Никола бе навел глава. Той упорито ровеше с върха на обувката си земята и не преставаше да мърмори:
– Ти не знаеш какво ми направи той. Никога няма да му простя ….
Владо го погледна спокойно и попита:
– Съблазнително ли ти изглежда да откажеш прошка на този, който те е наранил? Нима смяташ, че като не му прощаваш имаш някаква власт над него.
Никола изненадано погледна приятеля си, а Владо продължи:
– Всъщност, отказвайки да прощаваме, ние продължаваме да позволяваме на миналите грешките, извършени срещу нас и хората, които са ги извършили да имат власт над нас.
– Но ….
– Когато казваш: „Никога няма да му простя“, ти отново преживяваш болката и утвърждаваш нейното място в паметта си. Исус не е умрял, за да живеем поробени от миналото. Той понесе всичко лошо направено на нас и от нас, за да можем да живеем пълноценно и свободно.
Никола бе навел глава, но в него всичко все още се бунтуваше.
– Ключът да можем да простим на онези, които са ни оскърбили, – добави Владо, – е да погледнем към кръста. С негова помощта ние разпознаваме колко голям е грехът ни и колко много е струвало на Бог – животът на Неговия Син! – за да ни го прости. Когато осъзнаем колко много ни е простено виждаме, че можем да дадем прошка на онези, които са ни наранили.
Владо усещаше, че приятелят му упорства и не иска да вникне в това, което му казва. За това прибави:
– Не ме разбирай погрешно. Прошката не означава да пренебрегнеш или отричате насилственото поведение спрямо теб. Не трябва да си затваряме очите за греха. Бог изравни справедливостта за всички наши грешки спрямо невинния Си Син.
Никола гледаше приятеля си с надежда, която си проправяше път към сърцето му.
– Целият гняв за злото, което ти е причинено се изля върху Исус на кръста, – Продължи развълнувано Владо. – Когато разбереш това, ти ще можеш да простиш. Прощавайки ще можеш да благословиш. По този начин се изживява Евангелието за разширяване на благодатта към онези, които не я заслужават.
Никола се бе успокоил. Очите му искряха. Той бе осъзнал какво трябва да направи.
