Една римска дама се обърнала към един равин:
– Твоя Бог привлича при Себе Си, когото Той хареса и не зачита справедливостта.
Равинът поставил пред нея кошница със смокини и тя си взела от най-хубавите. Тогава равинът казал:
– Ти знаеш как да направиш мъдър избор, а защо твърдиш, че Всевишния не знае? Той избира и привлича  към Себе Си онези, чийто сърца са чисти и отзивчиви, а когато го следват вършат добри дела.

Аз съм свободна, когато избера да направя по определен начин нещо, което бих могла и да сторя по-друг начин. Навярно ще се съгласите, че в този смисъл робът определено не е свободен. Но не е достатъчно да кажем, че свободата в във възможността да избираш.
Кое формира тази възможност и тези избори? Ами ако всички наши действия са последици от предшестващите ги причини? Ако това е така, нашето бъдеще е толкова неизменно, колкото и нашето минало и почти никой не е свободен. Тогава единствено свободен е този, който знае, че не е свободен.
Освен това не е достатъчно да свържеш свободата с избора. Какво представлява изборът? Той е преднамерен и все пак не е като преднамереността. Един кон и едно малко дете могат да предприемат преднамерено действие, но не и да направят разумен избор. Можем да наречем преднамерени нещата, които правим по принуждение на момента. Тогава можем ли да ги наречем свободни постъпки?
Ние неизбежно търсим причина за всяко действие. Законите за причинността са заложени дълбоко в природата ни. Тогава как ще сме „свободни“ да правим различни неща, когато като я потърсим, веднага можем да открием причината за всяко нещо, което правим?

Един рибар решил да се оттегли на почивка и се обърнал към сина си:
– Ето сине, това е моят бизнес. Предавам ти лодката, мрежата, къщата на брега, картата , на която са посочени най-добрите места за улов. Виждаш, давам ти всичко, радвай се!
Синът погледнал тъжно баща си и казал:
– За да стана добър рибар като теб, ще трябва да посветя целия си живот на тази работа. Татко, ти не си дал, а си ми отнел възможността за избор. Аз мога да стана лекар, артист, летец, а защо не и учен…

И простият и трудният избор, човек прави с еднакъв успех. Не всичко зависи от сложността на избора, а от наличието на други задачи и времето за тяхното разрешаване.
Например, небрежност при използването на електрически уреди може да се обясни с голямата застраховка в случай на пожар.
Смята се, че човек по-различен начин взема решения. Това става в зависимост от нивото на задачата. Например, ние се опитваме да преминем през рекичката по стърчащите над водата камъни. Едни от тях изглеждат надеждни, а други не, а ние трябва да решим, как точно трябва да действаме. С такива задачи от по-ниско ниво, човек се справя леко.
Но сега си представете, че трябва да решите важен финансов въпрос, например, къде да вложите парите си. Тази задача е от по-високо ниво и сблъсквайки се с нея, ние не винаги се оказваме на висота.
Психолози от Великобритания предлагат друг поглед към проблема. Според учените решаването на проблема не зависи от нивото на неговата сложност, а от стратегията с помощта, на която човек решава няколко стоящи пред него задачи.
Експериментът предложен от британците се състои в това, че било нужно за определено време да се решат няколко прости и сложни задачи. Простата задача била да се определи, накъде трябва да се изпрати движещи се точки на екрана, а сложната – да се решат на ум няколко аритметически операции. Успехът носил точки, а провала глоба. Накрая сумата от събраните точки се обменяла със съответното количество пари.
След като участниците разбрали, кое задание за колко време се извършва, им було предложено да изпълнят максимален брой задачи за ограничен срок от време., разбира се с финални парични възнаграждения.
Тук било нужно да се изработи правилен балансиран подход, избягвайки двете крайности. Ако се постараят да направят колкото се може повече неща, то риска да се получат грешки е по-голям. Трябвало да се помисли сериозно. Ако се даде повече време за решаване на трудни задачи, участниците могат да се лишат от бонусите за решаване на по-лесните задачи.
Участниците правилно съпоставили времето и ползите, независимо от това, дали им били предложени сложни или прости задачи. Решението на серия от смесени задачи донесло същите ползи, което и решението на изключително трудни задачи, в първия случай с неверни отговори компенсирани от по-прости задачи.
Това означава, че правилното решение зависи от другите задачи, изискващи решения и от отпуснатото за това време.

Дизайнерът  Брайан Сега  взел обикновения смартфон и го видоизменил. Като прототип е взета обикновена ръкавица. Според замисъла на изобретателя на всеки пръст на ръкавицата ще бъдат разположени по три бутона за лесен избор.
Дизайнерът се е стремял да разработи такъв смартфон, който да заема по-малко място, да не се държи с ръка и да е част от човека. Тъй като без ръце е трудно да се прави каквото и да е, сега удобно ще бъде едната ръка да изпълнява функцията на смартфон, За сега идеята изглежда доста безнадеждна и с прекалено крехка конструкция, поради което човек ще се чувства  ограничен в някои дейности.
Трудно ще бъде с такава ръкавица да си измиеш ръцете или да приготвиш обяд. Даже работата на компютъра ще бъде затруднена. Въпреки това дизайнерът е искал да сведе до минимум неудобството за общение по мобилния телефон. За да приемате входящо повикване, просто трябва да направи жест с ръка подобен на вдигане на слушалката.
Поради отсъствие на екран, всеки път трябва да се използват бутони за набиране на номера, а това е неудобно. Като цяло идеята за телефон ръкавица има много недостатъци, но въпреки това, тя има и перспектива. Ето защо, дизайнерът има над какво да работи още.