В много части на света, могат да се намерят изоставени недовършени небостъргачи и кули, рушащи се и забравени от десетилетия.

Такива сгради остават празни по различни причини.

Някои от тях не отговарят на съвременните изисквания, а други стават жертва на  на икономическа или политическа криза.

Днес ще ви представя пустеещият небостъргач Sathorn Unique в Тайланд.

В средата на 90-те години Тайланд преживя бум в икономическото си развитие. Местни архитекти, мислейки за перспективите, решили да построят небостъргачи.

През 1997 г. страната преживя криза. Изграждането на някои сгради било спряно, включително 49-етажен небостъргач Sathorn Unique в Банкок.

Да се влезе днес в зданието с 659 апартамента и 54 търговски обекта е забранено.

Сградата все още стои, а стените ѝ са украсени с плакати.

Повечето детски площадки, които днес могат да се видят са скучни и еднообразни. Една и съща пластмаса и никакви нови идеи.

Всичко това води до изчезване на радостта по тези площадки.

Но има и места, където децата могат да се повеселят и доволни да се движат.

Днес ви представям площадката на езерото Макуори.

Това е австралийска площадка предназначена за деца с ограничени възможности, в това число и на такива с нарушено зрение и приковани към инвалидни колички.

На нея може да се види 12 метрова кула за катерене, 9 метров спирален склон за пързаляне, люлки за инвалидни колички, музикални автомати и много други.

Популярният немски рождествен пазар Striezelmark се намира в Дрезден, в историческата част на града, на площад Altmarkt Square.

Той е основан през 1434 г., но днес е удивителна съкровищница на ръчните занаяти.

През зимата интересна забележителност в Дрезден е 14 метровата  рождественска кула и най-голямата лешникотрошачка в света.

Ако отидете в Дрезден непременно опитайте немската торта Dresden Cristollen и  продълговатия кекс Stollen, покрит с пудра захар. Тези прекрасни сладкиши специално се пекат за Рождество.

Освен това, всяка година през втората седмица на декември, в града се провежда кексов фестивал с парад и гигантски тритонен кекс.

Съществува легенда за един немски барон, който имал замък на река Рейн. Той свързал с жици кулите на замъка си, така че вятърът като подухне да се получи еолова арфа.

Нежните бризи на ветровете обикаляли около кулите, но арфата не свирела и музика не се получавала.

Една нощ се разразила силна буря. Планината и замъка се затресли от нея. Баронът излязъл на прага на замъка, за да види страшната буря.

И изведнъж еоловата арфа изпълнила въздуха със звуци, които звучали много по-силно от разярената буря.

Нужна била буря, за да се получи музика.

Нима ние не познаваме хора животът, на които не издава завладяваща музика по време на безметежното им благополучие? Но когато се разрази над тях буря те ни изумяват със силната си и мощна музика.

Винаги можеш да разчиташ на Бог, след преживяно нещастие, ако то е преодоляно правилно. Той ще те направи хиляди пъти по-блажен от това, което е предшествало изпитанията.

„Никое наказание не изглежда да е за радост … но след това …“ Какво възнаграждение!

От часовниковата кула се разнесе звън. Камбаната отброи точния час. Анета запуши ушите си и се усмихна на Самуил, който едва не подскочи.

– Малко е шумно тук, – засмя се Анета.

– Щеше да ми пръсне главата. Как можете да спите на този шум?

– Отдавна вече не му обръщаме внимание, – каза Анета. – Само леля Диди се оплаква и мрънка.

– А ти от нищо ли не се оплакваш? – предизвика я Самуил.

– Оплакването е като гледането на телевизия, – каза съвсем сериозно Анета. – Ти избираш да го включиш или да го изключиш. Същото е и с оплакването. Аз съм избрала да не се оплаквам.

Самуил се вгледа внимателно в нея:

– Условията, при които живеете са доста тежки, дори и за възрастен човек. Как може да не се оплакваш?

Анета обясни търпеливо:

– Всеки човек е изправен пред избор и този избор влияе на живота му по-нататък. Тежки условия ли? Като си помисля дядо Симо е без крака, леля Стела не може да става изобщо от кревата. Мария нищо не вижда, защото е сляпа, но винаги е усмихната. За това съм избрала да съм благодарна за всичко, което имам.

Самуил беше шокиран, до сега никой не бе му говорил така.

– Ти сериозно ли говориш? И винаги си в добро настроение, въпреки това? – и Самуил обрисува една дъга с ръката си наоколо.

– Разбира се, че не, – засмя се Анета. – Но винаги когато изпадна в лошо настроение, решавам да съм весела. Когато се събудя, усмихвам се и си казвам: „Днес денят ще бъде хубав“.

– Ами ако някой те огорчи, нарани или обиди? – Самуил още не можеше да повярва, че може да съществува такъв човек.

– Прощавам им, след това се усмихвам и съм щастлива.

Самуил изпита възторг от Анета. Смелостта и мъдростта ѝ бяха като на зрял човек. Нещо трепна в него: „А защо и аз да не бъда такъв?“