В народното съзнание Страстният петък е свързан с редица обичаи и суеверия. Смята се, например, че изпечен хляб в този ден не плесенясва и изцелява всяка болест.

Моряците смятат, че такъв хляб е талисман против корабокрушения, а топлият изпечен хляб в този ден ще запази дома от пожар до следващия Велик петък.

В Русия на този ден по-богатите гощават своите близки и познати, на които празничната трапеза не е по джоба им.

На този петък не е желателно да се работи. Не трябва да се мушкат железни предмети в земята, като лопата, гребло, мотика, защото това ще донесе беда. В този ден не се садят растения, но ако посадите чушки ще имате двоен добив.

Изпрана и простряна дреха през този ден, никога няма да стане чиста. На бельото ще се появят кървави петна.

Много от обичаите са преминали от езически обреди. Някои от тях противоречат на християнската традиция.

Дали да  вярваш на тези обичаи е въпрос на личен избор.

Страстният петък е повод да спрем в нашето забързано ежедневие и да се запитаме: „Как живеем? Накъде отиваме?“

Във Великобритания девет годишно момче страдащо от аутизъм, трябвало да хване волана и да управлява кола, когато майка му, която карала автомобила, загубила съзнание. Това бил Джонатан Андерсън, който е бил с диагноза синдром на Аспергер.

Момчето не е имало друг избор, освен да поеме управлението на колата, която се движел със скорост от 70 км/час. Детето успяло да спре кола, като включило ръчната спирачка.

Инцидентът е станал, когато майката на Джонатан го е карала на училище. Момчето е признало, че се е било много уплашено, когато майка му припаднала, защото той никога не се е опитал да шофира.

Майката на момчето е споделила, че синът й още от малък се интересувал от различни технически приспособления и устройства..

Все повече тинейджъри смятат, че не им трябва литература и четенето като цяло. „От това няма полза“. Това не е компютърна грамотност,  не е мениджмънта и маркетинга,или коопоративно право!
Дълго можем да иронизираме това положение, но проблема си остава. Четящият човек вече не се смята за успешен човек в съвременното общество. Можеш и да почетеш, но не е ли по-забавно да гледаш някое реалити-шоу?
Главното е колко си струва това.
От друга страна имаме право на избор – да четем или да не четем. Ние можем да се наслаждавам на  Марсел Пруст или просто да „се осведомим“ за редовните „нюанси на сивото“.
Свобода. Искате да бъдете щастливи? Бъдете. Писна ви от призиви за четене?!
Измъчва ме един въпрос. По-добре ли е литературата да бъде недостижима, отколкото да се отнасят към нея с пренебрежение? Мисля си, че когато нещо е забулено с неизвестност и забрана е по-желано от това, което се предлага просто така. Но това са прости рекламни трикове за привличане на масите, а ние искаме доброволно и ненасилствено изграждане на любов към четенето.
Тогава какво да правим?

Както и да ни манипулират, каквито и методи да използват „изборът е винаги наш“. Всеки от нас решава „да бъде или да не бъде“. Но основната трудност не е в избор, а в възможността да го използваме.
За да разберем, че живеем в блатото на информацията трябва да излезем на повърхността. Трябва да разберем, че това блато е изкуствено създадено и се подържа за това, за да подхранва в него послушни, покорни и човекоподобни същества, които са податливи на дресировка и манипулация, чрез средствата на информацията.
Трябва да разбереш, че именно в такава среда ти имаш право на избор. Но до този момент няма друга реалност или възприятие, освен това, което ни налага информационото блато.
Сега е лесно да се купи каквото и да е, дори мнението на хората, достатъчно е да разполагаш с необходимата сума пари.

Съчетаването на служене на пълно работно време в църквата с бизнес е възможно, но е много трудно. Не трябва само, служителят в църквата да се увлича в печеленето на пари.
Съчетанието на бизнес и служение е много трудно. Рано или късно трябва да се направи избор в полза на Божието призвание. Може да се делегират задълженията и отговорностите в дейността на верни хора.
Когато служителят има много потребности трябва да съчетава работата със служението. Това съвсем не е срамно. Но главното е един служител да не се увлича в печеленето на много пари, защото те са средство, а не самоцел.
Дано Бог помогне да се подържа баланс при вземане на правилните решения, така че служителят да се грижи за семейството си и да не изоставя работата в църквата.
Ако се вгледаме в опита на нашите бащи, по-голямата част от тях са работили в предприятия и са се грижили за църквите. Днес, ние често се сблъскват със ситуация, в която църквата се грижи за пастирите си. Нека Бог даде мъдрост, как правилно всеки да построи живота си.