Трудно бихме си представили селски двор без петел, кацнал на стобора.
Ако се вярва на историята, преди 2500 години, когато войската на Дарий се връщала от Индия с богат плячка, заедно с нея войниците донесли петли в Персия.
Местните хора вярвали, че тази птица помагат на слънцето да се бори с тъмнината.
Дарий заповядал да има петел във всеки дом.
Така петли достигнали Черноморското крайбрежие.
Според преданията Лука бил сирийски лекар от Антиохия, който придружавал Павел в някои от неговите пътувания.
Лука преразказвал предания за Исус на източното крайбрежие на Средиземно море, от Антиохия до Кесария.
Той имал много добро мнение за бедността. Лука през целия си живот живял без имущество. Общините го хранили и обличали.
Извикан бил в общините на апостол Павел в Гърция, за да узнаят повече от него за Христос. Там той умрял на 84 години.
Главната особеност на Евангелието на Лука е, че то е написана като биография.
В същото време Лука подчертава, че Исус идва от Бога, защото в древни биографии на гръцките мъже непременно се говори за произхода на някой бог.
Денят на Лука, както и на останалите три автора на Евангелията, се отбелязват от Православната и римокатолическата , а също и от някои протестантски църкви.
Финландският град Кеми, разположен в Лапландия, кани гостите си в един необикновен хотел.
Хотелът Seaside Glass Villas приема първите си посетители в началото на декември. Това е комплекс от 27 стъклени иглута, с прекрасен изглед към крайбрежието на Ботаническия залив. Ако извадят късмет, гостите могат да се насладят на всичките цветове на северното сияние.
Всеки дом има площ около 20 кв. метра. Тук е осигурена уютна спалня, мини кухня оборудвана със всичко и тоалетна. Гостите могат да ползват още безжичен достъп в интернет и iPad. Използването на лаптопи, смартфони, таблети и друга техника от този вид е разрешено само в стаята.
В инфраструктурата на Seaside Glass Villas влиза финска сауна, трасе за ски и ледена пързалка. Освен това гостите могат да се повозят на шейни с елени или моторни шейни.
Удоволствието да поживее човек в такъв стъклен хотел е доста скъпо. Цената за стая на нощ е 600 евро.
Нашата земя крие много тайни и загадки. Всеки ден можете да откривате нови и нови явления. Гледката на някои спира дъха.
Разнообразието и богатството на земята са достатъчни за няколко планети. Колко ни е провървяло, че живеем в такъв чудесен свят!
Оказва се, че живите камъни съществуват не само в приказките.
Те се намират в големи количества в морските води и са особено разпространени на чилийското крайбрежие.
Ако разцепим такова „камъче“, в него вътре има месеста част, която местните жители употребяват за храна.
Живите камъни всъщност представляват прости хордови животни Pyura chilensis.
Акулата е един от най-опасните врагове на човека, този мощен хищник с остри зъби не отказва да вкуси човешко месо. Но може ли този ужасен людоед да ни бъде приятен в чинията. Ядат ли се акули?
В човешкия мозък здраво се е вкоренило отвращение към тази голяма риба, поради множеството ѝ нападения на хора. В продължение на векове в много култури по света има табу срещу използването за храна на животните людоеди.
Но не на всички народи е неприятна мисълта за парче акулско на масата. Жителите на Корея, Китай и Япония, които са край морето. ядат акулско месо стотици години. С не по-малък апетит хищните риби се употребяват и в Океания.
Акулите ги солят, пържат, печат, опушват и мариноват. Варят супа от плавниците на акулата. Правят и консерви от нея. Месото на акулата е много вкусно и нежно.За храна са подходящи всички видове акули.
В месото на много от тях се съдържа голямо количество урея, но при предварително накисване или многократното варене, неприятния мирис на амоняка изчезва.
Жители на развитите страни си мислят, че употребата на акулско месо е започнало през 20 век, когато предразсъдъците по повод на людоедството леко са отстъпили.
Една от малкото цивилизовани страни, където открито ядат акули е Австралия. По крайбрежието ѝ има много от тези хищни риби. И сега вековните врагове на австралийците внушават не ужас, а предизвикват засилване на апетита.
Местните майки са разбрали, че акулското месо почти няма кости и може да се дава на деца.
В други страни от акулите също не се гнусят, но често ги дават за други промишлени риби – есетра, камбала, треска, или змиорка.
В Норвегия са се научили да съхраняват дълго месото на акулата, от там го продават в страни от Европа като Англия, Франция, Германия, Дания, Швеция и др.
Интересът към акулите расте навсякъде по света, сега те се смятат за питателна, полезна и достъпна храна.