В големият град съседите дори не се познават. Понякога само се разминават и вяло, поради стар запазен навик се поздравяват.

Людмила скоро се нанесе в двустайния апартамент на един не многолюден блок, не че в него нямаше хора, а поради простата причина, че те само се разминаваха, дори без да се поздравяват. Не се интересуваха един от друг. Дори някой да умреше от тях, другите нямаше да разберат, докато не се разнесе зловонната миризма от апартамента му.

Людмила имаше три деца и ежедневието ѝ бе запълнено до секунда, но тя обичаше да общува с хората и се стараеше да им помогне с каквото може.

До нея живееше възрастна жена. За нея казваха:

– Те е много ексцентричен човек. Живее сама, не общува с другите от блока и в дома си не пуска никого.

Людмила си помисли: „Тази жена навярно има нужда от помощ, но не знае към кого да се обърне“.

Тя няколко пъти се опита да заговори възрастната жена:

– Здравейте! Ако имате нужда от помощ бих могла да ви помогна.

Но старицата се свиваше и отказваше всякакъв контакт.

Людмила не се отказваше лесно особено, когато нещата не вървяха. Тя чувстваше, че тази жена се нуждае от помощ, а тук никой не ѝ обръща внимание. Людмила продължи да я поздравява и да ѝ предлага помощта си.

Най-накрая възрастната жена ѝ се довери, дори ѝ отвори вратата на апартамента си.

Когато младата жена влезе в него, разбра защо тази старица се държи така странно. Това, което видя се оказа много по-лошо от това, което очакваше.

Подът бе покрит със доста голям слой мръсотия. Дрехите бяха стари, а мебелите напукани. В кухнята почти нямаше храна.

И Людмила се хвана за работа. За няколко дена почисти апартамента. Изхвърли старите мебели и ги замени с запазени, които ѝ отстъпиха приятели и познати, когато им разказа историята на баба Мина. Превърна жилището в място, подходящо за живеене.

Изведнъж всичко се промени за старата жена, не само леглото, мебелите и всичко останало в апартамента. Тя вече имаше нови приятели, които често я посещаваха, готвеха ѝ и се грижена за нея.

Не е вярно, че хората в града, не се обичат и не желаят да общуват един със друг, просто им трябва повод, за да покажат добротата си.

Има достатъчно битова химия за това, но същото може да се направи чрез народни начини за избелване.

Опитайте да почистите банята с питейна или калцинирана сода.

За целта е необходимо да смесите две лъжици сода за избелващ препарат, добавете малко оцет. Оцетът се използва в ежедневието и не само  в кухнята.

Нанесете получената паста равномерно по цялата повърхност и поработете с четка на по-замърсените места.

След 15 минути изплакнете и минете по ваната с твърда гъба.

Родината на сладките картофи са планините на Южна Америка. Испанци са занесли растението в Европа, обогатявайки средиземноморската кухня с ястия от този кореноплод.

Сладките картофи  са полукалорични картофи и съдържат повече калий и желязо.

Слади картофи могат да се отглеждат и в страни със студен климат.

Китай е лидер в това направление. В тази страна се отглеждат повече сладки картофи, отколкото във всички други страни заедно. Реколтата от сладки картофи през 2011 г, в Китай била 82 милиона, а в Съединените щати, Индия, Виетнам, Танзания, Индонезия, Нигерия и Уганда заедно сладкият картоф не надвишавал 12 милиона тона.

От семената на цъфтящите сладки картофи се прави напитка, подобна по своите вкусови качества на кафето.

В Мордовия съществува популярния израз: „да отидат да Ардатов“, която може да се тълкува като обида.

В ерзенския език „обиждам се“ е в унисон с майданското името на града „ордатомс“.

Интересното е, че в Мордовия съществува населен пункт Ардатов.

В Мордовия има цели три Майдана: село Бокова Майндана, Поляци Майдана и Шева Майдана.

В република Мордовия приготвят уникална безалкохолна напитка, подобна на квас от захарно цвекло.

Тя се отнася към традиционната Мордовска кухня.

Приготвя се от смлян жълт кантарион, разрязани корените на захарното цвекло, които се поставят в пещта на слаб огън в продължение на един ден, а също така ръжено брашно, малц, хмел, вода, малко захар и закваска от дрожди.

В детството и юношеството си Анелия не позволяваше да я унижават.

Когато родителите я поставяха я в ъгъла, очаквайки от нея да поиска прошка за поредната си лудория, Анелия решаваше сама за себе си:

“ Ще стоя в ъгъла, докато родителите ми сами не ме помолят да се махна от там“.

Веднъж се случи нещо доста забавно. Анелия бе на 14 години.

Тя миеше пода в кухнята. Баща ѝ влезе и я посъветва:

– Смени водата в легена! Виж с каква мръсотия миеш пода!

– Водата е чиста, може дори да се пие, – отговори Анелия.

– Тогава пий от нея, – извика баща ѝ.

Анелия взе чаша, загреба от мръсната вода и отпи.

Разбира се, хора, които полагат големи грижи за здравето си, не биха я похвалили за разширяването на болестотворната флора.

Когато преглътна част от мътната вода, Анелия потръпна от отвращение, но това бе изява на нейния бунт против желанието други да я контролират или да ѝ дават съвети.