Живееше някога един художник. Нека го наречем Милен. Рисуваше картините си вдъхновено, влагайки всичко от себе си.
Ще попитате:
– С какво се е отличавал толкова от другите, че го споменаваш?
Не можеше да се отрече, че има дарба. Той изписваше прекрасни образи на платната си, но …
Милен притежаваше тайната за приготвянето на невероятно червена боя. Никой от другите художници, не можеше да я имитира.
Какво ли не правеха колегите на Милен, за да открият тази тайна, но всичко бе напразно.
Тази мистерия си отиде с него.
Когато Милен умря, приятелите му откриха дългогодишна рана близо до сърцето му.
– Странно, той никога не се е оплаквал от това, че има някакво нараняване, – отбеляза един от тях.
– Раната не е заздравяла, – обади се друг.
– Навярно не ѝ е обърнал внимание, – предположи трети.
Четвъртият от групата се бе замислил сериозно. Изведнъж вдигна глава и разбули тайната, която ги бе измъчвала през всичките изминали години:
– Мисля, че това е източникът на неподражаемият нюанс в червено, недостигнат от никой друг в картините му.
Не се извършва нито един подвиг, не се достига нито едно голямо постижение и не може да се направи нищо ценно в този свят, без знанието за това, каква е цената на пролятата кръв.
