Грамофоните плочи отдавна са изпяли песента си. Само някои от тях са имали щастие да попаднат в колекцията на любителите на музиката, но повечето са захвърлени накъде по таваните на къщите и апартаментите.Те са надраскани и оръфани, качеството на звука изобщо не може да се сравнява със съвремената звукова техника, а репертоара им малко хора би развълнувал днес.

Оказва се, че на грамофоните плочи може да се даде втори живот. Те са отличен материал за еко-творчество.

Навярно сте чули за музиканта Мат Гласмайер, който със 350 грамофони плочи покри къщата си, вместо с керемиди. Има и други приложения на този отдавна забравен материал.

Естонският дизайнер от грамофонни плочи е направил оригинални циферблати. Всеки часовник е уникален и има само един екземпляр от него. Те са направени чрез лазерно изрязване. На тях са изобразени пейзажи, хора, животни и разпознаваеми известни съоръжения.

Чанти от грамофонни плочи, това е още една възможност да кажете на света за своите музикални вкусове и „зелената“ си философия.

Плочите са добър материал за изработване на декоративни чинии, вази, саксии, хранилка за птици, моливодържател….Тези неща можете да направите със ръцете си, като нагреете плочите, докато омекнат и станат податливи на деформация.

За целта загрейте фурната до 200-250 градуса, плочата се поставя върху метална купа. След 10-15 минути материала е готов за работа. Не забравяйте да сложите дебели платнени ръкавици. Когато шедьовърът изстине, може да го украсите с различни бои.

А искате ли уникален светилник от грамофонни плочи. Швейцарецът Бьорн е разрязал носителя на музиката по спирала, а след това полученият абажур е закрепил към цокъла. Освен това в средата на плочата майсторът е изрязал «Vinyl», което се отразява на тавана, след като се светне осветлението. Стилната лампа, въпреки нелепата си цена, оживява всеки интериор и изпуска неочакван аромат.

Хубавото на този вид материал е, че освен огъването, той може лесно да се реже, пробива и закрепва с болтове. Малко повече въображение и старите неща, ще се превърнат в гривни и бижута, обложки за музикални тетрадки и албуми, държатели за салфетки, писма и вестници.

Към плочите могат да се прилепят всякакви материали, да се декорират с кожа, стъкло, картон, дървена кора, мъниста, панделки, сухи цветя и мъх.

Можете да ги използвате за рамки, в които можете да вмъкнете фотографии, картини или красиво изписан етикет.

Накратко, не бързайте да изхвърляте „наследството от миналото“, все за нещо ще могат да се пригодят.

Травис Понд не е престанал да удивлява със своята креативност. Той е художник абстракционист. Създал е невероятна колекция от скрап. Творчеството на художникът, за пореден път доказва, че съвременното изкуство се проявява по различни начини.
Майсторството на художникът се проявява в това, че при създаването на скулпторите са отчетени всички детайли благодарение, на които се виждат плавните линии на металните зверове. Всички метални скулптури са направени от части на автомобили и мотоциклети, метални тръби и профили, както и друг метален боклук.
Използвайки никому ненужния материал се появяват истински произведения на изкуството. В колекцията на художника са представени метални птици, риби, дракони, тигри, вълци и други.
Механичните конструкции на Травис извикват възторг и удивление. Тези гиганти могат смело могат да се нарекат шедьоври на съвременното изкуство.

Атлантите от песента за града на Нева са едни от символите на Петербург. Вратата на Новия Ермитаж е украсена с десет гигантски фигури на атланти.

Техен създател е скулптора А. И. Теребенев, под ръководството на когото през 1844-1849 години са работили повече от 150 каменоделци. Проектът принадлежи на Лео фон Кленце специално създаден за растящата колекция от картини и предмети на изкуството.

Сред младоженците от Петербург съществува поверие, че ако в деня на сватбата си докоснеш пръстите на атлантите с ръка, брака ти ще бъде щастлив, а децата родени от този брак ще се отличават с неземна красота.

А ако искаш, някое от твоите желания да се изпълни, трябва да докоснеш палеца на левия крак на втория атлант.

Във Венеция галерия Академия е най-големият музей на изкуствата, където се съхранява колекция на венецианската живопис от 14-18 век. Той е построен на южния бряг на Гранд-Канал, което спомогнало за избиране на името му, на един от трите моста на канала.
Галерия Академия е основана от веницианския Сенат през 1750 г. като училище за живопис, скулптура и архитектура. С основание галерията се превръща в център на художественото образование в Италия, наравно с развитите в това отношение Рим, Милано, Флоренция и Болония.
През 1807 г. галерията била преместена по заповед на окупационните френските власти в сградата, в която днес се помещава.
В началото на 19 век галерията от художествено училище се превърнало в музей. Днес тук се пазят творбите на прославени майстори.

Прадо е представил шедьоври от колекцията си в Доминиканската република. Експозицията е под открито небе в парка  Independencia в Санто Доминго.
В изложбата са включени 129 фоторепродукции от най-прочутите картини в естествена големина. Между тях са „3 Май 1808 в Мадрид“ от Франциско Гоя и „Лас Meninas“ от Веласкес Диего. Всички работи са снабдени с допълнителна информация и коментари, което позволява на зрителите да оценят значението на всяко произведение.
Прадо е третият по големина музей в света, който представя експонатите си на улиците на града.
По-рано през столицата на Доминиканската република по този начин са демонстрирани творби от колекциите на Лувъра и музея на Ватикана.