Пак заваля. Мирон срещна само Нако и двамата се упътиха към близкото кафене. Отърсиха мокрите си якета и седнаха на една маса близо до вратата.
– Виж, – беше се разпалил въпреки дъжда Нако, – в наше време имаме непрекъснат достъп до каква да е информация и то по 24 часа, седем дни в седмицата. Можеш да намериш това, което ти трябва в You Tube …..
– Въпреки че тези знания са полезни, – прекъсна го Мирон, – човек може да поеме твърде много ненужна информация. А нима за това сме били създадени?
– Какво лошо има в това, че получаваме информация? – изропта Нако. – Ненужна информация … за какво сме били създадени? … Дрън дрън….
– Бог ни се създал да живеем в общност, – кротко каза Мирон.
– Е, и? – наежи се предизвикателно Нако.
– Това означава, че имаме нужда от добри приятели, – обясни Мирон.
– Че защо са ми? На мен и сам ми е добре! – гордо заяви Нако.
– Ако погледнеш само приемането на информация, мога смело да каже, че това не води до никаква промяна. Ние се нуждаем от мъдрост, а такава расте в общността.
– Ако получаваш информация, това не е ли мъдрост? – попита изненадано Нако.
– Всеки може да получи инструкции как да направи това или онова, но мъдростта е нещо повече, – усмихна се Мирон.
– Повече?
– Първото нещо, за което Бог казва, че „не е добро“ е това – човек да е сам. Ние сме създадени да се нуждаем от другите. Исус разкри това за нас в Своя живот и служение на земята. Той избра несъвършени хора като нас, с които да прекара живота си. Те ядяха, молеха и служеха заедно. Защо го е направил? – Мирон предизвикателно попита Нако.
– Исус съвсем не е имал нужда от тях, – почеса се по главата Нако – и все пак …..
– Може би е искал да ни покаже, че да обичаме несъвършените хора е завидна цел или че е хубаво да имаш добри приятели.
– Приятели, – започна да мърмори Нако, – Юда го предаде, Петър се изсилваше и то не малко, а после се отрече от Него.
– Да, но Исус ги обичаше въпреки това. Можем да се поучим от такава любов.
– Колко съм ги търсил, – въздъхна дълбоко Нако, – но този, който харесвах все имаше нещо, което ме караше да го зарежа.
– Често можем да бъдем толкова вманиачени да намерим съвършения приятел, че пропускаме тези, които са пред нас. А когато сме открили поне един, трябва да го обичаме с недостатъците му така, както Исус ни обича.
– Лесно е да се каже, – сбърчи нос Нако.
– Другото предимство на общността е, че Исус не само я е основал, но е обещал да бъде сърцето ѝ.
– От къде знаеш това? – недоверчиво попита Нако.
– Сам Исус казва, че където са събрани двама или трима в Неговото име, Той е сред тях.
Това бе казано много точно и Нако нямаше какво да възрази.
– Ако се опитваш да подредиш своя живот без хората около себе си, ще се разочароваш от начина, по които се развиват нещата за теб. Ние се нуждаем от другите, за да изпълним целта си, за да открием кои сме. Трябват ни, защото те ни подкрепят, укрепват, молят се за нас, предизвикват ни и ни помагат, когато паднем и се провалим.
– Нещата могат да се объркат, – наруши дългото си мълчание Нако.
– Да, това е напълно възможно, но когато изберем да обичаме като Исус, ще осъзнаем, че се движим в правилна посока.
