Днес, хората се събират, за да празнуват първите най-ярки моменти от Новата година.
За хиляди други хора този ден ще е най-трудния в живота им. За тях Нова година е едно нежелано напомняне за самотата им или загуба на близък човек. Тя ще бъде отбелязана от тези хора като начало на още една година  без радост.
А как стоят нещата при вас?
Можете да изглежда напълно щастливи. Можете да се усмихвате и да поздравявате, както и всички останали, но вътре  в себе си, да сте наранени. Възможно е да сте разочаровани. Може дори да чувствате, че повече не може да продължите да живеете така занапред.
Ако е така, за това има лек. Можете да започнете живота си отново и първия ден на Новата година да стане един от най-радостните дни в живота ви.
Колко пъти сте си казвали: „Ако можех да започна всичко от начало, щях да направя нещата по друг начин“. И това не е неизпълнима мечта. Исус Христос я направи възможна. Той е приготвил подарък за теб. Платил е цената за всичките ни грехове, като е приел наказанието вместо нас.
За това дойде на земята, за да можеш да започнеш всичко отново.
Навярно ще погледнеш назад към живота си и ще кажеш:
– Но аз съм правил толкова ужасни грешки. Постъпвал съм подло…
Няма значение. Исус плати за всичко. Приеми Неговия дар!

Ziesel е инвалидна количка предназначена за онези хора, които дори и след загуба на способността си да ходят, предпочитат да водят активен живот – да пътуват, да изкачват планините,….
Това кресло е всъдеход. Освен колелата притежава и две релсови накладки, които му помагат да мине там, където не всеки автомобил може да върви.
Този инвалиден стол може да се придвижва по сняг, пясък, камениста почва, кал, локви, даже и през блата. Освен това той може да послужи и като теглич, влачейки след себе си заседнала или счупена кола.

Външността на Диди имаше характерните особености на вроденото ѝ заболяване. Поради това, че другите деца ѝ се присмиваха, тя израстна болезнено чувствителна и се затвори в себе си. Но въпреки всичко тя можеше да се превърже към някой, който я обича истински.

За нея се грижеше баба ѝ. Тя я взела, след като родителите  катастрофирали. Тогава била само на 3 годинки.

Диди обичаше природата и много часове прекарваше сред нея. Не познаваше буквите, но много обичаше някой да ѝ чете. Тя проваляше всички психологични и неврологични тестове. Вярно е, че имаше неща, които не ѝ достигаха, но беше хармонично и уравновесено дете. Беше очарователна и същевременно непълноценен човек.

През зимата умря баба ѝ. Тя страдаше и много плачеше.

Веднъж я посети жена, която искрено съчувстваше на това малко създание, отритнато от света. Преди тя често разговаряше с баба ѝ, когато ги срещнеше навън, а на малката даваше различни лакомства.

Диди я прегърна и се разплака:

– Защо си отиде? – извади кърпичка от джобчето на престилката си и попи влагата замрежваща очите ѝ. – Плача не за нея, а за себе си. С нея всичко е наред, тя е във Вечния си дом.

След дълга пауза, продължи да излива мъката си:

– Студено ми е, но това не е от времето. Зимата е вътре в мен, хладна като смъртта. Баба беше част от мен и когато тя умре, част от мен умря с нея.

Погледна към заснежения прозорец и тихо, почти напевно продължи:

– Сега е зима. Аз съм мъртва, но скоро ще дойде пролетта.

Изцелението на скръбта ѝ протичаше бавно, раната от загубата постепенно започна да се затваря. А за това много помогна сестрата на баба ѝ и хората, които съчувстваха на Диди и я посещаваха.

Един посетител се обърнал към един старец с думите:
– Това, което искам да ви кажам, може да ви обиди …..
Старецът махнал с ръка като спрял встъплението на непознатия и казал:
– Вие не можете да ме обидите. Моите ниви не са на полето, където властват лъжците и празнодумците. Няма какво да вземат от мен или да откраднат. Моите загуби са моя разкош. А сега говори. Слушам те внимателно.
Но човекът нищо не му казал и си тръгнал.

Китайските учени от Югозападния университет в Цзяотун са построили влак, който се движи с помощта на магнитна възглавница и достига скорост 2900 километра в час. За да се намали въздушното съпротивление, се използва вакуум. Този влак може да се използва в космоса и военната индустрия.
За да се издигне влакът във въздуха се използва електромагнетизъм, който обеспечава тяга за новия влак. Такава висока скорост е възможна, тъй като няма колела, които са в контакт с релсите, така триенето също отсъства и се увеличава максималната скорост до безпрецедентни висоти. Освен това, този влак е устойчив на влиянието от климатичните условия и може да се използва независимо от времето.
В момента се използва като пътнически влак и достига максимална скорост от 413 км в час. Веднъж е достигнал рекорд 501 км в час – скоростта  е достигната при тестови изпитания. Влакът на магнитна възглавница е открит през 2004 г. в Шанхай. Той работи в района на Пудун Шанхая. Докарва пътниците до летището.
При тези скорости трябва да се намали триенето на въздуха, тъй като то се превръща в сериозен проблем за постигане на висока скорост. Според изследователите, ако се увеличи скоростта над 400 километра в час, енергията ще се разсее. Размер на загуба от енергия ще бъде 83% .
Ако се намали тази загуба на енергия, можете да получите скоростта, с която човек може да отиде от Ню Йорк до Пекин само за 2 часа. Някои съвременни влакове вече могат да достигат максимална скорост от 1220 километра в час, със стандартно междуосие.
За да се въведе новия влак трябваше да се изгради специален пръстен. Това е тунел, през който се движи влакът. Тази технология е станала достъпна през февруари миналата година. Този прототип е твърде малък, за да се демонстрират възможностите на целия влак, но от получените цифри могат да се направят изводи за ефективността на този продукт.