Старостта е много коварна. След като дочака своя час, издевателства над външния вид. Когато бях малка, мислех, че бабите и дядовците са наведени, поради тежестта на мъдростта. По-късно споделих мислите си с майка и й казвах:
– Погледни не са ли като слънчогледите, натежали от семките в питата?
Сега ми се струва, че в това има частица истина.
Навярно лошата осанка, белите коси, жълтите нокти и кожа са обработени от времето.
Но това е цената на мъдростта… Много повече знаеш, но вече не можеш….

Идеалите са необходимо ръководство за всеки човек, за неговата етническа принадлежност, логическо, естетическо и практическо поведение. Всичко, което се случва в живота е основано на принципа на обмена: топло – студено, даване – получаване…..

Всеки обмен хармонизиран с реалната действителност се отнася към идеала. Ако следваме тази разпоредби, животът ни става смислен и задоволителен. Такива идеали като любов, истина, справедливост, толерантност, са тясно свързани с действителната реалност и ние винаги се нуждаем от тях.

Но ако някой си мисли, че даден идеал има особена стойност към всички проявления на реалността и е приложим в различни ситуации от живота, този човек е създател на идеология. Той не разбира и не допуска в други ситуации, възможността за използване на някой друг идеал. От тук произлиза неговата нетърпимост и потребност да упражнява власт. Той започва да се бори против всички.

Такива политически и религиозни идеологии са били и остават най-страшния бич на нашата планета.

Тя винаги бързаше. Изтича до стаята да вземе чантата си и се спря изумена. Седем годишната й дъщеря държеше в лявата си ръка сто лева. За детето това бяха много пари. Родителите никога не й бяха давали толкова много пари.
– Соня, от къде взе тези пари?
Детето се разтрепера и бързо смотолеви:
– Намерий ги.
– Къде ги намери? – не отстъпваше лесно майка й.
– На пътя, – накакво прикрито упорство се усещаше в думите на момиченцето.
– Къде ги намери? Кажи ми истината, – майката едва се сдържаше.
– В чантата, – последва примирен отговор.
– Каква чанта? – настояваше майката за бърз отговор.
– В кухнята, – гласът на детето прозвуча плахо и несигурно.
Майката вече не беше на себе си:
– Винаги трябва да се казва истината, мила, – продължи жената назидателно, – От къде взе парите?
И тогава всичко се изясни. Родителите дали на по-голямата си дъщеря пари за покупки. Когато си дошла, по-голямата сестра оставила чантата в кухнята, наредила само покупките, а рестото останало. По-малката намерила по-късно чантата и взела парите.
След цялото това разследване Соня извади от джоба си още една смачкана банкнота от 50 лева.
Родителите бяха смаяни. Но никой от тях не си спомни какъв пример бяха дали на дъщеря си, когато на баща й му върнаха 10 лева в повече и той ги прибра в джоба си без да каже за грешката.

Във времето, в което живеем “ всичко е пари” !
Внимавайте каква книга си купувате или какъв филм гледате. Сензациите за тайствени разкрития няма да ви успокоят или спасят! Напротив ще натоварят умът Ви с ненужна информация, ще загубят ценното Ви време и разбира се ще изпразнят джоба Ви!
Все пак защо има толкова много истини? Защо има толкова много заблуди?…
Защото се манипулира инфомацията и истината.
Хората се заблуждавайки с фалшиви учения за произхода им.
Разделят ги в различни религии с фалшиво поклонение.
Чрез войни и тероризъм внушават страх. Чрез храните, напитките, развлеченията се разруша здравето и морала. Чрез манипулации в подсъзнателната област на ума ни внушават, че можем всичко сами.
Създадоха се имитации погубващи хората: на вярата се противопостави суеверието, на любовта между мъжа и жената – хомосексуализъм, на радостта – депресията.
Какво правим?

Навярно никой от вас не е изпитвал тази ужасна истина, силата да погубиш някого. Любопитна съм да разбера какво изпитва тогава човек.

Всеки е имал такава власт, но не всеки я е осъзнавал. Само някои са я използвали. Разбира се, онези, които са обвинявали, предавали и доносничели са хиляди. Но те са една нищожна част от хората, които биха се превърнали в такива, стига само да пожелаят.

От къде знам ли?….

Доносничеството дава власт на слабите, а слабите са мнозинство. Нека не се оправдаваме с живота. По този начин диктатура на слабите изяви  омразата и завистта си към по-силните.