На теория четенето в легнало положение е вредно, не толкова заради очите, колкото за гръбначния стълб. Така четейки, се изкривява шията, гърдите се притискат, нарушава се правилното дишане и в мозъка попада по-малко кислород.
На практика всичко, което заплашва човек, който чете легнал, са болки в шията. Но това не се случва при всеки, защото структурата на телата ни са различни, Някой може след като е чел легнал да се мръщи от болка, а друг може дори да не почувства дискомфорт.
Ето ви и 3 правила, които е необходимо да се спазват при четене.
1. Между книгата и очите трябва да има разстояние от 25-30 сантиметра, това се отнася за всяка поза за четене.
2. Дали ще се лежи на гръб или корем е абсолютно безвредно. Но не бива да се лега на една страна, защото очите ще бъдат на различно разстояние от текста. Така те ще се напрягат и зрението ще се влошава.
3. Не четете в движещо се транспортно средство. Много е важно книгата при четене да се държи неподвижно. Ако книгата се тресе в автобуса, очите трябва постоянно да регулират фокуса. Така напрягайки се, след време зрението неминуемо ще отслабне.

Този тип риба се среща в крайбрежните райони на Тихия и Индийски океан. Тя има жлези в невротоксини.
Рибата камък може да имитира камъни, така че когато човек се разхожда по брега, може да я настъпи.
Рибата моментално ужилва човека със своите шипове с невротоксини. Човек изпитва рязка и непоносима болка.
Ако дозата на невротоксина е много голяма, след два часа жертвата умира. На мястото на ухапването се образува оток, а токсините бързо се разпространяват в организма.
Човекът започва да говори несвързано, гади му се, повръща му се. Настъпва парализа и започват конвулсии.
Ако ухапването е станало на гърдите или корема, човек практически не може да бъде спасен.

В семейството очакваха скоро да се роди дете. Лиза, която е на пет години, пита майка си:

– Какво става с теб, мамо? Корема ти все расте и расте.

– Ядох диня, глътнах семенце. Сега в корема ми расте нова диня! – отговори майката.

Лиза присви очи, опря ръце на хълбоците си и каза:

– Да не си бременна, скъпа?

Дългите заешки уши и потръпващите им нослета се губеха в облак от козина. Повечето топчици бяха бели, но имаше и бежови, сиви или черни. Някои бяха с лилав оттенък, а други бяха пъстри.

 – Добро утро, мъничета, – поздрави с гальовен глас Минка и обясни на Донка. – Английските ангорски зайци са най-дребните. Може да изглеждат едри, но това е от козина. Най-големите животни рядко стигат до четири килограма.

Минка се приближи до една от клетките, отвори я и бръкна вътре. Пъхна едната си ръка под корема на заека, другата сложи върху ушите му, вдигна го и го гушна до себе си.

– Това е Габи, – представи тя животното.

Донка изобщо не виждаше очите му. Те бяха скрити под изобилие от козина.

Минка едва седна на един стол до масата и заекът се озова в скута ѝ.

 – Подръж Габи, докато им сложа вода и храна, – предложи Минка на Донка

 – Хапе ли? — попита Донка, леко притеснена.

 – Не. Това е моето терапевтично зайче. Тук една баба е на деветдесет години и страда от тежка форма на деменция. Щом сложа Габи в скута ѝ, се успокоява мигновено.

Като се пребори с притеснението си, Донка бе заинтригувана от топлината и мекотата на козината на животинчето. Нямаше буболечки по него, никакви сплъстени косми, нито неприятна миризма. Започна  боязливо да гали зайчето, но животното явно нямаше нищо против, затова тя стана по-смела. Заекът се поотпусна в скута ѝ.

 – Здравей, – прошепна Донка.

Наистина се чувстваше по-спокойна, докато държеше малкото зайче. Затова остана така, галеше ушите му, решеше с пръсти козината му и следваше извивките на тялото му с плавни, нежни движения. Усети, че диша по-леко, отпуска се все повече и дори обърна заека настрани, за да му види нослето.

То беше съвсем розово и потрепваше.

Тази новина не е за хора със слаби сърца. Особено за такива, които се страхувате от паяци дори, когато намерят един у дома си и това предизвика паника у тях.
А какво ще стане ако паяците са милион пъти повече?
Гигантска мрежа изплетена от армия паяци кръстоносци с размерите на три футболни игрища е била открита в инсталация за обработка на вода в Балтимор, САЩ. Това е станало през 2009 г.
Станцията е била преградена от мрежа на паяци, която е покривала 95 процента от цялото здание. Това са повече от 107 милиона осмокраки твари на площ от около 16 099 кв. метра.
Експертите смятат, че на всеки кубически метър пространство има около 35 176 паяка.
Сред тях основни били паяци, обитаващи влажни и блатисти места. Те се характеризират с удължено тънко тяло, дълги крака и голям корем.
Мрежите, които са изплели паяците са предимно за улавяне на плячката. Други ги използват за размножаване или да намерят път към мястото си.
Според учените, паяжината е толкова тежка, че е повредила доста осветителни тела, а на някои места тя е достигнала дебелината на пожарникарски маркуч.