Отново се срещнаха двама стари приятели, едно време са учили заедно в един и същи клас. Поразходиха се и седнаха. Разговаряха за работите и за семействата си.
Оказа се, че и двамата са се развели и то съвсем скоро. Тази тема беше още свежа за тях и те се понесоха по нея.
Първият каза за развода си:
– От тази кал още не мога да се отърся. Караниците при развода бяха ужасни, особено при подялбата на имуществото. Жена ми откачи. Всеки ден списъкът от съвмесно придобитото преписваше, едва не включи и хлебарките вътре. Бяха я подучили, такова заявление да напише, че съм я унижавал, пари не съм ѝ давал, за детето не съм се грижил и т.н. А приятелките и в съда всичко потвърдиха, още съм в шок.
Вторият се засмя и каза:
– При мен се случи точно обратното. Преди две години си купихме нов апартамент. Моята решила под наем да го дава. Така миналата година, аз му направих ремонт, снабдих го с хладилник, телевизор, климатик и т.н. През цялото време се чудех, защо слагаме скъпи тапети, мокети, нали ще го даваме под наем? Моята се опъна, сега се предлагали много жилища за квартири, всичко трябвало да бъде, както трябва. Техниката прилична, телевизор в кухнята и в стаята и балкона с изолация. А по това време тя подала заявление за развод. При нея всичко било готово, само да събере дрехите в торбата и чао.
Слушаш ги и си мислиш: „Хората имат различни съдби, а резултата, уви, един и същ…..
Архив за етикет: кал
Инвалидна количка за планински и извън шосетата пътища
Ziesel е инвалидна количка предназначена за онези хора, които дори и след загуба на способността си да ходят, предпочитат да водят активен живот – да пътуват, да изкачват планините,….
Това кресло е всъдеход. Освен колелата притежава и две релсови накладки, които му помагат да мине там, където не всеки автомобил може да върви.
Този инвалиден стол може да се придвижва по сняг, пясък, камениста почва, кал, локви, даже и през блата. Освен това той може да послужи и като теглич, влачейки след себе си заседнала или счупена кола.
Велосипедистите си бръснат краката
Навярно и вие като мен не сте обръщали внимание, че на велосипедистите краката са бръснати. Интересно, защо го правят?
Основната причин за това е, че надбягванията със велосипеди е много травматичен вид спорт.
Когато колоездачите падат и се нараняват, раните им по-лесно се очистват от калта и се обработват по-леко, ако няма косми върху тях. Представете си, как се чувства спортист, когато от крака му отлепват лепенка.
Някои твърдят, че благодарение на обескосмените крака се развива по-голяма скорост, възможно е, но това е едва забележимо. Навярно много жени предпочитат окосмени мъжки крака, но велосипедистите смятат, че на оголения карк по-лесно се рисуват мускули.
Обръснатите крака си имат и своя обратна страна. Някои недоброжелатели казват, че обръснатите крака са признак за нетрадиционна ориентация.
Паркирам, където си искам
Всеки от нас живее в някакво обкръжение и иска независимо от това къде живее, пред дома му да е чисто и красиво, да има красиви зелени площи с цветя, пясък на площадка, където да играят децата.
Но в света от година на година масово се увеличават броя на автомобилите. Така всяко възможно място става за паркинг.
Благодарение на този факт започват да се усвояват нови територии, като тревни площи, трутуари и детски площадки.
Колите са доста тежки, те превръщат всяка зеленина в дупки и коловози. От транспортираните автомобили навсякъде се разнася кал и всичко заприличва на обор, само дето малко тор не му достига.
Някои автолюбители паркират на места, които никага не са били предназначени за това, съобразявайки се само с грубата си и брутална природа.
Дворът може да е празен, но специално това място им харесва, то им е по-удобно за паркиране.
Някои успяват да си оградят собствени места с колчета и какво ли не.
Войната между живеещите в домовете и автомобилистите за всяка педя земя, едва ли ще свърши някога. Автомобилистите се защитават с това, че не достигат места за паркиране. Тях не ги плашат нито приказки, нито глоби. Понякога се стига до сериозен сблъсък, водещ до трагични последствия.
Да живееш сред красота….
Навярно сте изпадали в такова състояние, когато замираш от неясни предчувствия и започваш да се усмихваш без причина.
Изглежда природата преживява сега всичко това. Земята е още студена, калта се задушава под краката ви, но наоколо е весело, ласкаво и приветливо.
Въздухът е кристално прозрачен. Слънцето се усмихва сърдечно, като ли че славно си е пийнало, сладко е похапнало и е срещнало стар приятел. Дърветата са голи, но са живи и още дишат.
В природата, където и да погледнеш, ще забележиш тайнствена шетня, приготовления и всякаква патардия….Ясно е, идва пролетта.
Как бихте изобразили пролетта? Може би, като красиво момиче, което пръска по земята прекрасни и нежни цветя. .А в цветята са отразява радостта му.
Възможно е, за вас пролетта да бъде дама със скръстени отпред ръце. Стройна и слаба, с бледа руменина по бузите, но със нежен тен на кожата. Е, тя не разпръсква цветя, но ще й отстъпим място, нали е все пак дама.