Петър чу един евангелизатор да обяснява как се печелят не спасените за Божието царство. Това го заинтересува.

Петър приближи евагелизатора и му каза:

– Проповядвам по улиците повече от 20 години, но никога не съм довел никого до Христос. Какво трябва да добавя към посланието си, за да постигна резултати?

Евангелизаторът се усмихна и отговори:

– Любов.

Този отговор се отнася не само за разочарования уличен проповедник, но и за нас.

Послание без любов ни превръща в дрънкащи тенекии. Това е толкова досадно и непривлекателно.

Има хора, които гледат на изгубените като на „мишена“, а на новоповярвалите като на поредна победа или

успех.

Победата над изгубените за тях е свързана с по-добри дебати. Те смятат, че трябва да бъдат по-умни и остроумни спрямо своята „мишена“.

Така не работят нещата.

Любовта ни помага да виждаме изгубените така, както Исус ги вижда.

Любовта не е егоистична. Това означава да обичаш другите, да ги поставяш пред себе си.

Ако страхът от отхвърляне ни пречи да споделяме Евангелието, това означава, че обичаме себе си повече, отколкото обичаме изгубените.

Любовта рискува загубата на комфорт, удобство и сигурност заради Евангелието.

Вярвам, че любовта е най-важната част от евангелизацията.

На синът на Наталия откриха рак. Скоро след това той почина, а бе само на седем години.

На другия ѝ син диагноза не бе по-добра.

Приятелите ѝ, които не вярваха в Исус, скърбяха със нея.

Те бяха изненадани:

– Защо продължаваш да се доверяваш на Исус? Как може твоя Бог да позволи това? Защо продължаваш да вярваш в Него?

За Наталия това бе още по-голяма причина да продължава да вярва.

– Не разбирам защо се случва това, – каза тя, – но знам, че Бог ще ми помогне да премина и през това. Само Той може да ми даде надежда, за да продължа.

В моменти, когато се чувстваме претоварени и изглежда, че няма какво да очакваме, знаем, че можем да се държим още по-здраво за Бог и животворната надежда, която единствено Той ни дава.

Слави се бе фокусирал към Божия план за човечеството и целите, които Бог го призовава да изпълни.

Той знаеше, че намеренията на сатана е да унищожи човечеството и да удължи собственото си съществуване, знаейки, че времето му е ограничено и поражението му е сигурно.

Тази вечер дяволът гостуваше на Слави.

– Евангелието трябва да се проповядва на всички народи, – тържествено обяви Слави.

Дяволът се изкашля:

– Първият ми приоритет бе, да се погрижа Евангелието да не бъде проповядвано на света.

– Исус идва скоро, – каза Слави, – за това трябва да изпълним поръчението Му, разпространение на Евангелието навсякъде.

– Ха-ха-ха, – изсмя се дяволът. – С радост обезкуражавам всеки, който сериозно би приел Великото поръчение. Използвам разсейване, самодоволство, страх и дори сплашване. Всичко възможно, за да накарам цената да изглежда твърде висока.

– Ние като християни, трябва да се насочим към неспасените, – твърдо заяви Слави.

– Заблуждавам такива като теб да не мислят за това, камо ли да размишляват за вечността. Фокусирам ги да обичат земните съкровища повече от небесните. Карам ги да повярват, че временните инвестиции са по-важни от вечните.

– Словото казва, да не си събираме съкровища на земята, а да събираме такива за небето, – възрази се Слави.

Дяволът скръцна със зъби:

– Вместо идете по целия свят и научете всички народи, бих проповядвал по-популярна доктрина. Стойте си в къщи. Изграждайте сгради и се учете отново и отново как да бъдете Негови ученици.

– Времето е кратко и нивите са вече узрели ….. , – повдигна глава Слави.

Но бе прекъснат.

– Вие се молите за жетвата, като мислите, че изпълняват своята роля във Великото поръчение, – усмихна се ехидно дяволът. – Молитвата за жътвата, която е узряла е по-малко ефектива, от това самите работници да излязат и да я пожънат.

– Исус ни учи да се молим за изгубените, – Слави погледна строго дявола.

– Ти не знаеш, но аз уча християните, че Светия Дух е изпратен само да ги благославя. Те нали така се молят: Помажи ме. Помогни ми. Изцели ме. Изпълни ме. Научи ме. Изгради ме. Насърчи ме. Удовлетвори ме. И ОЩЕ всичко за мен.

– Светият Дух наистина е благословия за християнина, но Неговата основна цел е да даде сила на вярващите да бъдат свидетели на Исус, дори до степен да положат живота си, както в ранната църква така и днес в много части на света, – противопостави се Слави.

– Още ли се надяваш и вярваш в тези глупости? – попита дяволът.

– Дяволе, ти си победен от Исуса. И каквото и да правиш, ще отидеш в огненото езеро.

Дяволът изрева и изчезна.

Слави падна на колене.

– Господи, фокусът на живота ми нека да останат съсредоточен върху Твоите цели за света. Моля Те да ме предпазиш от разсейване, което отклонява енергията и вниманието ми от Твоя план. Пази ме от самодоволство. Помогни ми винаги да пазя най-важното, да те следвам.

Ели и Емил се качиха в колата. Щяха да прекарат поредни четвъртък заедно.

– Къде искаш да ядем? – попита Емил.

– Няма значение, – махна с ръка Ели. – Където и да е, само да е добре.

– Какво ще кажеш за „Вятърните мелници“? – предложи Емил.

– О, не, – възкликна Ели, – всякъде другаде, но не и там.

– И така, – въздъхна Емил, – къде тогава?

– Където и да е, само да е добре, – отговори безгрижно Ели.

Така може да е и в молитвения ни живот особено, когато сме неясни.

Винаги е правилно да се молим „не както аз искам, а както Ти искаш“, както Исус се е молил на Своя Отец в нощта преди да бъде разпнат.

Има и моменти, когато казваме, че това, което искаме, е пътят напред.

Бог зачита нашата смелост, когато идваме пред Него с покаяни сърца.

Затова бъдете смели, молете се за това, което е на сърцето ви, и го поверете на Божията милост.

Христо и Жана пазаруваха в близкия супермаркет.

Когато се върнаха, Жана с нетърпение очакваше да разтовари пазаруването.

– Къде са поничките, – извика Жана.

Тя провери касовата бележка. Там понички нямаше.

– Всичко, което исках да купим бе понички, – с болка въздъхна Жана.

След двадесетина минути Христо донесе торбичка с понички.

Жана силно притисна торбичката към гърдите си.

– Радвам, че се постара, за да задоволиш желанието ми.

Жана през седмицата бе емоционална изтощена и затова потърси утеха в храната, но изпита много по-голяма радост за показаната любов и състрадание от съпругата ѝ.

Утехата, която можем да получим от задоволяването на нашите желания, винаги е краткотрайна.

Когато страдаме, можем да се обърнем към Исус, който изобилства от състрадание. Там намираме утеха.

А когато сме изпитали Неговата утеха, можем да я дадем и на другите.