Колкото и страно да ви звучи, но тази фотография е от Марс.
Ние всички сме склонни да смятаме планетата Марс е мъртва, където всяка вълнуваща геологическа активност е станала преди милиарди години.
Но информацията от спътника на НАСА Mars Reconnaissance Orbite ни показва, че Марс е все още много динамична планета. Тя има постоянна ледена броня на Северния полюс. Този полюс е обграден от пясъчни дюни, които   се виждат. Тези дюни са формирани от малки части базалт, тъмна вулканична скала, подобна на скалите, намерени в околностите на вулканите в Хавай.
През есента и зимата температурата пада толкова ниско, че 30% от въглероден диоксид в атмосферата замръзва, и почвата се покрива с един ослепителен слой на сезонен лед от въглероден двуокис или „сух лед“, с дебелина 30-60 см.
Когато се разглеждат снимките, направени през различни периоди, то през пролетта може да се види, как под действието на слънцето твърдия въглероден диоксид се превръща в газ.
Газът излизат из-под ледената коруба и изнася на повърхността тъмен песъчлив прах, които може да се забележи по стръмните склонове на дюните.
Можем да видим необятно пространство от дюни. В началото при забавяне на кадрите може да се види, че всичко е покрито със сезонен сух лед с приблизително еднакъв цвят. Тъмните линии и петна в пясъка са дюните. Малкото петно на билото на пясъка ни разкрива ледена пукнатина. Пясъкът се премества, от излизащия газ на повърхностния слой лед, ниско в пукнатината.
С течение на времето пукнатината се разширява, а излизащия газ се кондензира в мраз в неопосредствена близост до ярките свежи райони. Сега можем да видим как пясъка от билото се спуска по стръмните склонове. Свирепият вятър вдига пясъка и се образува пясъчна буря между дюните. И така тъмните пясъчни дюни се освобождават от сезонния лед.
Нека да започнем с пясъчните дюни, покрити с лед, в началото на пролетта. В някои области, фуги и пукнатини в леда позволяват на газа да изхвърли на повърхността пясък и прах. Газът от сух лед  дестабилизира склоновете и възстановява дюните.
Това става всяка пролет върху огромното пространство от дюни в марсианските полярни райони.
Такива събитие, естествено не могат да станат на Земята. Марс може да прилича на Земята, но в някои отношения това е съвсем друга планета, различна от нашата.

Това рядко може да се види.
До леда някой е инсталирал рибарска мрежа. Отгоре могат да се видят само гърлата на привързаните към мрежата пластмасови бутилки.
Едно семейство орли живеещи тук наблизо, решават, че са поставените бракониерски мрежи на тяхна територия и те трябва да си вземат дължимото от тях.
Всезнаещите врани дошли тук, пречат на орлите да си вземат от мрежата риба.
Мрежата е дълга, за това орлите прелитат от единия край до другия. Преборват се с поплавъците и ето…. хванаха яещо.
През това време други от тях отиват на другия край на мрежата за да проверят дали се е хванала риба.
Връщат се, тук улова е добър.
Враните заемат заплашителни пози, грозно грачат към орлите, предполагайки, че тази мрежа е заложена за тях….
Рибата е уловена, а сега проверяват и на другия край…. и тук „кълве“….

При определено съчетание на параметри в околната среда, възниква рядко метеорологично явление. Тогава вятърът свива снега на ролки.
Натрупването на снежните слоеве става като при направата на снежен човек. Само че ролките имат цилиндрична форма и често са кухи вътре.
За да може да се формира снежното руло, земята трябва да е покрита с коричка лед. Снегът трябва да бъде влажен и порест, а скоростта на вятъра достатъчна, за да го повдигне.

Когато през септември ледът в Арктика намалял до рекордно ниво, учени занимаващи се с този въпрос преживели шок.
Това беше безпрецедентен феномен, въпреки че метеорологичните условия в Арктика през 2012 г. са били както обикновено. Само широкомащабното затопляне в атмосферата може да бъде отговор за това.
Според Световната метеорологична организация, това е само едно от десетките мащабни природни явления през 2012 г., което може да убеди много хора, че екстремалното става нормално.
Най-забележителното от тях е ураганът „Sandy“. Но само няколко седмици по-късно, той е надминат по сила от тайфуна „BofA“.
Тайфуните са често срещано явление във Филипините или в САЩ, но последните две бедствия значително надмина обичайното си време и географски обхват.
Според официалните данни от Световната метеорологична организация, първите 10 месеца на 2012 г. са на девето място в класирането по топлина за всички наблюдение на температурите от средата на XIX век.
Според бившия американски вицепрезидент Ал Гор, „всяка вечер по новините, като че ли попадаш на екскурзия в Апокалипсиса“.
„Дълбоки промени стават в биосферата на Земята. Изменението на климата се случва пред очите ни и ще продължи. Това е резултат на концентрацията на парникови газове в атмосферата,.“ – казва ръководителя на Световната метеорологична организация, Мишел Жаро.
Скептиците твърдят, че страхът от несъществуващи техногенни изменения на климата, подтиква към истерия.Независимо от това рекордна суша тази година обхвана редица райони на САЩ, Русия, Китай, Бразилия и Австралия, а Западна Африка и Пакистан са засегнати от силни наводнения.

Много видове спорт имат подводни аналози: подводен футбол, подводно ръгби, подводен хокей, последния е получил най-голямо распространение.
Подобно на надводните спортове играчите местят топка или шайба, която е по тежка от водата, във вратата на съперника.
Голямо значение в подводния хокей за играчите е способността да задържат дишането си колкото се може повече, без да се издигат на повърхността.
Най-екстремния подводен аналог е подледения хокей. Той прилича на обикновения, но шайбата се премества по обратната страна на лед, образувал се върху замръзналия водоем или езеро.