Спокойните нощи в Израел се редуват с нападения и стълкновения от страна на нежелаещите да приемат евреите в тази земя.
Тази вечер бе тиха. Безброй звезди осветяваха тъмния свод.
Йосия и Ефрем охраняваха спящите от арабски удар. Те ясно осъзнаваха своята отговорност и очите им зорко следяха всяко малко раздвижване в мрака.
Йосия приближи Ефрем и тихо прошепна:
– Можеш ли да ми отговориш на един въпрос?
– Ако зная отговора, да, – кимна Ефрем.
– Виж, – започна малко нерешително и боязливо Йосия, – в древните времена месните жители не са имали нищо против Авраам и семейството му да се заселят тук, а днес арабите воюват с нас. Защо е така?
Ефрем въздъхна дълбоко, замисли се за минута две, а след това прошепна на Йосия:
– Много е просто.
Запитаният леко повдигна рамене и леко се усмихна, а Йосия още по-настойчиво погледна събрата си. Очите му от напрежение щяха да изскочат от орбитите си.
– Авраам се е позовал на Божите обещания, а не на пълномощията на Организацията на обединените нации (ООН)
– Каква е тази организация? – попита Йосия.
– Това е международна институция, обединяваща 193 страни, които работят за междудържавния мир и сигурност, развиване на приятелски отношения и подкрепят социалния напредък, повишаването на жизнения стандарт и човешките права, – обясни Ефрем.
Двамата още дълго крачеха в светлата нощ, всеки потънал в мислите си.
Ефрем от време на време клатеше глава и си мислеше: „Така ли е или Ефрем се шегува?“
