За всекиго по нещо

Бе облачно, но не заваля. По-прохладно стана, но земята остана суха.

Минчо стоеше на дънера на дъба, който отсякоха миналата година, мръщеше се и превърташе в ума си минали събития. Тягостно му бе от тези спомени.

Дядо Слави мина от там, видя угрижения младеж и го попита:

– Какво те гнети толкова?

Минчо вдигна глава и тъжно се усмихна, а след това добави:

– Нали чрез покаяние греховете ни се прощават?

Старецът кимна.

– Тогава защо съвестта не престава да ни упреква? – попита Минчо.

Дядо Слави показа на младежа дълбока рана на палеца си, от която бе останал само белег.

– Виждаш ли това? Болката отдавна е преминала, но белегът стои.

– Каква е връзката с покаянието и съвестта? – младежът тръсна глава.

– След прощението на греховете остават белези, т.е. упреците на съвестта.

Елена седеше на склона на планината и наблюдаваше бурята, която се разрази в долината.

Небесата потъмняха. Земята се разтресе от гръм.

Чудният пейзаж, който се разкриваше пред нея, внезапно се промени. Цялата му красота изчезна.

Бурята се втурна отвъд долината и ако Елена бе останала на същото място до следващия ден щеше да попита:

– Къде е ужасната буря? А мъглата, която скриваше всичко?

Ако Елена можеше да чуе гласа на тревата, щеше да се изненада от отговора ѝ:

– Частица от тази буря е в мен.

Цветята също шепнеха:

– И в нас е скрита част от тази буря.

Плодовете, растенията и всичко, което излизаше от земята говореше:

– Част от тази буря е проникнала в нас.

Молили ли сте Господ да отрази Неговия образ във вас?

Копнеели ли сте плодовете на Светия Дух да се умножат във вас?

Молихте ли се за кротост, нежност и любов?

Тогава не се страхувайте от вихъра, който бушува в живота ви в този момент. Този ураган ви носи благословения и в бъдеще ще имате обилна реколта от духовни плодове.

Николай обичаше да се катери по скалите. Неговият приятел Калин го осигуряваше. Той закрепваше въжето.

Един ден Николай се катереше по много трудна за изкачване скала. Той бе изтощен и искаше да се откаже.

– Калине, свали ме на земята. Не мога повече, – Николай помоли приятеля си.

Калин го подкани:

– Стигнал си твърде далеч, за да се откажеш.

Увиснал във въздуха Николай реши да продължи. Учудващо, но той успя да се свърже отново със скалата и да завърши изкачването благодарение на насърчението на своя приятел.

В ранната църква последователите на Исус се насърчавали един друг да продължат да следват своя Господ и да проявяват състрадание.

Чрез Своята смърт и възкресение Исус ни свърза един с друг. Следователно, ние имаме отговорността и привилегията с Божията възможност да насърчим събратята си по вяра.

Марта ходи с Бога четиридесет години. Тя бе спасена, изкупена и следваща Христос.

Дойде време и Марта застана пред трона. И за първи път осъзна какво е пропуснала.

Тя усещаше вълните струящи от Божия Син и изпитваше огромно удоволствие.

– Аз можех да пия от този кладенец на духовна наслада всеки ден на земята. Просто трябваше да срещна Твоето сърце и Твоята красота. Животът щеше да е много по-хубав. Много неща щяха да се променят. Щях да постигна много повече.

Възлюбени, не е нужно да чакаме, за да изпитаме дълбоките удоволствия!

Бог е отредил на човешкото сърце да ги изпита още в този живот. За нас не е задължително да продължим както поколенията, без трансформиращо откровение.

Основният начин да ходим в Духа е чрез поддържане на активен диалог с Него. Това е ключът към нашето обновление.

Времето се позатопли и хората се поотпуснаха. Не можеха да влязат в градините си, защото от многото дъждове бе кално.

– Изпече слънце, но не можем да работим земята, – отбеляза Добри.

– Опитах се да вляза в градината и затънах, едва извадих обувките си от калта, – потвърди Сава.

– Още някой и друг ден да кара така и ще се захващаме за работа, – додаде Добри.

– Ти остави времето, то ще се оправи, – махна с ръка Сава. – Виж за какво си мисля тия дни ……

– За какво? – любопитно ококори очи Добри.

– Гледам нашия Михал. Едни разправят, че е много мързелив, но аз съм работил с него и знам, че работи здраво. Защо го одумват така?

– Той работи, когато му е кеф, – усмихна се Сава, – но хване ли се, по-добър от него няма.

– Да видиш само колко добро мнение има за себе си, а докачили го някой, не му остава длъжен.

– Ако чуеш, че някой има добро мнение за себе си, – заръкомаха и с двете си ръце Сава, – увери се, дали това не е единственото добро мнение за него.

Двамата се разсмяха.

– Каквото и да си говорим, важно е не какво казват за тебе другите, нито ти за какво се мислиш, – Добри отправи поглед нагоре и продължи, – важното е какво Бог вижда в теб.