Всички знаем какво е нар. Височина на растенията достига до 5-6 метра, в чиито клони се формират сферични плодове. Плодовете имат дебела кожа, която може да бъде жълта или червена. Обичайният размер на плода е 6-10 сантиметра, но понякога можем да видим истински гиганти с диаметър 20 сантиметра.
Във вътрешнистта на плода в малки камерки са разположени около 1000 зърна, те са обвити от много мека и вкусна корица.
Яжте нара със зърната, не ги изхвърляйте, те са полезни, въпреки че при някои заболявания използването им е нежелателно.
В древен Рим, това растение е имало две латински имена Malum granatum и Malum punicum. Второто може да се преведе като „пуническа ябълка.“ Ако с ябълката всичко е ясно, знайте, че римляните са наричали пунийци финикийци, който през XII-VII век се преселили от Мала Азия, Северна Африка и основали няколко колонии, в които влизат Утика, Лептис Магна, Картаген … По това време смятали, че картагенските нарове са най-добрите.
Malum granatum означава „зърнеста ябълка“. Този израз се формира на базата на имената на този плод в другите страни. Така например, в Италия се нарича melograna, Франция – grenade, Германия – Granatapfel (Apfel – ябълка), Швеция – Granatapple и така нататък.

Един от най опасните митове, който ни е наложен от киното и телевизията е, че трябва да изсмуче отровата от ухапаното място, а след това да се изплюе.
В случая само ще влошите състоянието на раната, а и няма да можете и да я отделите както трябва. Отровата от змия често попада и върху кожата, така че докосването на усните ви до нея, може да доведе до разраняването им и проникване навътре в тялото. Дори да успеете да премахнете отровате, това ще повреди трахеята ви.
Най-доброто, което можете да направите, е да държите раната по-ниско от нивото на сърцето и ухапания да не се движи много, за да не се усили сърцебиенето.
Противоотровата е най- доброто нещо  при ухапване от змия. На първо време е необходимо да потърсите медицинска помощ. Опитите да премахне отровата сами се предприема само в крайни случаи.

Албиносите са хора, които в организма си нямат тъмен пигмент. Това е генетично заболяване, от което понякога боледуват роднини.
В Индия живее най-голямото до днес семейство от албиноси. Баща, майка, шест деца, мъжът на по-голямата дъщеря и едно дете, общо 10 човека. В Книгата на рекордите на Гинес са записани като семейство Пулан – рекордьори.
В обществото не ги приемат добре, присмиват им се и ги презират. Всички индийци имат мургава кожа и кафяви очи, а тези са синеоки, с бяла кожа, а още и с бели коси.
Малко са тези, които вярват, че те по кръв са индийци. Съседите им ги наричат „англичаните“.
При всички албиноси зрението е слабо. Освен това те трябва да пазят кожата си от слънце.

Жена се е родила без уши и за първи път е чула гласа си, след като ѝ поставили слухов апарат.
Сали Евънс от Госпорт, графство Хемпшир се е родила с вродена деформация на ушната раковина в резултат, на което нейното дясно ухо не било напълно оформено, а направо е зараснало в кожата.
На 35 години ѝ направили операция, при която ѝ инсталирали слухов апарат.
Костно закрепеният слухов апарат предава колебанията чрез винт, вграден в костта, точно в слуховия нерв, заобикаляйки ушния канал.
Когато включили устройството, жената за първи път чула гласа си.
Втората част от процедурата включвало отделянето на хрущялно ребро и направата на протеза. По този начин лекарите възпроизвели външната част на ухото.
Дълго време медиците не знаели как да помогнат на Сали. Но положението се променило от пластичната хирургия.
Микротията е вродено недоразвиване на ушната раковина или нейното пълно отсъствие.
Даденото отклонение се среща много рядко. Вероятността за раждането на дете с микротия е едино на 10 000.

Самото име на това необичайно животно говори само за себе си. Неговата родина е Турция столицата, на която по-рано се е наричала Ангора.
Първоначално тези красиви животни били откарани във Франция. Там те предизвикали голям фурор. Модата  свързана с тях се разпространила по целия свят. И ангорски зайци започнали да се развъждат навсякъде.
Тези удивителни животни имат невероятна кожа, дължината на косама ѝ може да достигне до 80 сантиметра. Козината е нежна и мека. От нея отделят и обработват ангорската вълна, която е много известна по света.
Теглото на заекът е около 6 килограма, живее до 7 години, козината може да бъде в 12 различни цвята, но основно е бяла.
Тези животни имат черно само на носа, ушите и лапите, а всичко останало е бяло.
Ангорският заек се отглежда и като домашен любимец. Той е много мил, игрив, активен и добър.