Знаете ли кой е Джеймс Уорън?

Най-обикновен годишен консултант по работна сила, но …

Веднъж той забеляза жена, която седи на земята, докато чакаше автобуса.

– Това е недопустимо, – каза си той.

Тогава двадесет и осем годишният консултант намери малко дървени отпадъци, направи пейка и я постави на спирката.

Осъзнавайки, че на много от автобусните спирки в града му липсват места за сядане, той направи още една пейка, след това още няколко, като на всяка от тях надписа „Бъдете добри“.

Когато го попитаха:

– Защо правиш това?

Той отговори:

– Искам по някакъв начин, да направя живота на хората малко по-добър.

Такова действие може да се разбере лесно. Просто този млад човек изпитва състрадание към хората.

Състраданието е толкова силно чувство, че ни кара да предприемем действия, за да посрещнем нуждите на другите.

Навсякъде около нас има нуждаещи се и Бог ще ни обърне вниманието ни към тях .

Тези нужди могат да ни мотивират да приложим нашето състрадание в действие, за да се насърчат другите, докато им показваме любовта на Христос.

Елена бе самотна майка и трябваше да си намери работа. Децата ѝ се нуждаеха от средства.

Тя стана машинописка, но имаше един проблем.

– Ох, пак допуснах грешка, – често си казваше тя. – Какво да правя? Трябва наново да напечатам текста до тук.

Един ден ѝ хрумна:

– Може би трябва да се създаде нещо, което прикрива грешките.

Така бе създадено Liquid Paper.

Бяла коригираща течност, използвана за прикриване на грешки при писане. След като изсъхнеше, можеше да се пише върху покритието, сякаш нищо не бе сбъркано.

Исус ни предлага много по-мощен начин да се справим с греха си, без прикриване, а с пълно опрощение.

Така Той дава ново начало.

Христос прощава греха ни и ни дава възможност да „напишем“ по нов начин за живота в миналото.

Нека живеем в този обновен живот.

Мариан Антонов стана толкова духовен, че един ден заяви:

– Вече не се назидавам от проповеди, в които се говори за Евангелието. Аз съм много по-напред от тези основни неща. Исус Христос умря за вашите грехове.

– Но Той е умрял и за твоите грехове, – възразиха му веднага.

– Тези проповеди бяха добри, когато бях в началото на християнския си живот, но сега съм много по-напред …, – категорично отсече Мариан.

– Тогава какви проповеди могат да изграждат твоята вяра? – го попитаха.

– Такива, които изследват сложната херменевтика на по-слабо изучаваните библейски пасажи, – отговори самодоволно Мариан.

След като усвои целия Нов завет, Антонов премина изключително към изучаване на по-малките пророци и вече не губеше време с по-очевидните евангелски увещания.

Обикновено Мариан се мръщеше в такива случаи:

– Щом чуя пасторът да ни кани да се обърнем към Евангелието на Йоан, веднага се отдръпвам …

– Какво лошо има в това?

– Колко пъти трябва да чуя, – възмути се искрено Мариян, – че греховете ми са простени чрез завършеното дело на Исус на кръста?

На такъв няма какво повече да се обяснява, той вече всичко знае и търси нови неща, с които да задоволи духовния си глад.

В последно време Антонов четеше усилено К. С. Луис и обяви тържествено:

– Скоро ще премина към по-сложни мислители.

Денят преваляше. Той бе намалял и слънцето се скри много по-рано, но Кирил го вълнуваше съвсем друго нещо.

Той бе навел глава и размишляваше върху това.

Сава щеше да го подмине, но спря и го попита:

– Какво пак умуваш?

Кирил вдигна глава, погледна го и каза:

– Питал ли си се някога какви плодове дава моя живот?

– Искаш да кажеш, какво произвеждам ли?

– Не, имах друго предвид, – поклати глава Кирил и уточни. – Повечето християни измерват плодовете на другите и своите, четат книги как да станат по-плодовити, дори ходят на семинари за това.

– И какво лошо има в това? – повдигна рамене Сава.

– Това не е тяхна грижа, – наблегна силно на думите си Кирил.

– Че на кого друг? Нали те дават плод?

– Плодът в моя живот е Божия грижа, не моя, – отвърна Кирил.

– А каква е твоята грижа? – повдигна вежди предизвикателно Сава.

– Да се уверя в следните неща: 1. Като плодоносен клон съм свързан с лозата и поддържам чиста и безпрепятствена връзка с нея.

– Е, разбира се, иначе как ще даваш плод, – съгласи се Сава.

Кирил продължи:

– 2. Подчинявам се на начина на отглеждане от Лозаря, което включва подрязване в живота ми.

Сава искаше да каже нещо по този повод, но Кирил го изпревари:

– 3. Да общувам с Господа, да бъде моето сърдечно желание.

– Напълно съм съгласен, – плесна с ръце Сава. – Прав си, че връзката ни с Бога е най-важна.

Стоян работеше в една книжарница. Тъй като бе честен, точен и взискателен първо към себе си, а след това към другите, когато шефът му излезе в отпуска, го остави за свой заместник.

Всичко вървеше добре, но Стоян постоянно се притесняваше:

– Ще успея ли да проследя всичко, което става в книжарницата. Ами ако пропусна нещо и това обърка работите тук? …

Когато той сподели тревогите и опасенията си със шефа си по телефона, получи строга заповед:

– Престани да се притесняваш! Всичко, което трябва да направиш е да следваш инструкциите, които ти изпращам всеки ден. Тежестта не е паднала на теб, всичко зависи от мен.

Когато сме в притеснение, Бог е с нас и ни казва:

– Спри да се бориш! Просто направи това, което казвам. Аз ще се боря за теб.

Това не означава да бъдеш пасивен или самодоволен. Необходимо е да си активно неподвижен.

Какво означава това?

Да се подчиниш на Бога, като същевременно отстъпиш контрола върху ситуацията и оставиш резултатите от напрягането си на Него.

Тежестта на контрола върху живота ни не е върху нас самите, тя е върху Бога.