„Понеделник….“ – болезнена мисъл, която бележи сутринта на първия ден от седмицата.
С ненавист гледам звънящия будилник. Обещавам си: “ Поне още пет минутки ще полежа“. Изведнъж скачам, минали са цели 20 минути. Закъснявам! Ужас!
Бягам в галоп до банята. По пътя събарям всичко, в което мога да се спъна. Настъпвам по опашката мирно спящата котка и в бързината улавям недоволния й поглед.
Стигайки до душа и сякаш чувам котката да мърмори: “ В краката си трябва да гледаш..“
Оглеждам се в огледалото и изтръпвам от ужас пред рошлата, която ме гледа от там. Бързо измивам зъбите и лицето си. Някаква натрапчива мисъл минава през главата ми, че отново няма време за закуска.
Тичам към гардероба. По пътя се спъвам в котката. Обличам се и ругая всички копчета, които бягат изпод пръстите ми и не искат да влязат в илиците. Чорапите отново ги няма. Къде съм ги оставила? За една жена е убийствено да обува чорапогащник. Защо ли? Не ме питайте…пак бримка.
Набързо прокарвам гребена през косата си и тичам с чантата в ръка към асансьора. Излизам от входната врата и забелязвам, че съм по пантофи.
Връщам се назад и роптая:
– Пак е понеделник..ох, тежък ден..
Не обичам понеделниците и това е. Как защо? Трябва да ставам рано и да ходя на работа и то след като съм имала два почивни дни. Обичам работата си, но не в този ден. Тогава ми действа подтискащо.
В понеделник сутрин обикновено съм тъжна, смачкана и недоволна. В този ден всичко изтървам, почти нищо не успявам да направя и се разстройвам.
Да, понеделник е един обикновен ден. Е, може и да го обикна. Само трябва да си изменя отношението към него.

Родители се опитвали да склонят сина си да дойде с тях на излет. А синът упорствал:
– Не, днес няма да дойда. Черна котка ми пресече пътя.
Ядосан бащата възкликнал:
– Жена, спомняш ли си? Когато те карах към родилното, да не би да ни е пресякло пътя магаре?

Случило се така, че родилата вълчица отказала да кърми малките си. Сътрудниците в зоологическата градина се опитвали изкуствено да ги нахранят с мляко, но безуспешно.
Тогава пристигнала местната котка Мурка, която скоро се била окотила. Какво я е довело  никой не знае. Случвало се е котки да отглежда кученца и обратно, но да се грижи за вълчета, такова нещо още не е било наблюдавано.
Вълчетата заедно сучели  с малките на Мурка и тя нямала нищо против. За такова нещо човек дори не би си и помислил.
Това не е първия случай, когато диви животни в такава среда отказват да кърмят малките си. В такива случаи новородените били приютявани от котка, която се грижела за тях.
Първата котка, която направила това е така наречената Сима, която осиновила, бенгалско котенце..
Заедно с котешкото мляко, то с удоволствие приемало риба и месо. Така потомъкът на бенгалския тигър останал известно време под грижите на приемната си майка.

На 30 март 1996г. в един изоставен гараж в Ню Йорк избухнал пожар. Пожарникарите дошли на мястото достатъчно бързо. По време на гасенето, един от гасящите пожара, Дейвид Джианели забелязал бездомна котка, която многократно се връщала в пламъците на гаража, като изнасяла едно по едно новородените си котенца.
Необръщайки внимание на изгорелите си очи, силно обгорените си уши и муцунка, тя изнесла от горящото помещение всичките си котенца.
Забележете, тя е могла да хваща само по едно. Така й се е наложило да се завръща в огъня и гъстия дим, изпълнили гаража, пет пъти.
Котката била вече с изгорени лапи, повредени уши, опърлено лице и отекли очи, когато извадила и последното котенце. Тогава животното допряло муцунката си до всяко от малките пухкави топчици, за да се убеди, че са добре и загубила съзнание.
Хората наоколо, виждайки тази саможертва веднага отвели котката при ветеринар, който и помогнал бързо да се възстанови.
Одно от най-слабите между котенцата, умряло месец след пожара.

В къщата умира човек. В двора неговото куче започва да вие. От къде е разбрало за смъртта му?
Часове преди земетресения, наводнения и други стихийни бедствия животните се спасяват като бягат от там.
По време на Втората световна война една котка в Англия примъкнала цялото си котило в другото крило на болницата. По-късно върху напуснатото място паднала бомба. Това случайно ли е?
Друга котка събудила стопанина си през нощта, което принудило цялото семейство да излезе от къщата и то съвсем навреме, защото тогава върху къщата паднал снаряд.
Такива примери има много. В Англия бил пуснат медал за награждаване на котки спасили стопаните си.
Излиза, че животните притежават някакъв много добър начин за получаване на информация, който е недостъпен за човека.