Нур бе ревностна мюсюлманка. Тя много се разстрои, когато чу сина си Кадир да казва, когато се бе прибрал за няколко дни:
– Скъсах с исляма. Станах християнин.
Той знаеше, че семейството му може да се отвърне от него, но призна истината.
Кадир трудно намираше работа, за това се облягаше на родителите си. Те му плащаха квартирата в града и разходите за ежедневните му нужди.
След обръщането му Нур дойде при него в квартирата му. В едната си ръка държеше чекова книжка, а в другата бял саван.
– Ти сам трябва да избереш едно от двете, – твърдо му заяви тя.
Кидар знаеше, че майка му е способна на всичко. Въпреки това каза:
– Аз искам да живея за Христос и да умра за Него.
Нур си тръгна, но преди да излезе го предупреди:
– Ти непременно ще „заплатиш цена“ за своето решение.
Един ден братът на Кидар и дядо му го поканиха да се върне в село и той се съгласи.
Но за изненада на Кидар, двамата мъже го вързаха и жестоко го биха, като непрекъснато му крещяха:
– Трябва да се върнеш към старата си вяра или …… ще продължаваме да те бием.
Така го държаха цели 12 часа, след което го оставиха полумъртъв. Едва се възстанови.
Два месеца по-късно група от мюсюлмани отвлече Кидар и го преби от бой.
Той оживя, но се сблъска с нови финансови затруднения. По това време майка му изпрати хора, които да оберат останалите му пари и да му кажат:
– Тези пари не ти принадлежат.
Въпреки побоите и издевателствата Кидар запази християнската си вяра и не се поколеба, да започне да насърчава другите да приемат Исус за свой Господ.
