Онова, за което изпитваме глад, не можем да получим от човек, работа, пари и нови придобивки.

Ние изпитваме копнеж за нещо от друг свят, което поддържа живота ни.

Представено ни е право на избор – собственото благополучие или живот с вяра в Бога.

Ако изберете да живеете с вяра, ще се предадете в ръцете на Бога и така ще претворите естественото в духовното.

Ако Бог беше унищожил злото и ние бяхме програмирани само за добри дела, щяхме да загубим свободата да избираме.

Щяхме вече да не сме нравствени същества, а роботи.

Роботите не могат да обичат, а Бог ни е направил такива, че да можем да обичаме. Любовта е невъзможна, без право да се избира любящия обект на любовта.

Ние не може да принуди другите да ни обичат. Можете да ги накараме да ни служат или да ни се покоряват. Но истинската любов се основава на свободата на избора.

Щом съм получила право на избор, аз съм отговорна за своите действия.

Използваш ли мъдро своята свобода да избираш? Поставил ли си я в служба на Бога?

Страхът е съвсем естествено нещо. Страх ни е да излезем навън от зоната на комфорта си.

Направете стъпка назад, погледнете на живота си и осъзнайте, че еднообразието не е риск, а сигурен начин да тъпчете на едно място, без да растете и да се развивате.

Да живеем само в комфорт, означава да умрем и сърцето ни да спре да бие.

Всеки от нас има определени възможности, но малко ги забелязват и използват за достигане на целите си.

Всяка възможност е тласък към промяна. Време да се започне да се живее един пълноценен живот, време човек да се пребори със страховете, съмненията и неуспехите си.

Рискувайте. Не е нужно да разглеждате риска като съмнителен вариант или безотговорен избор. Да рискуваш, означава да вземеш живота си в свои ръце.

В зависимост от условията на околната среда в мравуняка могат да бъде няколко майки, това се нарича полигамия, а може да има и само една, тогава имаме моногамия.

Във втория случай могат да се появят няколко претендентки, които устройват помежду си ритуални битки, в които се стремят да поразят съперничките си с антените си.

Тези схватки не причиняват на самките значителни вреди.

Наблюдаващите ги мравки работнички правят своя избор в полза на една от тях, а след това убиват или изселват останалите съпернички.

Времето бе хубаво. Но Младен не го забелязваше, защото с нетърпение очакваше Пенка. Тя беше в отпуск и скоро си бе дошла у дома.

Младен крачеше нервно напред назад, Пенка закъсняваше.

– Какво я е задържало, – сърдито мърмореше Младен. – Жалко, че няма телефон, иначе до сега да съм ѝ се обадил.

Младен започна да губи търпение и ….изведнъж тя пристигна.

– Извинявай, – каза Пенка. – Наложи се да говоря с една жена. Тя имаше голям проблем. Не можех да я оставя така. Беше много отчаяна.

– Ти си позволила тази жена да вземе от „нашето“ време? И се надяваш аз да те разбера?

– Но, Младене, тя бе в нужда, а аз бях на точното място. Нима не трябва да ѝ помогна?

– Добре, Пепи, ти си като добрия самарянин, но как се чувстваш, когато закъсняваш за среща? – попита Младен с лека ирония в гласа.

– В такива ситуации съм се научила да се доверявам на Бога и Той винаги е промислял за това, – отговори твърдо Пенка.

– Тогава щом закъснея, – сбърчи нос Младен, – ще моля Бог да ми помогне да се справя с последствията.

– На всеки може да се случи да закъснее, – вдигна рамене Пенка, – но ние имаме избор как да реагираме. С раздразнение или с увереност, че Бог ще ръководи нашите стъпки.

– И какво? – засмя се Младен. – Нека си закъсняваме, няма значение, че някой ни чака и си губи времето заради нас.

– Когато се доверим на Бога, сърцето ни се изпълва с мир, – заяви Пенка. – А как е твоето сърце след като роптаеш и негодуваш?

По-късно Младен сам установи, че когато накара хора да го чакат, ако той е имал основателна причина, те му прощаваха за неудобството, което им е причинил.