Никой не го избра, никой не го взе. То дори раздразни котката, която го бе родила. Тогава стопаните решиха да го изхвърлят на улицата.
Но то оживя, не умря и се пребори за живота си. Не изпитваше страх. Хранеше се от контейнера. Криеше се от силните викове и хвърлените по него пръчки.
Хората, когато го гледаха се възмущаваха:
– Какво уродливо коте!
Даже злите котки и кучета го избягваха. То кротко търпеше, очаквайки някой да го помилва. Не познаваше омразата и отмъщението.
Приближаваше децата, търсейки ласка. Някаква възрастна жена болна от сърце му слагаше в една стара консервена кутия малко месце. А то радостно се отъркваше в краката й и благодарно мяукаше.
Един ден кооперацията се пробуди от страшен вик:
– Мерцедес блъсна изродчето.
То лежеше на една страна и жално мяукаше от болка. Всичко около него бе обляно в кръв. То хрипеше, задъхваше се…Опита се да пропълзи… Кой ще му помогне, кой ще го спаси?
Към телцето му нежно се докосна човешка ръка. Човекът бе инвалид..
Котенцето замърка усетило топлина, ласка и съпричасност към болката му. В очите му имаше толкова много болка и толкова много страдание…. Умирайки, то чакаше от хората състрадание…
Човекът взе в ръцете си треперещото телце и му прошепна:
– Потърпи, мой красавецо! Аз съм до теб…
Покри телцето с шала си и внимателно го понесе към дома си.
След време един възрастен понакуцващ човек водеше на разходка котарак.
– Но това не е ли малкото уродливо котенце? Какъв красавец е станал! – понесе се шепот от околните.
Котаракът ни на крачка не се отдалечава от инвалида, следва го като куче.
Каква преданост, каква обич, това е празник за очите! Това не е коте, а прелест! Заслужена награда!

11-годишното бразилско момче Габриел Мунез  макар и без ходила е искал да стане футболист.
Той не само ходи, като понакуцва малко, но играе футбол. Габриел правел това толкова добре, че в знаменитият отбор „Барселона“ забелязали дарованието му и го поканили на изпит във футболната академия на клуба.
Трябва да отбележим,че хиляди деца мечтаят да преминат този изпит имено в „Барселона“. Габриел не искал никакви отстъпки за себе си. Той казал: „Дайте ми само топка и ще се запознаете с моя кумир Лионел Меси, повече нищо друго не ми трябва.“
Габриел Мунез се е родил в много бедно бразилско семейство без ходила. Проходил е преди да навърши годинка. По- късно той почнал да играе футбол и то много добре. Излизайки на терена забивал неотразими голове в ъглите на вратата.
Треньорът на момчето казал: „Това момче съвсем не е инвалид. Той го е доказал на всички. Никой не вярваше в него, но той разтърси всички с играта си“.
Интересното е, че Габриел има протези, но когато ги сложи не може да играе футбол.
Спомнете си известният бразилски футболист Гаринча, който силно накуцвал, защото единият му крак е бил по-дълъг от другия със 7 сантиметра, но в играта това съвсем не му е пречило.

Технологията за манипулиране на човешкото съзнание е само за „избрани“. По много признаци тя прилича на война, в която добре въоръжена армия напада мирното население, а то съвсем не е готово за това. Ако войната наистина е тайна, нейният успех се определя от умението да „надуят“ главите на населението, така че да се предотврати и най-малкото съпротивление. Основните постулати на манипулаторите се излагат в забулена форма.

Сред измаменото население винаги се срещат изобличители, учени, философи, които разкриват манипулациите. За да се справят с тях ги „заливат с кал“, така че гласовете им се изгубват в общия шум. Готови книги, статии и монографии за манипулирането е невъзможно да се съберат. През последните години по лавиците на книжарниците се появяват книги за това, как да се адаптираме към ситуациите и как да измамим ближния си. Интригите и сплетните се ползват с доста голям авторитет в множество кръгове.

Внушението може да бъде под формата на думи, картинки, знаци и много често повтарящи се фрази. То влияе на съзнанието не по пътя на логическото убеждение, а като непосредствено въздейства на психиката на човека.

Отдавна сме разбрали, че рекламата манипулира съзнанието на човека. За това бързо превключваме канала, сърдим се , ругаем и въпреки всичко купуваме продукта, които ни налага омразната реклама.

Какви механизми са заложени в мяркащите се кадри на рекламата? Дори и малките деца стават заложници на телеманипулацията.

В началото на 50-те години са обучавани служители от службите за сигурност и агентите им на определен начин на изразяване, който може да манипулира околните. Днес за неголяма сума могат да ви набият 2000 думи на чужд  език, които ще се загнездят в мозъка ви завинаги.

Забележете, нашата активна памет работи добре само тогава, когато непрекъснато се изчиства. Тогава какво да кажем за манипулирането на съзнанието ни, при което няма изтриване? То остава инвалид завинаги.

Работникът Филип Гонзалес в един злополучен ден по време на работа получил травма, станал инвалид и изпаднал в депресия. Негов познат го посъветвал да си вземе куче за другар.
В приюта Джина първа приближила и през решетката лизнала ръката на Филип. Гонзалес не харесал страното рошаво куче, но приятелят му го помолил да я изведе от клетката и да се разходи малко с нея. След кратката разходка Филип безропотно попълнил всички необходими документи, за да я отведе у дома.
Така започнал веселият им живот. Джина още от първият ден в новия дом започнала да намира бездомни, безпомощни и болни котки.
Кучето откривало ранени котки, които не можели да се движат и ги влачело при стопанина си. Такива намирало и изваждало дори и от водосточните тръби. Веднъж с изранени лапи до кръв, извадило от кутия с натрошено стъкло изтощено котенце.
Така Филип трябвало да храни и да приютява при добри хора котките, които Джина спасявала. За 7 години кучето помогнало на повече от триста котки.