Това беше един обикновен разговор. Миглена го наблюдаваше с малко присмехулните си тъмни очи и следеше за реакциите му.

– Когато баща ми изчезна, годините станаха много трудни, – започна тя с малко напевен глас. – Сестра ми по-бързо свикна с мисълта, че е мъртав и бързо се приспособи. За нея беше важно да се утвърди. Учеше упорито, спортуваше, ръководеше разни групи, участваше в различни мероптиятия. Не е лесно да си популярен, когато си беден.

– Парите за сестра ти постоянен проблем ли бяха? – попита Страхилов.

– Не само за нея. Преди да изчезне баща ми, аз не осъзнавах колко сме бедни. Когато навлязах в пубертета,започнаха да ми правят впечатление дрехите, обувките, каква кола кара или каква къща има всеки, който ме заинтригуваше. Майка ми блъсна колата, добре, че поне остана жива, а след това нямахме възможност да си купим друга. Парите не стигаха, можеха да ни спрат тока, а това бе потискащо и кошмарно.

– Сестра ти е искала да бъде популярна, известна, а ти какво точно искаш от живота? – попита Страхилов.

– Свой собствен живот. През първата ми година в гимназията си купих уокмен, с част от парите, които бях искарала на полето през лятото. Живеех със звуците, които постоянно се блъскаха в ушите ми.

– А сестра ти?

– Тя танцуваше с приятели, а аз слушах записи.

– Прилича на идилично детство, – каза Страхилов с разбираща усмивка. – Така ли наистина беше?

– Не точно. Докато другите момичета на моята възраст излизаха с коли извън града и се натискаха на задните седалки, аз правех нещо по-различно.

– И какво беше то?

– Наблюдавах хората, птиците, растенията, прогнилата ограда, голямата локва в задния двор и след това сядах и рисувах. Най-напред не се получаваше, във фигурите нямаше живот, бяха много стегнати и статични. След това ръката ми започна да оформя нещата някак плавно…..

– Да и аз забелязах това, – каза Страхилов. – На една от картините ти имах чувството, че птицата ще излети и ще се удари в мен. Имаш невероятен талант. Непременно трябва да представиш свои картини в предстоящата изложба.

– Изложба, – тихо се засмя Миглена. – Много пъти в живота си съм претърпявала присмехи и разочарования, но болката след това не бих могла да преодолея. Когато рисувам, че чувствам жива, преиспълнена с радост. Не искам огорчения и мъка. Това би ме пречупило и тогава едва ли бих хванала четката отново.

– И все пак опитай, – насърчи я Срахилов. – Вярвам, че и други освен мен ще харесат картините ти. Ще успееш.

– Ще видим, – засмя се хитро Миглена, – до тогава има още две седмици.

Страхилов стана подаде и ръка и каза:

– Имаш талант, не го заравяй, позволи и на другите да му се порадват.

Миглена стана да го изпрати до вратата, а после дълго гледа след отдалечаващия се с отмерена широка крачка мъж.

На церемонията присъстваха само няколко възрастни жени, които поздравиха младоженците щом свърши всичко.

Силвия беше останала в предверието. Тя забеляза една жена със сурови черти, която надничаше в залата, криейки се зад вратата.

– Коя от всичките е булката? – попита жената с доста остър глас.

Вероятно беше дошла в края на службата. Силвия ѝ посочи една от жените цялата облечена в синьо.

– Не може да бъде, – възкликна разочаровано жената. – Чух, че била много красива.

– Тя е, – потвърди Силвия.

– Аз съм дъщерята на младоженеца – и когато видя недоумение в очите на Силвия добави,- от предишното му семейство.

– Не знаех, че има друго семейство! – възкликна Силвия.

– О, да има. Той така  не се осмели да ни запознае с тази жена, с която сключва брак днес. Знам от мама, че е ходил с нея, още когато бях малка. Майка ми почина и те се събраха.

„Любовница, – помисли си Силвия. – Навярно е искал да се разведе с жена си, но после е размислил. Сега, когато всичко е свършило и те вече са стари, той се е върнал при нея“.

– Не съм тук заради сватбата, – каза дъщерята, като махна с ръка. – Просто исках да я огледам добре. Баща ми си падеше по красиви жени, вечно се заглеждаше след тях.

Младоженецът отиде при новата си булка, хвана я под ръка и я целуна.

– Не може да бъде, та тя дори не е красива, – сърдито изсъска дъщерята на младоженеца.

Жената излезе навън, изтича по пътеката, качи се в една кола и ядосана отпраши нанякъде.

Трагедията в предишното семейство беше избегната, но на каква цена?!

Когато дъщерята видя облечената в синьо старица, тя осъзна че преди много години баща ѝ не само е изгарял от страст. За него това не е било само изкушението на красотата. Тук имаше нещо безмислено и непонятно за самата нея.

Компания от Словакия е представила автомобил, който лесно може да се издигне във въздуха.
Устройството се нарича AeroMobil. То може да измине 430 мили с един резервоар бензин. При кацане сгъва крилете си, за да се вмести в обичайно място за паркиране.
Създателите на необичайно устройство казват, че „AeroMobil“ се явява „летяща кола“. Тя идеално ще пасне на съществуващата инфраструктура, създадена за автомобили и самолети. Така се отваря реална врата за пътешествия.
От компанията твърдят, че колата е преминала програмата за летателни изпитания и ще излезе на пазара през 2017 г. Фирмата възнамерява да разработи модел, който ще пътува и лети без пилот.

27-годишният Жерар Дюпре припаднал в магазина на Lake Wales. Така привлякъл вниманието на клиентите и сътрудниците в магазина. Тогава 30-годишният Тарус Скот откраднал автомобил за барби, лаптоп LeapFrog и куклена къщичка.
В щата Флорида мъж инсценирал сърдечен пристъп, за да отвлече вниманието на  на охраната на  Walmart, докато неговият приятел ограбвал магазина.
Но хитрият план на дуета разсекретили камерите за видеонаблюдение, снимащи ставащото в магазина. Скот и Дюпре били арестувани и обвинени в кражба. Общата сума на откраднатите стоки възлизала на 369 долара.
А ето какво  се било случило:
Дюпре паднал на пода пред входа и се хванал за гърдите, с цел да привлече погледите на хората. През това време Скот сложил в чантата си автомобила за барби, куклената къщичка и лаптопа, и се насочил към изхода на магазина.
Съчувстващите хора даже повикали Бърза помощ, но щом Скот излязъл, Дюпре скочил, все едно нищо му нямало и напуснал магазина. Съучастниците се срещнали на улицата и заминали с една кола.

В Китай се е появил нов начин за печелене на пари, чрез използването на чуждото нещастие. Фалшиви линейки са се появили по китайските улици.
Веднъж на един китайски жител на град Венчжоу му потрябвала бърза медицинска помощ, Съпругата му позвънила в службата за бърза помощ. Скоро дошла кола, която не принадлежала на нито едно медицинско заведение. Така измамниците изпращали фалшиви линейки и печелели пари от нечия беда.
По пътя за болницата в линейката се счупил вентилаторът и мъжът едва не се задушил. Когато получил силно кръвотечение, мнимите лекари не могли да му помогнат. Тези линейки имат обозначение, каквито имат и обикновенните.
В Китай „Бързата помош“ е платена. Китайските медии са съобщили, че през януари в градовете са се появили псевдолинейки за „Бърза помощ“. За пари мошениците купуват информация от центровете за повикване. За сега са открити 7 „продавачи на повиквания“. Те са спечелили няколко хиляди юана за сметка на чуждото нещастие.
Независимо от това, че линейките са били в лошо състояние и медицинския персонал не е бил достатъчно подготвен, за обслужване на пациента взимали голяма такса.
През февруари е пострадал от мошениците жител на град Лиян. След автомобилна катастрофа със своя двегодишен племеник, който бил сериозно наранен, той звъннал в службата за спешна помощ.
За да закарат детето до болницата на мъжа са поискали 3600 юана, около 574 долара, но на издадената квитанция била написана по-малка сума, само 1600 юана. Когато истинската сума, но без печат.
Оказването на „Бърза помощ“ в Китай е лицензирано. Различни агенции контролирате своята натовареност. Министерството на транспорта определя изискванията за превозните средства за „първа помощ“. Министерството на здравеопазването отговаря за медицинското обслужване. Други институции, определят цените на услугите. Но досега никой не се е заел да реши проблема с фалшивите линейки.