Катя и Владимир бяха на 17, когато се запознаха. За беда на следващата година преспаха заедно и това не мина без секс.

Скоро след това Катя каза на Владимир:

– Бременна съм.

И от тук започна всичко.

Майката на Владимир му забрани:

– Да не си посмял да се ожениш за нея. Тя не е на нашето ниво.

Родителите на Катя не бяха богати и с големи връзки, но не живееха в мизерия.

Братът на Владимир срещна веднъж Катя на улицата и започна да я заплашва:

– Ако не направиш аборт, ти и родителите ти ще останете на улицата.

През всичкото това време Владимир мълчеше и не я защити, нито я подкрепи. Не ѝ предложи брак, дори не се извини за грубото отношение на майка си и брат си.

Катя остави детето и не го абортира. Махна с ръка и каза:

– Много им здраве, ще се оправя и без тях.

Но те не я оставиха на мира. Родителите ѝ бяха съкратени от работа. Явно близките на Владимир сериозно се бяха заели с нещата.

Родителите на Катя бяха отговорни хора, те знаеха своя дълг и не оставиха дъщеря си. Продадоха апартамента си и заедно с Катя отидоха да живеят в друг град. Там се настаниха добре.

Скоро след това Катя роди син.

След една година се появи и „таткото“, Владимир поиска да види сина си, но Катя му затръшна вратата, като му каза съвсем спокойно:

– Не се занимавай с нас, ние не сме ти на нивото.

Владимир бе настоятелен и идваше отново и отново. Накрая Катя реши, че не бива да лишава сина си от баща, но за себе си реши:

– С Владимир няма да се събера. По-добре да остана сама, отколкото да живея с „мамино синче“.

Въпреки, че през този ден  се радваше на ласкавото прощаване със слънцето, златните листа и добро настроение, Ники от сърце мразеше 15 септември.

И не защото е необходимо да става по-рано, когато е необходимо, той можеше да е събуди призори, дори много по-рано. Не и защото започваше традиционната, еднообразна учебна година. На Ники винаги му бе интересно и забавно да научава нови неща, но само ако виждаше полза в тях.

Работата бе в друго.

На въпроса на майка си:

– Няма ли най-сетне да се стегнеш и да започнеш сериозно да учиш?

Ники излагаше своите аргументи относно „нерадостното“ учене:

– Там ме учат неща, които не са ми полезни за живота. Карат ме да зубря и ме тъпчат със знания, от които и даром не се нуждая. Това е като да подарят малък велосипед на три колела на подрастващ. Той не ти е нужен, но не трябва и да го изхвърляш.

– И към какви други знания ще се насочиш? – с голяма доза ирония го попита баща му.

– Бих искал, израствайки да уча не това, което ми задават, а това към , което се стреми душата ми. В училище ми налагат не дисциплина, а тъпа покорност на по-големите.

– По-добре се учи и бъди като всички, – посъветва го майка му.

– Не разбирате ли, че оценките не са най-главното нещо? – възмути се Ники. – Важно е какво умееш в живота.

– Ако завършиш с добра диплома училище, ще постъпиш в по-добър ВУЗ, а след това ще си намериш и по-престижна работа, – каза баща му.

– На която ще се изгърбвам до пенсия, – продължи Ники мисълта на баща си, – а след това с почести ще ме изритат с пожелание: „Старей и укрепвай в здраве!“ Оставайки с една пенсия, половината от която отива за хапчета, а другата в помощ за децата и внуците, които нямат никакви планове за живота, защото отиват наникъде ….

– Тогава какво предлагаш, умнико? – строго го погледна баща му.

– Виж в живота всичко е на обратно? – подчерта важно Ники. – Грешиш, но тези грешки са твоя най-добър учител. Ако не умееш да правиш грешки, няма да се научиш на нищо. Животът те препъва, млати и измъчва, докато не почерпиш знание от грешките си.

Когато видя угрижените физиономии на родителите си Ники смирено каза:

– Простете ми, съвсем не исках да ви развалям настроението. Винаги съм се стремял да бъда себе си.

Баща му въздъхна и вече по-спокойно каза:

– Знанието е сила. Бъди силен, придобивай необходимите знания, които ще променят живота ти към по-добро. Ти трябва да бъдеш силен, иначе за какво ще ти е всичкото това училище и знанията, които ти се преподават там?

Ники мечтаеше да е силен физически и да помъдрява все повече от ден на ден.

– Развивай се, – каза насърчително баща му. – Живей така, че да те запомнят с добро …

За Ники тези думи звучаха тържествено, но безсъдържателно. Та нали той бе умник, ще се справи с живота.

„Какво разбират родителите от истинско обучение, необходими знания, компетентност….?“

Библията казва за мъдростта: „Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание. Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си и да бъдат всякога готови върху устните ти“.
Забележете четирите действия в това изречение: чуйте, вземи присърце, пази ги, готов да ги изкажеш. Това са белезите на мъдрост.

Не може просто да научиш нещо и да стане по-мъдър, ти трябва и да го запомниш. И не може просто да го запомниш, ти трябва и да го приложиш. Защото, ако не си го спомняш и не го използваш, в крайна сметка се налага да учиш същия урока отново и отново.

Хората казват: „Аз не мога да си спомня нищо!“ О, можете. Спомняте си винаги това, което е важно за вас. Спомняте си това, което обичате.

Например много от вас казват: „Аз не мога да запомня Библията“,  но можете да цитирам текстове на популярни песни, любимата си рецепта или нещо друго, когато ви е грижи за него.

Ако истината, Библията е важна за вас, ще я запомните, ще си я спомните, ще я репетирате. Тя ще ви укрепи и ще я приложите в живота си. Освен това Библията може да промени живота ви.

„Приклони ухото си към беседите ми. Да се не отдалечат от очите ти. Пази ги дълбоко в сърцето си. Защото те са живот за тия, които ги намират и здраве за цялата им снага“.

Истинската същност на моя живот не е в здравето на моето тяло, не и в това, което става наоколо, нито в успехите ми в Божието дело, а в съвършеното разбиране на Бога и в общението с Него.

И първият, който може да възпрепятстват тази радост е раздразнената от малките неща, прекомерна суетност при обстоятелствата. Грижите в този свят заглушават Словото.

Всичко, което Бог е направил за нас е само началото, Той иска да ни доведе до мястото, където ставаме Негови свидетели и ще изявяваме , кой е Исус.

Заемете правилната позиция относно Бога. В това ще намерите своята радост и от вас ще потекат реки от жива вода. Бъдете за Исус Христос резервоар, фонтан, чрез които се излива живата вода.

Престанете да мислите за себе си, престанете да бъдете самодоволни светии, живейте живота скрит чрез Христос в Бога.

Да живееш с Бога е толкова естествено, колкото и дишането, без значение къде сте се оказали. Повече благословения вие ще получите от живота на тези хора, които те самите не са подозирали.

Знаете ли, че добрата и вкусна подправка може напълно да измени всяка салата, правейки я ароматна, вкусна, подчертавайки естествения вкус на продуктите, които влизат в състава ѝ.

Ако не обичате майонеза или искате да я замените в салатата, приготвите вкусен сос от сметана или кисело мляко, който с успех може да я замени.

Такъв сос ще бъде нискокалоричен и много по-полезен за нашето здраве.

Ето ви един такъв – сос тартар.

Необходими продукти: два варени жълтъка, сок от половин лимон, 120 мл зехтин, една скилидка чесън, 100 г зелен лук, една кисела краставичка, 5-6 зелени маслини, сол и пипер на вкус.

Начин на приготвяне: Раздробете жълтъците. Добавете към тях солта, пипера, сока от лимона и разбъркайте добре. Налейте зехтина и продължавайте да разбърквате. Когато соса се сгъсти, добавете ситно нарязания лук, маслини, краставичка и скилидката чесън. Прекарайте всичко през преса.

Този сос добре подхожда към риба, морски продукти и зеленчуци.