Производство на велосипеди е ниша, която е дала много нововъведения. В днешно време, много инженери се стремят да направят това превозно средство ефективно и удобно. Един такъв опит е въплътен в модела на електрическия велосипед Gi. Основният акцент на новия продукт е компактност и гъвкавост.
Велосипедът има сгъваема конструкция, който го прави подходящ за обществения транспорт или за съхранение у дома. Нововъведението е предвидено предимно за града и се движи със 25 км/ч, когато се въртят педалите, но основното натоварване на велосипеда поема моторът. Разстоянието, което може да измине велосипедът без да се презарежда  е 64 км. Той има хардуерен интерфейс за включване към смартфон, позволяващ използването на навигационни функции.
Нововъведението е оборудвано с автоматична система за заключване, която се задейства, ако собственикът е на повече от три метра. Допълнителни настройки се правят чрез приложения за смартфон.
Вградените в колелата светодиоди правят видим пътя на велосипеда нощно време. Велосипедът се предлага  в два модела: с мотор и без такъв. Ако е с мотор той тежи 17 килограма, а в другия случай е много по- лек.

Възможността да хапнеш свежа пица в космоса е станало възможно благодарение на работещия прототип на 3D – принтер, представен от  главния инженер на компанията Systems and Materials Research Corporation, занимаваща се с изследователска дейност в секторите на въздухоплаването и отбраната.
Миналата година изпълнителите са получили безвъзмездна помощ от NASA от 125 хиляди долара, за да създаде 3D – принтер, който да “ готви “ храната в космоса. Изобретателите планират да оборудват устройството с  продукти, чийто срок за годност е 30 години.
За да направят това, инженерите са изследвали как да се премахне влагата от продуктите, а протеини, въглехидрати и хранителни вещества да обърнат под формата на прах.
Изготвянето на пицата става само за 70 секунди.

През 1912 г., много преди появата на прототипа на съвременния компютър, испанския инженер Леонардо Торес Кеведо конструирал електромеханичен автомат „El Ajedrecista“, който се смята за първата в историята компютърна игра.
Устройството представлявало шахматна дъска, което с помощта на предвижващи от машината електромагнити придвижвало три фигури в ендшпил, цар и топ до матиране на противниковия цар.
Ако е направен незаконен ход от противоположната страна, автоматът веднага сигнализира.
Автоматът не давал мат за минималния брой ходове, но винаги
гарантирал завършването на шахматния ендшпил с матиране на противника.
El Ajedrecista е истински автомат, построен, за да играят шах без човешко ориентиране.

Един инженер умрял и отишъл в ада. Там не му харесли много от нещата и за това започнал да въвежда нововъведения. Скоро пуснал климатик, освежител в тоалетната, ескалатори…

Господ звънал на дявола:

– Как сте там?

– Много добре! Имаме си климатик, освежител в тоалетната, ескалатор и не се знае какво още ще направи този инженер.

– Вие си имате инженер? – изненадал се Господ. – Тук има някаква грешка. Инженери не отиват в ада. Я ми го изпрати.

– За нищо на света. Харесва ми да си имам инженер.

– Ела горе веднага и ще се съдя с теб!

– А от къде смяташ да си вземеш адвокат?

През 1981 г. Адам Осбърн проектирал мобилен компютър, специално за работа в движение.
Адам нарекал творението си, като му дал името си. Компютърът е известен като Osborne 1.
Адам Осбърн е известен инженер, участвал в разработката на първия микропроцесор Intel 4004. Той е основал компанията Osborne Computer.
За сърце на Osborne 1 служи процесор Zilog Z80, работещ с тактова честота 4 мегахерца. Osborne 1 е оборудван с 64 KB памет, две флопи дискови устройства, серийни и паралелни портове.
Вграденият монохромен дисплей CRT поддържа само текстов режим, показвайки по време на работа 24 реда от по 52 знака, големината на екрана е пет инча.
Цената му през 1981 г. е била 1705 долара.