Тази зима не е никаква зима, дори сняг нямаме. А как можем да срещнем Новата година без сняг?

Вие можете да си получите изкуствен сняг у дома. Това става много лесно. Ако искате може да покриете клонче с „изкуствен“ сняг.

За целта използвайте сол, по възможност нека да бъде едра.
Направете си разтвор на сол с „добра концентрация“.

Например, две лъжици сол разтворете в чаша с вода. В чашата поставете клонче от бор или елха.

Като резултат, на клончето ще се появят кристали от сол. Извадете клончето и добре го изсушете.

Така вие ще получите дебел слой скреж върху избраното клонче, с други думи казано, ще си имате изкуствен сняг у дома.

Популярният немски рождествен пазар Striezelmark се намира в Дрезден, в историческата част на града, на площад Altmarkt Square.

Той е основан през 1434 г., но днес е удивителна съкровищница на ръчните занаяти.

През зимата интересна забележителност в Дрезден е 14 метровата  рождественска кула и най-голямата лешникотрошачка в света.

Ако отидете в Дрезден непременно опитайте немската торта Dresden Cristollen и  продълговатия кекс Stollen, покрит с пудра захар. Тези прекрасни сладкиши специално се пекат за Рождество.

Освен това, всяка година през втората седмица на декември, в града се провежда кексов фестивал с парад и гигантски тритонен кекс.

Поставете растението на по-светъл перваз на прозореца. Осигурете му прохлада. Температурата трябва да е 10-15° C.

Поливането трябва да бъде умерено. Най-добре е да се слага вода в чинийката под саксията.

Ако луковицата не е прекалено вдлъбната, почвата се овлажнява по краищата на саксията. Използвайте лейка с тънък накрайник.

В никакъв случай не заливайте луковицата отгоре, тъй като тя може да изгние, което е често срещана причина за смъртта на цикламата.

Ако си купите циклама през зимата, когато тя цъфти, осигурете ѝ достатъчно осветление, така че да има 10-12 часов ден.

Преди да си купите циклама, обърнете внимание на големината на луковицата. Колкото тя е по-голяма, толкова по-вероятно е да се запази растението.

В края на войната осем войника се промъкваха през обкръжението към своите на изток. Беше зима.

Вървяха по пътища и през полета и гледаха да не попаднат в плен на германците.

Една вечер съвсем бяха останали без сили. Снегът им беше до колене. Бяха стигнали до някакво поле.

– Тук ще замръзнем и ще си останем завинаги, – прошепна плахо мършаво, изпосталяло войниче.група, ръка, далечина, другар,

Един едър войник, който вървеше начело на групата вдигна ръка и посочи в далечината. Другарите му бяха изморени, но извиха поглед в оказаната посока и забелязаха светлина. Войниците ускориха крачка с надежда и тръгнаха към нея.

Скоро стигнаха до малка къща на хълмче сред полето. Един от войниците почука и влезе. Вътре един възрастен човек си кърпеше валенките.

Войникът искаше да помоли за подслон, но не стана нужда. Старецът го погледна и каза:

– Влизайте, може да останете да пренощувате.

Войниците не чакаха повторна покана. Влязоха на топло. Натъркаляха се по пода. Бяха много изморени и бързо заспаха.

По едно време един от войниците отвори очи. Вече се бе съмнало. Всички лежаха накуп не на под, а на земята и шинелите им бяха покрити със лек сняг.

Над тях нямаше покрив, а чисто небе. Някъде наблизо биеше камбана. Те скочиха и тръгнаха по посока на звъна.

Влязоха почтително в храма, навели глави.

Изведнъж един от войниците посочи една от иконите и смаян каза:

– Това е старецът, който ни приюти тази нощ.

Всички погледнаха образ на иконата не по-малко изненадани от него. След това вдигнаха ръце и благодариха за спасението си.

Дните станаха по-къси и захладня. Вятърът тихо шептеше в голите клони на дърветата: „Идва зима. Студът е набрал скорост и скоро ще се развихри и тук“, а те се навеждаха под напора му в знак на съгласие.

На Васил и Петър това не пречеше отново да се видят. Те често се събираха. Когато се срещнеха, разсъждаваха върху какви ли не въпроси. Днес на дневен бе ред любовта.

– Природата на любовта е необяснима, както Божествената природа, – каза Васил.

– Но знаем едно със сигурност, че където има гордост, няма любов, – допълни веднага Петър.

– Да така е, – съгласи се Васил. – Любовта е смирено забравяне за себе си и самоотдаване на другите.

– Докато грехът е „напомняне“ за себе си и забравяне за другите, – настървено започна да говори Петър. – Всички грехове са отказ на малко или много любов, те са изява на малка и голяма гордост.

– За това и не бива да превръщаме „грижите на плътта в похот“, – констатира Васил. – Не трябва да позволяваме на егоизмът да ни победи.

– Какво правим, когато общуваме с хората? – войнствено се отзова Петър. – Вместо да се раздаваме, забравяйки за себе си и полагайки поне малка грижа или тревожейки се за тях, вътрешно сме заети със себе си. Основната ни цел е самоутвърждаване.

– А когато се молим на Бога, се любуваме на хубавите думи и добре оформени изречения, изпълвайки се с тщеславие, – Васил обърна внимание и на този аспект от въпроса. – Във всичко това и много други неща като осъждане на другите, обиждане и раздразнение от околните, ламтеж за чуждото, ….. утвърждаваме своята грешна природа, а не Бог.

– Забележи какво казва Писанието: „А над всичко това облечете се в любовта, която свързва всичко в съвършенството“, тъй като в нея съвкупно съществува целия път към Бога, – подчерта Петър.

– Любовта събаря гордостта, отхвърля егоизма и самоугаждането, – продължи разсъжденията си Васил. – Ето защо съществува мрак не само в разврата, но и при фалшивата добродетел.

– Блажени Августин казва: „Всяка добродетел е любов“, – заключи Петър.

Двамата доста се бяха разгорещили. Обменените мисли им даваха повод за нови разсъждения.

Денят си отиде и нощта зае мястото му. Двамата приятели се надигнаха и си обещаха да се видят и на другия ден.