Смята се, че корейците първи са измислили броненосците през XV век. Наричали ги кораби-костенурки.

В корейските хроники е описано как те са обшивани с желязо и представлявали истинска морска крепост.

Според доста разпространена теория желязната обшивка с шипове е била основно средство срещу абордаж.

С такива бронирани костенурки адмирал Лий Сунсин разгромил японския флот по време на Имджинската война.

Ритуална смяна на стражите в средновековната крепост Царевец, ще стане новата атракция, която ще бъде предложена на гостите на Велико Търново, всяка събота и неделя през летния туристически сезон.
Първото представяне е било на 15 април.
Под звуците на барабани и рогове група от 15 стражници, въоръжени с копия и двама войни със знамена от династията на Асеневци, преминава през Владишкия мост близо до църквата „Св. 40 мъченици“ и спира пред входа на крепостта на площада „Иван Асен Втори“.
Смяната на стражата става  пред първата порта и крепостта Царевец. Атракцията символично се закрива под звъна на камбани от крепостните стени в знак на Асеновци и Велико Търново. В мини спектакъл участват 30 статисти в костюми и с оръжия от Нaциона;ната опера и балет и Музикално драматичния театър „Константин Кисимов“.

Построеният от Аполодор мост спокойно може да се причисли към чудесата на света, дори и ако се изхожда от най-строгите съвременни изисквания към съоръжения от подобен род.
Бил е по-дълъг от километър. Опирал се е на двайсет каменни бикове, съединени помежду си с аркови сводове.
Височината му без да се смятат фундаментите, на които са се опирали биковете, е била 50 метра над нивото на водата, а ширината му – 20 метра.
На десният бряг е била издигната крепост, а на левия предмостови укрепления.
Строена е около година и половина – две.

Тази врата е построена през 1559г. за отбрана на мястото на старата порта разрушена от наводнение през 1526г. И двете врати са получили наименованието си от манастира „Св. Екатерина“, който се намирал наблизо.
Това е единствената градска врата в Брашов, която се е запазила от средновековието.
В по-стари документи вратата на Екатерина е спомената, като врата на власите. Тя е била единственият вход, от който можели да се възползват румънци живеещи в района Шкей. На тях не им било позволено да използват останалите четири входа.
По времето на саксонското управление 13-17 век, на румънците им било забранено да имат собственост вътре в крепостта, за това те се заселили зад градските стени.
Те могли да влизат в града само в определено време, при това трябвало да заплатят такса за правото си да търгуват вътре в крепостта.
Вратата има три етажа. Над входа е изобразен герба на Брашов. Четирите малки кули символизират юридическата независимост на града и правото да вземат решение за смъртно наказание.
Сега входната кула е музей.

Дяволската крепост е разположена  на североизток в щата Уайоминг САЩ. Висока е 386 метра. Предполага се, че е резултат от вулканична дейност. Необичайната форма на склоновете й се дължи на ерозията на окръжаващите я меки скали. Съществуват и други версии за произхода й.

Една индианска легенда разказва за седем момичета, които играейки си в гората, били нападнати от гигантска мечка. Децата се опитали да избягат и в отчаянието си се покатерили на един висок камък. Започнали да се молят за спасение. Тогава камъкът започнал да расте, издигайки момичетата високо, далеч от разярения звяр. В яростта си той се опитвал да се покатери по скалата, но това не му се отдало и по скалата останали само следите от неговите нокти. Скалата продължила да расте, докато момичетата стигнали до небето и се превърнали в звезди.
Според друга индианска легенда, скалата била създадена от зли сили, които на нейния връх извиквали гръм и мълния. Индианците наричали тази скала, кулата на лошия бог.Те избягвали да се заселват край нея и я обхождали отдалече. Може би това е причината изследователят Ричард Додге да я нарече през 1875 г. Дяволската крепост.
Различните индианските племена имали не еднаква представа за тази скала. Едни я смятали за дяволска и тя била табу за племената им. Други почитали мястото като свещено и там правели ритуалите си.
През 20 век мистичните теории са сменени от научно – фантастични. Според  Дейв Тауър тази скала е площадка за приземяване на НЛО. Неговото твърдение се облягало на това, че около това място са засичани непознати летящи обекти. Тази версия била толкова популярна, че била заложена във филм на Спилбърг.
Дълго време дяволската скала била непристъпна. В края на 19 век местен жител се добрал до върха й. Подвига бил повторен от катерача Джек Дюранс през 1938 г. Третият покорител на дяволската скала станал парашутиста Джордж Хопкинс. Той скочил с парашут от самолет на това място. Приземяването било удачно, но да излезе от там се оказало много трудно. Въжетата, които му пускали падали или се удряли в камъните и се късали.
Използването на въртолет или дирижабъл било неудачно поради лошото време. Парашутистът станал пленник на скалата. Много скоро самолети започнали да спускат храна и оборудване на Джордж, но голяма част от тях отивала в пропастта.
Независимо от обилното снабдяване с продукти, под  дъжда и пронизващия вятър пленникът губел сили. За нещастие напречната гладка стена била населена от плъхове, които всяка нощ ставали все по-нагли.
Опитният алпинист Еонест Филда опитал да помогне на парашутиста, но след 3 часа изкачване бил принуден да се върне. Самият той признава, че тази дяволска стена не била по зъбите му. Странно професионалист покорил 8000 метра, сега не може да изкачи 386.
По- късно бил извикан Джек Дюранс. Алпинисти под негово ръководство се добрали до върха и на алпинистка люлка спуснали долу останалия без сили парашутист. Хопкинс бил пленник на тази загадъчна скала около седмица.
През 1906 г. президентът Рузвелт обявил местността около скалата за национален парк, а нея за национален монумент. Всяка година това място се посещава от хиляди туристи. От тях около хиляда, и то само алпинисти, са стигали до върха.