Posts Tagged ‘лекарства’

Влизайки в колеж в друг град, студентът отишъл до там на велосипед

сряда, септември 6th, 2017

06092017-brave-student-2Пен Бо, 19 годишният студент от Китай, който наскоро се записал в първи курс на колеж, бил много радостен за това, че започва нов етап в живота си.

Тъй като учебното заведение се намирало в друг град, даже и в друга провинция, младият човек ще трябва да живее в общежитие. До новото си учебно място младежът решил да стигне по необичаен начин, а именно на велосипед.

Смелият Пен прекарал 38 дни в пътуване през 7 провинции, а общият му път е бил 3319 километра. Пътешественикът разказал, че от детството си се увличал от активен вид почивка.

Въпреки че, семейството на студента било против такова пътуване, той настоял на своето и успешно се добрал до местоназначението.

Освен това Пен взел за пътя всичко необходимо, включително някои инструменти и лекарства, той научил предварително как се сменя гума или как да постави спирачки на велосипеда си.

Изцеляващата надежда

четвъртък, август 17th, 2017

imagesОт психологическа, духовна и медицинска гледна точка, най-важната човешка потребност е нуждата от надежда.

Известният кардиолог д-р Уилсън Макнеър в автобиографичния си роман „Пътят на лекаря“, е заявил: „Често с другите лекарства използвам надеждата, тя може да изцели почти всички болести“.

Доктор Волф Харолд, професор по медицина в Медицинския колеж на университета Корнел и доцент по психология, казал: „Надеждата, както вярата и осъзнаването смисълът на живота, има лечебни свойства. Това не е просто твърдение или убеждение, това е заключение, подкрепено от внимателно планирани научни експерименти“.

Когато умира надеждата, обзема ни отчаяние. Тя е жизнено необходима. както психологически, така и биологически.

У хората трябва да има надежда и тя идва само от Христос. Когато ние се обръщаме към Него, Той ни дава надеждата за вечен живот.

Отчаяно положение

събота, август 5th, 2017

imagesЖегата прогони хората от улицата и събра старците в селската кръчма. Всеки от тях седнал пред чашката си, можеше да философства по злободневните теми.

Дядо Костадин пръв повеждаше хорото, той не мълчеше пред неправдите.

– Личният ми доктор ме изпрати в Здравната каса, – започна дядо Костадин, – да си направя снимка на главата.

– Че какво ѝ е на главата ти, – реши да се пошегува Сава, – гледам я на раменете ти стои.

– Нещо ми пищи в тая пущина, – оплака се Костадин, – сякаш бръмбари щъкат из нея.

– Е, какво направиха ли ти снимката? – попита загрижено Захари.

Костадин сякаш не чул въпроса продължи:

– Ходили ли сте в Здравната каса? Лъскави плочки по пода, бели стени, климатик, кафемашина, компютри бръмчат из стаите, а пред тях седнали бая хора.

– Така било и на Запад, – намеси се Йордан.

– Пратиха ме на втория етаж в една стая, – продължи разказа си Костадин. – Чукам на вратата и влизам. Там едно младо докторче и две жени, сигурно негови колежки ме гледат учудено. „Баш сега ли намери да дойдеш, старче“, – казва ми гневно младия мъж. Питам го: „Че какво му е на сегато?“ „Сега , – троснато каза докторчето, – сме в почивка“.

– Какъв народ само се е навъдил, – навъси чело Ставри.

– Ти остави това, но на всичко отгоре ми се скара: „Излез отвън и ще почакаш още пет минути“, – пусна една полуусмивка Костадин върху набразденото си от бръчки лице. – Влязох след пет минути, докторчето гледа бележката ми от личния ми лекар и казва: „Трябва да ти се направи снимка на главата? А знаеш ли колко струва това фото?“ „Колко?“ – питам го аз. „Сто лева“ – и ми се усмихна предизвикателно.

– Брей, че ние с нашите пенсийки ….. , – скочи Сава. – Ако дадем сто лева, какво ще остане за лекарства, храна, да не говорим за другите неща.

– Е, направи ли си снимка на главата? Докторът видя ли какво ѝ е? – заинтересува се живо Захари.

– Като чух цената, – наведе глава Костадин, – прибрах си хартийката от доктора и си дойдох.

– А, главата ти? – попита Йордан.

– Бръмчи си, – въздъхна Костадин. – В последно време започна нещо трещи в нея.  Какво да правя? Така ще е докато ме изкарат напред с краката ……

Брадати корени

петък, август 4th, 2017

000000В централната ботаническа градина СО РАН, корените на женшена притежават уникална антивирусна активност. Но за да ги получат в достатъчно количество за фармакологията в последно време е станало проблематично, особено след като много лечебни растения са класифицирани като застрашени от изчезване.

Биотехнолозите са намерили начин да се увеличи основната коренова маса с помощта на технологията “ брадатият корен“, за която се използва почвената бактерия аgrobacterium rhizogenes. Тя се среща в генома на растението и предизвиква бурен растеж на корените му.

В лабораторни условия учените заразяват с бактерии листата на лекарственото растение, поместено в специален мини биореактор, за да се получи увеличено количество на биомасата.

След отделянето на прораслите корени, те допълнителни се подхранват в специална среда, което води до чиста суровина за производство на естествени природни лекарства. При този метод за увеличаване на корените учените могат да увеличат и съдържащите се в тях полезни свойства.

Когато лабораторните изследвания приключат, ще се премине към производство на „брадати корени“ в промишлени мащаби.

Интересни факти за желатина

сряда, юли 26th, 2017

Zhelatin-825x510Желатинът е едно от веществата, които се използват за отглеждане на изкуствени перли.

Това вещество се използва в бактериология, като основа за отглеждане на бактерии.

В фармакологията се използва за образуване на обвивка на капсули за лекарства, хемостатични агенти и изкуствен плазма.

Желатинът се използва в производството на печатни мастила, в козметиката, както и за направа на топки за пейнтбол.

От билките към пеницилина

четвъртък, юли 13th, 2017

Травы.-Лекарственные-свойства-травСега учените изучават лечебните свойства на билките, с помощта на сложно оборудване и скъпи тестове.

В миналото „изследванията“ на билкарите се ограничавали до наблюдение на дивите животни. Когато се разболеят те започват да дъвчат определени листа, плодове и корени.

С течение на времето, традиционните лечители и внимателните лекари са натрупали огромно количество информация за билките, помагащи да речем за „главата“, „корема“ или „горещината“.

Едва в средата на ХХ век, учените започнали да се интересуват не само от растенията, колкото от съдържащите се в тях вещества. Напредъкът на химията е дал възможност да се отделят природно чисти вещества и да се използват като силни лекарства.

Новите средства помогнали с аптекарска точност да се щамповат милиони идентични по състав и сила таблетки. Използването им е много по-удобно.

Злоупотребата с лекарства, недостатъчното изследване на страничните им ефекти, карат хората отново да се върнат към природата и да търсят сила за изцерение отново в билките.

И го утеши

неделя, юли 2nd, 2017

imagesТридесетте години на миналия век. Васил Петров бе от репресираните и го изпратиха далеч от дома. В едно отдалечено селище, го караха да работи в гората.

Там ги хранеха с некачествени продукти. Много от интернираните умираха. Едни от хронично недохранване, а други от болести.

Заболя и Васил. Дизентерията го измъчваше жестоко. Лекарства за тази болест там не се доставяха.

Васил отпадна на цяло, не можеше да ходи на работа. А тези, които не ходеха на работа ги хранеха още по-лошо.

Болестта прогресираше и се стигна до там, че Васил не можеше да става вече.

Чувствайки, че земния му път отива към края си, той мислено се прощаваше със жена си , децата си и членовете на църквата.

А след това помоли Господа:

– Боже, приеми ме в Своята небесна обител.

Изведнъж вратата на стаята се отвори. Влезе човек в цивилни дрехи. Той мина край охраната и тръгна между леглата на интернираните.

Тръгна към болния, постоя малко и му каза:

– Василе, болен ли си?

– Да, гражданино началник, толкова съм болен, че едва ли ще доживея до сутринта.

Мъжът поседя още малко край болния, а после каза:

– Василе, ти няма да умреш. Аз ще те изцеря. Утре ще отидеш на работа в гората и скоро ще видиш децата си.

Болният с недоверие прие тези думи и поклати глава.

Мъжът го погледна и кротко му каза:

– Василе, повярвай ми и на мен в Гетсиманската градина и на Голготския кръст не ми беше лесно.

И изведнъж мъжът се разтопи във въздуха и изчезна.

След това видение, Васил заспа, а на сутринта стана и отиде на работа, заедно с другите.

Сърцето му бе изпълнено с радост и благодарност към Господа за изцелението, което получи.

Нали сам Исус Христос дойде при него не само да го изцели, но и да го утеши.