Наскоро Дафина се зае да преобрази стаята си. Стените бяха в цвят, който не подхождаше на спалнята ѝ.

– Иска ми да бъде с по-светли тонове, които да се съчетават по-добре, – изрази желанието си Дафина.

С дъщеря си отидоха до магазина и избраха цвета и материалите с невероятен ентусиазъм.

Като се прибраха, разместиха мебелите. Почистиха и подготвиха всичко.

Дафина не бе държала четка и бързо се умори, но не се отказа. По средата на боядисването спряха малко за почивка.

Работата не беше лесна, но и двете бяха решили да я завършат. Резултатът бе повече, отколкото очакваха.

Бог прави същото и с нас; ние сме Неговият най-ценен шедьовър. Той подготвя всичко, за да достигне до сърцето ни.

За разлика от нас, Той не се уморява, не се изтощава и не се отказва, защото Неговата любов към нас е безкрайна, чиста и вечна.

Навярно Дафина след няколко години ще се наложи отново да пребоядисва стените, но делото, което Бог върши в сърцето на човека, е с вечно въздействие и не се нуждае от ретуширане.

Ето как Бог достигна до сърцето на Дафина.

Той взе нейното тъжно и наранено сърце и го преобрази. Най-лошите ѝ нощи превърна в най-светлите дни.

Дайте шанс на Бог. Резултатите са толкова възнаграждаващи, не само за вас, но и за околните.

Няма нищо на този свят, което да се сравни с разбирането, че сте създадени с прекрасна цел.

Стоян бе изправен пред краен срок за проект в работата си.

Преди да излезе сутринта от къщи, той обсъди дневния си график със съпругата си.

Малко преди обяд тя му звънна и го попита:

– Можеш ли да вземеш някои хранителни стоки на път за вкъщи?

Следваше не много голям списък.

Стресът на Стоян вече беше висок и той бе силно раздразнен, че тя го моли да свърши тази поръчка, но бързо отговори:

– Да, няма проблем.

Той искаше да ѝ помогне, но това бе грешка.

След като приключи работа, Стоян се втурна кум магазина и се прибра бързо.

Когато влезе в къщи, той бе на ръба на негативните си емоции, а това силно повлия на останалата част от вечерта.

По-късно, когато си правеше равносметка, Стоян си каза:

– Съпругата ми не беше направила нищо лошо, като ме помоли да свърша една поръчка. Конфликтната вечер не беше по нейна вина. Ако бях по-мъдър, щях любезно да ѝ кажа, че искам да помогна, но че със служебните ми ангажименти този ден, това не е възможно.

Това е една здравословна граница, която би довела до повече мир в домовете ни.

Елена бе млада съпруга и майка. Тя нямаше много опит в кухнята.

Единственото нещо, което беше приготвила сама, преди да напусна дома си, бе сандвич и пържени яйца.

В началото тя се опитваше да готви, но нещата не се получаваха.

Елена и Максим знаеха за нейните „неумения“ и често се смееха, но всяко:

– Скъпа, не си много добър готвач.

Оформяше отрицателни убеждения в нея относно способностите ѝ да готви.

А това водеше и до съответни действия.

Елена вярваше, че не може да готви и за това не го правеше.

Ядяха готова храна от магазина, която само я притопляха.

Много често излизаха навън да се хранят, а това се отразяваше зле на финансите им.

Така минаха доста години.

Накрая Максим повярва във възможностите на Елена.

Тя започна да практикува и скоро стана много добър готвач.

Има области, в които сме слаби и такива, в които сме силни.

Нито силните ни страни, нито слабостите ни могат да бъдат единственият определящ фактор за това кои сме като личност, като съпруг или като родител.

В Христос Бог казва, че сме добри и ние трябва да вярваме в това.