Posts Tagged ‘кораб’

Дворцовият канал

сряда, октомври 11th, 2017

2017-10-11_222910За разположената на многобройните острови Венеция, мостовете са важни като въздух. Не е случайно, че тук има повече от четиристотин такива, всеки от които е уникален по свой собствен начин.

Най-известните са тези, които са прехвърлени през двата главни канала на града – Дворцовия и Канал Гранде.

На Rio di Palacio, така на италиански език звучи името на Дворцовия канал, имащ само два моста.

Независимо от парадното си име, Дворцовият канал е доста мрачно място, тъй като първоначално е свързвал двореца на Дожите със сградата  на Новите затвори.

Не по венециански е мрачна и безрадостна панорама, която се открива от така нареченият Сламен мост.

И това не е случайно, защото по този канал са прекарвали затворници и на тях съвсем не им е било  до това, да се любуват на красотата на града.2017-10-11_223002

Своето странно за белокамено съоръжение име, мостът е получил благодарение на разполагащото се пристанище наблизо, където акостирали кораби, които превозвали слама за затворниците. Мостът е издигнат в средата на XIV век и е служил почти 500 години.

От реставрация съоръжението се е нуждаело чак през  ХIХ век. Тогава то не само бил ремонтирано, но и разширено.

Второто пресичане над Дворцовия канал е много популярния сред туристите, малък и много висок мост с арка, имащ красивото име Мостът на въздишките.2017-10-11_223107

Легендата разказва, че влюбените, които се целуват на него по време на залез, ще останат завинаги верни един към друг.

Предназначението на моста не е толкова романтично. В продължение на няколко века свързва Palazzo Ducale, където обикновено се провеждат съдебните заседания, с градски затвор, разположен от другата страна на канала.

И въздишки тук са издавали не влюбени, а минаващи по моста арестантите. Много от тях са видели Венеция от Моста на въздишките за последен път в живота си.

Само чистите по сърце

неделя, септември 24th, 2017

imagesПредстоеше плаване. Морето бе тихо и предвещаваше спокойно и без проблемно пътуване по морската шир.

На един от корабите служеше екипаж, който се славеше със своята точност и акуратност, като се започне от офицерите и се стигне до последния моряк.

Сред тях бе и Петър Захариев, който преди две години бе завършил военноморско училище в родния си град. Той бе преживял нещастие и големи загуби преди Бог да го срещне.

Сега, когато бе предал сърцето си на Господа, той бе станал благочестив християнин, но другите моряци, често му се присмиваха и го подиграваха заради това, в което вярва.

Но той винаги успяваше да им отговори кротко и смирено. Отговорите му бяха уместни и точно на място. Другите недоумяваха, от къде черпи тази мъдрост?! Но въпреки всичко продължаваха със закачките си.

Веднъж Петър седеше на палубата и четеше Библията си. Наблизо до него стоеше офицер, който с бинокъл се взираше в безпределните водни пространства.

– Знаеш ли какво искам да видя? – попита той Петър.

– От къде мога да знам? – повдигна рамене Захариев.

– Бих искал да видя този Бог, за Когото ти проповядваш, – каза офицерът.

– Напразно се напрягате и измъчвате, – каза Петър. – Бог е Дух. В тази работа и най-силният телескоп е безсилен. Защото само чистите по сърце могат да видят Бога.

– Тогава какво трябва да направя? – заинтересува се офицерът.

Последва дълъг разговор между двамата мъже, след което офицерът предаде сърцето си на Господа.

Изгубеният екип на „Мария Селесте“

понеделник, септември 18th, 2017

original„Мария Селесте“ е известен призрачен кораб, чийто екипаж е изчезнал без следа през 1872 г., въпреки че на кораба не били открити повреди.

Химикът д-р Андреа Цела провел експеримент, с който можал да обясни това явление.

В товарното отделение на кораба имало около 1700 барела алкохол, които можели да се запалят и да доведат до „невидима експлозия“.

След пожара е последвалата вълна от прохладен въздух, която не е оставила огън и сажди.

Екипажът може да е напуснал кораба по време на пожара и да се е удавил в морето.

Защита на Духа

петък, септември 15th, 2017

imagesЛодката няма да потъне, ако се спусне във водата, но ако водата попадне в нея, ще отиде на дъното.

По същия начин християнинът може да живее по християнски в света. Той може да падне само тогава, когато светът проникне в него.

Ние можем да принасяме плода на Духа, дори да живеем в развратно общество, но ставаме безплодни, когато покварата от този свят проникне в нас.

Това може да се случи почти незабелязано за нас. Да, ние сме напълно посветени на Христос и послушни на Божията воля. Но постепенно неусетният студ на секуларизма се влива в душите ни. И тогава започваме все повече да се интересуваме от реалностите на този свят, а не от Христос.

Повечето океански кораби имат постоянно действащи помпи, които изпомпват вода, която прониква през обшивката на плавателни съд.

Така и в нас винаги трябва да работят „помпите“ на покаяние. Трябва да закрием пробойните с истините от Божието Слово.

Не позволявайте на кораба ви да потъне.

В Нова Зеландия е разработен слънчев електроход

четвъртък, септември 7th, 2017

000000Новият плавателен съд е наречен SoelCat 12, разработен от инженер Джеп Костер. За строителството на електрическия кораб са отишли 600 000 долара.

SoelCat 12 има две литиево-йонни батерии по 60 кВт. Това позволява на електрическата лодка да се движи шест часа в морето със скорост от осем възела. Максималната скорост на катамаран е 14 възела. Покривът на катамарана е една солидна соларна батерия, която увеличава резервната мощност до 7,5 часа.

Основната характеристика на новия плавателен съд е, че SoelCat 12 може да служи и като малка плаваща електроцентрала. Като е свързан към бреговата мрежа, електрическият мотор може да осигури енергия за пет къщи.

След завършването на строежа на 16-местен катамаран, той ще бъде изпратен да обслужва курортите на островите на Френска Полинезия.

Норвежците поеха ангажимент да построят безпилотни кораби

четвъртък, септември 7th, 2017

000000Автономните електрически лодки ще започнат да се движат в южната част на страната до края на 2018 г.

Над проектът работят химическия концерн  Yara и компанията Kongsberg Group. Перспективата за електрически безпилотен товарен кораб незабавно доведе Норвегия до лидерите на „умното“ корабостроене в света.

Според плановете на разработчиците, до края на 2018 г. първите автономни съдове с торове ще започнат да се движат между пристанищата на Пошгрюн и Бревик в южната част на страната.  Разстоянието все още е смешно: няколко десетки морски мили.

Но по този маршрут известните революционни разработки на Kongsberg ще установят най-новото си навигационно оборудване – радари, фарове, камери и сензори, които ще водят „интелигентен“ контейнерен кораб по водата, както по релси.

Очаква се първите кораби да струват три пъти повече от обичайното, но тяхното съдържание ще бъде десет пъти по-евтино.

Въздухът около него също ще бъде по-чист: един електроход Yara Birkeland ще замени 40 000 дизелови камиона годишно.

След 2020 г., когато оборудването ще бъде подложено на изчерпателно тестване и най-вече ще бъде разработена правната рамка за автономното корабоплаване, нищо няма да попречи на норвежките компании да обхванат цялото крайбрежие на страната, а защо не и цяла Европа.

В работилницата на изпитанията

неделя, август 27th, 2017

409Представете си, че сте в работилницата, където се прави анализ на материала, в един стоманолеярен завод. Около вас има малки преградки и отделения. Стоманата се изпитва до краен предел и се отбелязва с цифри, които обозначават степента ѝ на закаленост.

Няколко парчета се подлагат на усукване до толкова, че се счупват. Върху тях се отбелязва силата на усукване. Други се разтеглят до край и на тях се бележи възможностите им за разстягане. Други се подлагат на натиск до раздробяване и те се бележат.

В завода знаят степента на напрежение на всяко парче стомана. Така могат да определят кои от тях стават за  построяване на кораб, здание или мост. Работниците са добре осведомени за това благодарение на залата за анализите, която на практика доказва качеството на материала.

Така се случва и с Божиите деца. Бог не иска да бъдем вази за украшение от стъкло и порцелан. Той иска да бъдем като тези яки стоманени пръти, способни да издържаме на най-висока степен на усукване или натиск, без да се предаваме.

Бог не иска да сме като оранжерийни растения, а да бъдем подобни на дъбовете, устояли на бурите; не и подобни на пясъчни дюни носени от вятъра, а по-скоро гранитни скали, съпротивляващи се на ураганите.

За да ни направи такива, Той трябва да ни тества в изпитания. Много от нас са преживели и знаят от собствен опит, че страданието всъщност е Божият лабораторен тест.

Лесно е да говорим за вярата и да развиваме теории за живот чрез вяра, но Бог често ни хвърля в пещта, за да изпита качеството на нашето злато, отделяйки го от примесите и шлаката.

Блажени сме, когато ураганите на неспокойното житейско море ни правят ценни за Господ Исус Христос. По-добре в бурята с Христос, отколкото в спокойна вода без Него.