Старостта е много коварна. След като дочака своя час, издевателства над външния вид. Когато бях малка, мислех, че бабите и дядовците са наведени, поради тежестта на мъдростта. По-късно споделих мислите си с майка и й казвах:
– Погледни не са ли като слънчогледите, натежали от семките в питата?
Сега ми се струва, че в това има частица истина.
Навярно лошата осанка, белите коси, жълтите нокти и кожа са обработени от времето.
Но това е цената на мъдростта… Много повече знаеш, но вече не можеш….