Posts Tagged ‘земя’
неделя, юни 25th, 2017
Цоко е специалист по водните ресурси. Често му се налагаше да пътува до места, където няма много вода или такава липсва изобщо. Той добре познаваше сушата и нейните последствия.
Веднъж в разговор с Данчо сподели:
– За мен сушата е едно от най-големите природни бедствия.
– А нима земетресенията и наводненията са по-малко зло на земята? – попита Данчо.
– Когато възникне пожар или наводнение, – поясни Цоко, – разполагаме с достатъчни средства, за да се справим със ситуацията. Но сушата е като рака. Тя бавно и постепенно обхваща земята. Ден след ден слънцето я изгаря, а посевите умират.
– Липсата на вода особено в пустините, може да коства нечий живот, – допълни Данчо.
Цоко се върна назад в спомените си:
– Помня едно градче, за което единствения източник на вода бе едно малко езеро. Веднъж нивото на водата беше паднало под критичната точка. Тогава Стефан, едно младо момче, което бе дошло наскоро да работи при нас, бе открил една табела в езерото.
– Табела? – изненада се Данчо. – Навярно някоя, която е стояла край езерото преди?!
– Не тя беше ръчно изработена и на нея пишеше: „Господи, моля те, напълни ме“.
– Изисква се силна вяра, за да не загубиш надежда в такъв момент, – въздъхна Данчо.
– И тя дойде с първия дъжд, – засмя се Цоко. – Сякаш небето се разтвори и обилни струи започнаха да поят жадната земя. И пустинята разцъфтя.
– Ние можем да копаем кладенци на вярата, – авторитетно подчерта Данчо, – но само Бог може да ги изпълни с водата на живота.
– Не бива да забравяме, каза Цоко, – че колкото и безплоден да изглежда животът ни, само Бог може да го възроди.
– Във време на духовна суша, Бог може да ни изпълни с надежда, – заключи Данчо.
Tags: бедствие, Бог, вода, вяра, градче, дъжд, езеро, живот, земетресение, земя, зло, източник, кладенец, критична точка, места, момент, момче, наводнение, надежда, небе, ниво, пожар, посеви, последствия, пустиня, разговор, рак, ресурси, ситуация, Слънце, специалист, спомени, средства, струя, суша, табела
Posted in разказ | Comments Off
петък, юни 23rd, 2017
Полипите, изграждащи кораловите рифове. Те работят под водата, без да си представят, че поставят основите на нов остров, на който след време ще се появят растения и животни и ще се раждат Божии деца, за да се подготвят за вечната слава като сънаследници с Христос.
Ако в Божиите редове твоето място е незабележимо и уединено, не спори, не се оплаквай, не търси начин да се отклониш от Божията воля, ако Той е определил това място за теб.
Без полипите кораловите рифове не биха се издигнали, а в духовната област при Бога също трябват един вид полипи, работещи далече от човешките очи, но поддържани от силата на Святия Дух с поглед към небето.
Ще настане ден, когато Исус ще раздаде награди. Той не прави грешки, макар за много хора да изглежда неразбираемо, как този или онзи е заслужил такава награда, когато никой не е чувал за техните подвизи.
Спокойно можем да напуснем многолюдното събрание, вдъхновяващи планински връх Тавор, да имаме благословено общение с „праведните“ и да се върнете към нашата обвит в полумрак Емаус или плашещо ни и непривично за нас обществено служение.
На Божията нива осъзнаваме, че мястото определено за нас в ежедневието ни, би трябвало да доведе до действие в близколежаща земя и да имаме пълната победа в нея.
Tags: Бог, вода, воля, връх, грешки, действие, деца, ежедневие, животни, земя, Исус, място, награди, начин, небе, нива, област, общение, основи, остров, очи, победа, поглед, подвиг, полипи, полумрак, растения, ред, риф, Свят Дух, сила, слава, служение, събрание, сънаследник, Христос
Posted in етика и морал | Comments Off
четвъртък, юни 22nd, 2017
Ако се интересувате, какво интересно може да се види в Германия, помислете за посещение на две места под земята.
Първото място е мина Цолферайн, която е работела в средата на XIX век. Тук са добивали въглища до края на 80-те години на XX век.
Сега там се намират няколко музея и атракцията „Пътят на въглищата“.
Второто място е подземен град – старинните рудници Рамелсберг, намиращи се в Долна Саксония.
Там се намира една от най-старите галерии в Германия, която е била открита още през XII век, а части от руда негодни за обработка се там още от X век.
Също мога да се видят древни инструменти и да се почувствате като миньор от онова време.
Tags: атракция, въглища, галериа, Германия, град, Долна Саксония, земя, инструменти, места, мина, миньор, музей, обработка, руда, рудник, части
Posted in любопитно, туризъм | Comments Off
вторник, юни 20th, 2017
Времето е промеждутък от продължителност, в което се случват различни събития. То е творение на Бога. Идва от вечността и пак се връща в нея.
Всеки миг от деня е Божий дар и с него трябва внимателно да се отнасяме. Времето е живот, даден ни за работа. Стойността на живота не се определя от броя на годините, а от това колко пълноценно и добре сме го проживели.
Господ ни е дал светлината на живота и ни е възложил известни отговорности. Стараем ли се да използваме тази светлина и изпълняваме ли добросъвестно и честно задълженията си? Или напразно си губим времето?
Внимавайте, свещта на нашия живот скоро може да изгасне, а друга нямаме и тогава с незавършените си дела ще трябва да се явим пред Бога. Ще Му даваме отчет за всяка минута.
Ще правим добро, докато има време. Всяка загуба на земята може да бъде възстановена, ако не нацяло, то поне частично или да се замени с нещо друго, но ако загубиш време, то няма да намериш друго.
Ако загубиш злато, вместо него можеш да намериш друго, но ако загубиш време, пропилявайки го в безделие и мързел, тази загуба с нищо не ще можеш да я компенсираш.
Tags: безделие, Бог, брой, вечност, време, години, Господ, дар, дела, ден, живот, загуба, задължение, земя, злато, миг, минута, мързел, отговорност, отчет, продължителност, промеждутък, работа, светлина, свещ, стойност, събития, творение
Posted in етика и морал | Comments Off
вторник, юни 13th, 2017
През XIV век чумата унищожила една трета от населението на града.
По време на Реформацията, Залцбург остава една от основните крепости на католицизма в германските земи. Още през 1731 г. протестантите били изгонени от града.
Първата пивоварна се е появила в града през 1492 г. Тя е наречена Stiegl-Brauwelt и продължава да работи и в наши дни.
Tags: град, Залцбург, земя, католицизъм, крепост, население, пивоварна, протестанти, Реформация, чума
Posted in история, любопитно | Comments Off
понеделник, юни 12th, 2017
Случвало ли ви се е да срещнете хора, които са оцелели след голямото бедствие, което ги е принудило да прибегнат до пламенна молитва? Малко от болката на нещастието е утихнала, но вярата остава и сгрява душата.
В края на пролетта наблюдавах буря. Сякаш в небето се бяха отворили. Опустошението бе ужасно. Нито една мрежа извън къщи, не се спаси от урагана, който събори и мощния дъб, разперил своите силни клони в двора ни.
След известно време светкавиците и гръмотевиците престанаха и дъждът спря. Усети се западен вятър със приятен аромат, които подгони облаците.
А отделящата се буря обгърна снагата си с многоцветна дъга. И с усмивка озъртайки се назад, отпраши, изчезвайки надалече.
В продължение на седмици полята бяха изпълнени с пъстри цветя, а през лятото поляните бяха облекли премени от зелена трева. Водата в потоците не пресекна, а дърветата хвърляха още по-дебела сянка.
И всичко това бе благодарение на преминалата буря, макар хората да бяха забравили отминалия ураган, неговата дъга и потоци вода.
Бог, може би, няма да ни даде лесен път до Обетованата земя, но Той е обещал, че в този път ще бъдем в безопасност.
Благодарение на ураган в Индия са били открити златни находища.
Може би най-тежките бури са довели някои от нас до откриването на неизчерпаемите богатства на Божията любов в Христа Исуса.
Tags: аромат, бедствие, безопасност, Бог, богатство, болка, буря, вода, вяра, вятър, гръмотевица, двор, душа, дъб, дъга, дъжд, дървета, земя, Индия, Исус Христос, клони, край, любов, лято, молитва, мрежа, находища, небе, нещастие, облак, опустошение, поле, поляна, поток, премяна, пролет, път, светкавица, снага, сянка, трева, ураган, усмивка, хора, цветя
Posted in етика и морал | Comments Off
събота, юни 10th, 2017
По-бурен от този ден едва ли някой е виждал. Светкавици раздираха небето. Обилен дъжд бе придружен от много силен вятър.
Днес Василев бе казал:
– Днес ни предстои още един прекрасен ден.
По-късно Михайлов срещна Василев и се пошегува:
– И ти на това казваш прекрасен ден?!
Василев сложи ръка върху рамото на Михайлов и отговори:
– Можете да ми се присмивате колкото искате, но по време на войната бях пилот на бомбардировач. Още в самото начало на военните действия моят самолет бе свален….
– Но вие сте още жив, – възкликна Михайлов.
– Да, оживях, но попаднах в плен. Останалото време от войната прекарах в затвора.
– Съжалявам, – съчувствено каза Михайлов.
– Още тогава реших, – продължи Василев, – че като се прибера, няма да позволя на никого и нищо да разваля деня ми. За това всеки ден на земята е прекрасен.
Михайлов сериозно се замисли над думите на Василев:
„До сега не съм осъзнавал, че когато ни връхлитат житейски бури, нямаме представа, че имаме мир, защото живеем в Божията любов“.
– Колко често забравяме благословенията, с които Бог ни дарява, а се взираме в трудностите, – каза Василев сякаш беше прочел мислите на колегата си.
– Да, – съгласи се Михайлов, – забравяме да възлагаме надеждите си на Него.
По-късно, когато Михайлов го сполетяваха житейски бури, той си спомняше думите на стария ветеран и благодареше на Бога, че винаги е до него, за да го спаси от бурята.
Бурите идват и си отиват, но Божията любов никога не отпада.
Tags: благословения, Бог, бомбардировач, бури, ветеран, война, време, вятър, действия, ден, думи, дъжд, затвор, земя, колега, любов, мир, мисли, надежди, начало, небе, пилот, плен, рамо, ръка, самолет, светкавица, трудности
Posted in разказ | Comments Off
