Когато Бог попита Каин:

– Къде е брат ти?

Той му каза:

– Не зная; нима съм пазач на брат си?

И ти можеш да кажеш така. Можеш да станеш един от многото, които не забелязват глада и отчаянието по улиците. Но можеш да кажеш и друго:

– Зная какво е да бъдеш там на улицата. Аз съм „пазач на брат си“ и негов закрилник, за това трябва да направя нещо за него.

И когато застанеш един ден пред Бога и Той те попита:

– Къде е брат ти?

Ти да отговориш:

– Брат ми се храни в кухнята на нашата църква, спи на дюшек в салона на църквата, грее се в студените зимни нощи с топлина, за която похарчихме последните си стотинки….

Тогава Бог ще се усмихне и ще каже:

– Добри и верни слуго, над малкото си бил верен, над много ще те поставя. Влез в радостта на господаря си.

При строителството на собствен дом си задаваме въпроси: В коя стая трябва да е по-добре осветено, какви прозорци трябва да има в кухнята, спалнята, гостната.

Австралиецът Люк Еверингем е решил този проблем, като е проектирал и конструирал за себе си дом, който може да се върти около оста си.

Основно той се състои от стъкло и стомана, а се върти благодарение на електрически мотор. В резултат на това можем да се наслаждаваме на изгрева или залеза, от която и да е стая. За целта е нужно само да завъртим дома в нужната посока.

Ако искате слънцето да огрява конкретна стая, можете да програмирате къщата така, че да следва движението на слънцето, така ще получите необходимият ефект.

Еверингем е построил този дом за себе си, но е заявил, че може да изработи подобни проекти по поръчка.

Мече погостувало в един дом, за да си похапне в кухнята, но изплашило 25-годишния Джастин Лий. Той затворил кучето си в банята и  се обадил в полицията, след като видял мечето в кухнята.
Дивото животно се е промъкнало през отвора, през който влизало кучето. Според Лий наоколо често можело да се видят мечки, които обикалят около къщите. Те влизали в градините и дворовете. Това е нещо обичайно за тях. Но когато Джастън видял мечката в дома си се уплашил.
Дошлите полицай забелязали, че мечето си е харесало китайската храна в кухнята. Част от нея то изхвърляло навън, за да я сподели с останалите мечки на улицата.
Мечето втренчено гледало полицаите, но не било агресивно.
Полицай стрелял във въздуха, за да уплашат мечето и то да избяга. В дома нищо не е счупено или разбито при тази необичайна визита.

Не това не е фантастика. Става дума за полева кухня. Такава са изпробвали през февруари жителите на френския град Пезенас.
Това мероприятие е дело на местна асоциация. Активистите на тази организация от рано пуснали в пощенските кутии покани за жителите на града. Разлепили реклами. Приготвили супа от местни продукти, даже поканили и музиканти, които да съпровождат тази акция на добра воля.
Разбира се, на първо място се хранели бедните и бездомните хора. Но супата можел да опита и всеки желаещ.
Целата на мероприятието била да се проясни мрачната атмосфера на бедността, която в последно време все повече се проявява и в такава благополучна страна като Франция.
Музикантите украсили шапките си с целина и лук. Разбира се бедността там не е в такива мащаби, както в нашата страна, но тя съществува навсякъде. По-голямата част от нея идва при загуба на работа или невъзможност да се намери такава.
От това никой не е застрахован. Днес може да си осигурен и доволен, но утре може всичко да се измени. Именно това е започнало да безпокои французите. Стабилността в живота им е станала по-малка.
Това мероприятие не е забавно събитие като карнавалите, които са започнали похода си от Франция, но този обяд е обединил непознати хора, бедни и не много бедни. На празненството те просто ядат супа, разговарят, слушат музика и се шегуват.
Това събитие съвсем не е песимистично, въпреки че духал леден вятър, атмосферата била топла. На тази акцията дошли около стотина души. Този зимен пикник хората от града нарекли „социален микс“.
Не е лошо да има такива полеви кухни и у нас. Но ще дойдат ли хората и ще разберат ли идеята на „социалния микс“? Дали бихме го направили просто така, а не заради някакъв празник? Какво мислите за това?

62-годишният американски инженер Брус Кембъл преди повече от десет години купил за 100 000 долара излезлия от експлоатация пътнически самолет Boeing 727-200. И за тези 10 години той го превърнал в дом на мечтите си, където и днес живее. Кембъл описва, сгушеният в горите на Орегон самолет-къща като „птица, предназначена за полет.“ Според него, къщата-самолет има всички съвременни удобства, а бившата пилотска кабина е станало любимото му помещение в дома, своеобразна стая за игра.
Разбира се, Брус е трябвало да освободи самолета от редовете със столове за сядане, за да трансформира вътрешното пространство в спалня, гостна и домашен офис.
Своите закуски, обеди и вечери той приготвя в бившата кухня на екипажа. Банята трябвало да я усъвършенства, като в нея прикрепил душ.
След като Кембъл отстранил електрическата система в новия си дом, основната му задача била да работи над водопроводната система. Той имал проблеми с трите бивши тоалетни на самолета, но скоро и те заработили.
Новият дом, според него, е станал функционален, доста просторен и удобен, въпреки че според нашия вкус, все още има твърде ниски тавани, ограничено пространство и твърде „техническа“ обстановка.
Брус признава, че гостната му е малка, но на него му стига. Освен това и той не се отличава с висок ръст.
При Брус идват много желаещи да разгледат необичайния му дом. Той устройва на гостите си екскурзии. За да влезеш в самолета-къща трябва да се изкачиш по стълба до опашката. Около дома се простира полянка, която грижливият собственик редовно коси.
Самият Брус отбелязва, че такъв необикновен дом му носи радост и го развлича. Когато е много топло, крилете на самолета се превръщат в две големи палуби, до които се достига, чрез бившите аварийни изходи.
Кембъл смята своето начинание за необикновен експеримент, но е горд от резултата и се надява и други да последват примера му. Разбира се, такъв дом няма да е подходящ за всеки, а само за някои и Брус Кембъл е един от тях.