В почивните дни хората използваха още топлото време да се поразходят не само в гората и парка, но и по главната на града, където в някое заведение, сладкарница или кафене можеха да побеседват с приятели и познати.
В кафенето под часовника имаше много посетители. Масите бяха пълни и човек трудно можеше да си намери място къде да седне.
В заведението влезе плахо Тодор, десетгодишно момче. Той смутено се огледа. Една от масите се освободи от доста шумно семейство с две малки деца и Тодор веднага я зае.
Сервитьорката дойде до масата и попита настанилото се там момче:
– Какво ще искаш?
– Колко струва шоколадов сладолед с орехи или фъстъци? – попита Тодор.
– Един лев и двадесет стотинки, – небрежно отговори сервитьорката.
Тодор бръкна в джоба си, извади една шепа монети и започна да ги брои.
„Като няма достатъчно пари, какво прави тук?“ – помисли си враждебно сервитьорката.
– А колко струва обикновен сладолед без нищо? – отново попита Тодор.
Наоколо посетили, които очакваха да бъдат обслужени, изразиха гласно недоволството си:
– Какво се занимава с него?
– Тук да не е благотворително дружество?
– Сладолед му се дояло, а няма пари да си го плати, ха ха ха.
– Осемдесет стотинки, – с досада отговори сервитьорката.
– Тогава искам обикновен сладолед, – каза Тодор след дълго умиване.
Сервитьорката донесе сладоледа и демонстративно тръсна сметката на масата пред Тодор.
Когато изяде сладоледа си, момчето плати на касата и си тръгна.
Малко след това сервитьорката дойде да почисти масата, на която бе Тодор и изтръпна. Буца заседна на гърлото ѝ, а очите ѝ се навлажниха.
На масата бяха оставени четиридесет стотинки. Това бе нейният бакшиш.
Не си правете изводи за човек, преди да сте наясно, защо постъпва така?!
