Една вече пораснала дъщеря помолила майка си за съвет:

– Мамо, аз обичам своя мъж, но наскоро се запознах с човек и сега все си мисля за него. Не искам да изменям на мъжа си дори в мислите си, но нямам сили да изхвърля грешното си чувство към другия от душата си. Какво да правя?

– Дъще, – казала майката, – нашите чувства са цветя, които растат в нашите души. В твоята душа сега има две цветя.

Едно от тях е неярко, но толкова нежно и благородно цвете – любовта към съпруга, което ти сама си посяла. То ще цъфти през целия ти живот и ще ти донесе радостни плодове, ако го поливаш.

Другото цвете е ярко, но е отровено със страсти. То е израснало в душата ти без да те попита. И като плевел краде от силата на първото цвете. Освен това, той  е краткотрайно и безплодно, без значение колко се полива.

Дъще, ти не можеш да изхвърлиш със свои сили второто цвете от душата си. То винаги е там. Но ти имаш избор. Винаги можеш да избереш, кое цвете ще поливаш повече и кое по-малко.
Ако поливаш само първото цвете, второто ще увехне и ще престане да трови душата ти.

Без значение с какво сте се сблъскали, хората не могат да ви влязат по кожата. Важното е да знаете как да управлявате чувствата си, когато имате работа с човек, който ви дразни.

Вместо да си мислите, колко много този човек ви дразни, съсредоточете се на това, защо така му реагирате.

Често на нас не ни харесва в другите това, което не харесваме и в самите себе си. Освен това другите не създават бутон, а само го натискат.

Точно определете механизмите, които биха повлияли на чувствата ви. Тогава вие ще можете да предвидите реакциите си, за да я смекчите и дори да я измените.

Запомнете, че е по-лесно да променят своите възприятия, нагласи и поведение, отколкото да принуди някой да се превърне в друг човек.

Разпространено е поверието, че вълците вият срещу луната.

В действителност за вълците няма значение дали има на небето луна и в каква фаза тя се намира.

Воят за тези хищници е важно средство за комуникация и социално поведение, с помощта на които те предават сведения за лова, координират действията си за него и заявяват своите права на дадена територия.

Когато вълците вият, вдигат глави, за да обезпечат разпространението на звука във всички посоки.

А на хората им се струва, че те вият на луната, защото в лунните нощи времето е ясно и няма вятър.

Когато човек е афектиран, за да го успокоят му дават чаша с вода.

Такава помощ има не само психологическо значение.

Благодарение на близкото разположение на фаринкса и ларинкса, процесите на гълтане и дишане се координират.

За това бавното пиене на вода инстинктивно снижава честотата на дишането и изравнява неговия ритъм.

Глаголицата е първата славянска азбука. Създадена е от Константин-Кирил Философ около 855  г. за превод на богослужебните книги от гръцки на славянски език.

Названието глаголица идва от думата глагол, означаваща „дума“, такова е и названието на буквата Г. Тъй като да глаголя означава да говоря, глаголицата поетично е наричана „знаците, които говорят“.

Глаголицата съдържа около 44 букви в зависимост от варианта. 24 от оригиналните 38 букви са изведени от графеми на средновековните гръцки малки букви. Предполага се, че буквите Ш, Щ и Ц са извлечени от северносемитското писмо. Фонемите, които тези букви представят, не съществуват в гръцкия, но са доста разпространени във всички славянски езици.

Произходът на останалите букви е неизвестен. За някои от тях се предполага, че произлизат от древноеврейски и самарянски ръкописи, с които Кирил се е запознал по време на пътуването си до хазарите.

Глаголицата е съставена само от един вид букви, няма главни и малки букви. Според графическото си представяне, азбуката се развива в две форми: българска  – обла глаголица и хърватска – ъглеста глаголица.

В облия вариант преобладават кръгове и плавни криви, докато при ъглестия се срещат доста прави ъгли, а понякога и трапеци.

С глаголица са били написани първите славянски преводи на богослужебни книги, с които Кирил и Методий и техните ученици са разпространявали християнството във Великоморавия и Панония през IX век.
На глаголица са били написани и първите оригинални славянски произведения.