Сватбата е хубаво нещо, но Слави пристъпи към нея с малко притеснение.
Денчо, първият му приятел го смушка в ребрата:
– Какво си увесил нос? Забавлявай се, Дидка е яко парче! Какво те смущава?
Слави въздъхна тежко:
– Гледам майка ѝ Рена и се чудя кога ще почне да ни се меси в семейния живот.
– Не бери грижа за това, – посъветва го приятелят му. – Като му дойде времето, сам ще измислиш, какво да правиш.
Но Слави не можеше да се успокои. Наслушал се бе на разкази с оплаквания от вредни тъщи. Осен това Дидка бе единственото ѝ дете, а майка ѝ бе сама. Всичко можеше да се очаква.
Мина време, но тъщата за радост на Слави, не се появяваше често на хоризонта. Тя всеки ден звънеше на дъщеря си и двете тихо си говореха, но това бе всичко.
Когато му се роди син, Слави изтръпна:
– Сега по цяло денонощие ще стои у дома и ще ни учи на ум и разум.
Но Рена не направи така. Тя купи количка за детето, донесе цяла чанта с памперси и дрешки за малкия, но след това тихо се оттегли.
Е, понякога седеше с внука си, докато Дидка ходеше до поликлиниката или зъболекарят, но това бе за кратко време.
Един ден Слави предложи на жена си:
– Хайде тази година да отидем на море, а детето ще го оставим на майка ти, да му се порадва по-дълго време.
Дидка се усмихна и каза:
– Защо не поговориш за това сам с майка ми?
Слави вдигна рамене:
– Защо пък да не поговоря с нея?
Речено сторено. Слави се приготви предварително. Взе сладки и бонбони, и отиде при тъщата си.
Тя го посрещна с усмивка и му предложи чай. Слави похапвайки си от сладките и пиейки от време на време от чая, започна от далече:
– Хубаво би било нашият Румен да прекара известно време с теб през лятото, вярвам ще ти хареса тази идея. Знам, че обичаш внука си и не би изпуснала такава възможност. А ние с Дидка през това време ще отидем на море, малко на почивка.
Рена го изслуша внимателно и кротко му отговори:
– Разбира се, бих взела Румен през лятото, това не е проблем за мен. Но кажи ми, скъпи зетко, кога ще имаш възможност да заведеш тригодишния си син на море? Само сега. Защото следващата година той вече ще е на четири и няма да е същото.
Слави въздъхна и си помисли: „Почна се“.
Рена продължи:
– А ти ще загубиш през това лято общението със сина си. Нима ще ми отстъпиш такива безценни и незабравими мигове? След 10-15 години твоят син няма да поиска да дойде с теб, защото ще се чувства голям и ще има свои приятели.
Слави разбираше накъде вече биеше тъща му.
– Той бързо ще порасне, – продължи поучението си тя, – но ти няма да имаш спомени, как за първи път си го държал за ръка и синът ти с възторг е гледал разбиващите се в брега вълни. Нито как заедно сте събирали мидени черупки или строили пясъчни замъци. Ти решаваш, но е хубаво сам да покажеш на сина си морето, той дълго ще помни това. Не го лишавай от тази радост!
Слави се замисли: „Всяко лято ме изпращаха при баба на село. Моят баща никога нямаше време за мен, беше все на работа. След това получи инфаркт. И никакъв спомен не ми остана от него“.
– Ти си много мъдра жена, – каза Слави. – Това лято трябва да заминем на море заедно с Румен. Ти си права не бива да губя това безценно време, което мога да прекарам със сина си.
