В църквата на колене бе застанал посивял мъж. Главата му бе леко приведена, а очите леко притворени.
Той доста сърцераздирателно изливаше молитвата си пред Бога:
– Води ме, Господи, там където трябва да бъда, а там където не трябва да ходя, аз сам се изкатервам ….
В средновековието се отделяло голямо внимание на маниерите във висшето общество.
Веднъж Франсоа де Вевил, бъдещият маршал на Франция, бил поканен на обяд при английският крал Едуард VI.
На масата сервирали рицари на жартиерата. Те носели храната и щом приближавали масата, падали на колене.
Ястията от тях се приемали от главния дворцов управител, който обслужвал краля, като стоял също на колене.
Французинът сметнал това за много странно. Как може, рицарите, идващи от най-известните родове на Англия, големци и военачалници да стоят на коленете.
Във Франция прислужващите пажове, падали на колене още на вратата, влизайки в залата.
Виктор бе сътрудник на транспортната полиция. Днес бе дежурен и получи тревожно съобщение по телефона си:
– Неадекватен пътник на релсите. Погрижете се за него и го махнете от там. Скоро ще мине влакът.
Симеон Владов бе отчаян. Той се тресеше целия. Скочи на релсите и започна да крещи:
– Няма да отида в затвора, няма да отида в затвора!
Виктор веднага се отправи към него.
Когато мъжът видя отправящия се към него полицай, застана на релсите на колене и започна да повтаря:
– Просто искам да умра, просто искам да умра, ….
Тогава Виктор надяна белезници на дясната ръка на самоубиеца и се опита да го махне от релсите. Мъжът оказа силна съпротива.
Полицаят в последния момент успя да го изхвърли от релсите, малко преди влакът да премине край тях.
Един французин пътешествал из пустинята. Негов водач бил един арабски християнин. Всеки ден арабинът не забравял да се отпусне на колене върху горещия пясък и да призовава Бога.
Една вечер французина попитал арабина:
– От къде знаеш, че има Бог?
Водачът му за малко се замислил и казал:
– От къде си правиш заключение, че миналата нощ, край нашата палатка е преминала камила, а не човек?
– Това може да се разбере по следите, – отговорил удивен французинът.
Тогава, показвайки с ръка залязващото слънце, заливащо с лъчите си целия хоризон, арабинът казал:
– Тези следи не са от човек.
Гражданска война в Сирия започна през 2011 г., защото опозицията на сирийския президент Башар Асад искаше оставката му. По време на конфликта страната попада под контрола на терористични групи.
Хората се бяха събрали на масата в дома на свекървата на Ирина. Те бяха от нейното и на съпруга ѝ семейство. Веселяха се и пееха. Никой не очакваше трагедията, която ги сполетя по-късно.
Изведнъж се разнесе тътен и през прозореца влетя снаряд, пуснат от „шайтан-пушка“.
Братът на съпруга ѝ бе отхвърлен настрани. Другите успяха да налягат на време по пода.
Ирина скочи и заслони с ръце и крака сина и дъщеря си.
– Ти си луда. Къде хукна, Ирино! – развика се свекърва ѝ след нея.
Повечето от парчетата на снаряд попаднаха в десния крак на Ирина.
По-късно в болницата ѝ ампутираха краката до колене и дланта на дясната ръка, която също бе сериозно пострадала.
– За съжаление нищо не можем да направим с продължаващото гноясване на краката и ръката ѝ, – каза завеждащия хирургическото отделение в болницата на съпруга на Ирина. – Правим всичко възможно, но при нас постоянно спират тока. Включваме електрогенераторите, с които разполагаме, но това понякога не е достатъчно.
Синът на Ирина бе получил няколко сериозни рани, но животът му бе вън от опасност. И лекарите и роднините твърдяха единодушно:
– Саможертвата на Ирина спаси децата ѝ.
Тази касапница продължаваше непрекъснато. Умираха беззащитни деца и по-възрастни хора от раните, получени при внезапните нападения.