Тежката диагноза разтърси силно Краси, но той реши в себе си:

– Няма да позволя тази болест да ме повали.

Борбата не бе лека, но тежка и продължителна.

Краси вече не издържаше, но упорито твърдеше:

– Няма да прекарам повече от година във война със собственото си тяло.

И той започна да прави нещо различно.

Първоначално спонтанно, но после искрено благодареше на за екипа от професионалисти, които се грижеха за него и за начините, по които мозъкът и тялото му се изцеляваха.

Така разбра, че колкото и трудна да бе борбата, благодарността може да му помогне да устои на депресията. Така Краси стана по-устойчив.

Благодарност не е нещо, което правим просто от задължение.

Въпреки че не всички страдания ще намерят пълно изцеление в този живот, сърцата ни винаги могат да бъдат обновени чрез благодарност.

В пръста бе попаднало семенце. Скоро поникна нежно стъбълце.

Цанко бе наблюдавал този процес внимателно.

Един ден той установи, че поникналото нежно растение е започнало да вехне.

– Каква ли е причината? – попита се той.

Цанко внимателно разрови почвата и откри причинителят.

– Ах ти, разбойнико, защо унищожаваш един крехък живот?

Това бе един голям корен. Проникнал надълбоко, края му не се виждаше.

Цанко запретна ръкави и се зае да унищожава този корен.

Скоро видя и резултата.

Зеленото стъбълце оживя и започна да расте нагоре.

Така и ние, ако ни нападнат, нека унищожим корена с прошка.

Добре е да не допускаме горчиви корени в сърцето си, защото те могат да го обсебят и да ни погубят.

Не можем да го направим сами, затова нека помолим Светия Дух да ни помогне, да се отърсим от тези вериги.

Петър Николов произхождаше от бедно многочленно семейство. Той бе много ученолюбив и спечели стипендия да учи в чужбина.

Там завърши с отличие. Премина и магистърската програма. Защити и докторска степен.

Но по време на обучението си, Петър се отдалечи от Бога.

Една нощ, той бе изобличен от Светия Дух. Това силно го разтърси.

Петър коленичи и каза на Бог:

– Отдавам сърцето и живота си на Теб.

Чу тих и нежен глас:

– Призовавам те да бъдеш проповедник.

В страната, където живееше Петър, го очакваше високо платена длъжност, но изобличението на Светия Дух, го накара да се откаже от амбициите си.

Той унищожи всички награди, които бе получил. Запази само докторската си диплома:

– Ще я дам на родителите си, те заслужават да видят това.

Петър стана един от най-добрите проповедници в страната. Той привличаше тълпи от хора, които се покайваха и предаваха живота си на Исус.

„Каква полза ако някой да спечели целия свят, но да погуби душата си?“

Може да не сме призовани да бъдем проповедници или мисионери, но навсякъде, където Бог ни призовава да служим, чрез Неговия Дух, добре е да го следваме.

Нека напълно Му се отдадем.

Атанас бе присъствал на една караница на християни. Той бе много изненадан за дребните неща, за които ставаше скандалът. Бедата бе, че никой не отстъпваше.

Атанас тъжно сподели с приятелят си Румен:

– Много хора твърдят, че са християни, но не живеят като такива.

– Можеш ли да кажеш, че те разпознават като християнин само защото твърдиш, че си такъв или защото виждат начина ти на живот? – попита го Румен.

– Да бъдеш свят означава да живееш така, че хората да виждат, че си различен без да се налага да им го казваш.

– Е, това е ясно, – поклати глава Румен. – Като християни не бива да вършим това, което вършат всички останали. Не би трябвало да се съобразяваме с нещата, които са нормални днес.

– Ето това е, – възкликна Атанас, – Когато всички говорят лошо за някого, ти избираш да бъдеш най-добрия му приятел. Ако всички останалите около теб спят с гаджетата си, ти избираш да изчакаш да срещнеш човека, който ще бъде твой съпруг или съпруга. А когато приятелите ти си правят груби шеги, ти избираш да не бъдеш част от това.

– Трябва да живеем отделени за Господа, – в подкрепа каза Румен. – Да бъдем различни по по-добър начин.

– Избирам, – повиши глас Атанас, – да обичам повече от всеки друг, да живея живота си с повече радост, вълнение и удовлетворение. Нека за околните бъда жизнерадостен човек, а не такъв който постоянно се оплаква.

Румен тупна по крака си, засмя се и добави:

– Когато започна да живея живот, отделен за Бога, ще помогна на другите около мен да се приближат до Него.

Добромир Асенов бе много развълнуван след проповедта. Той за първи път влизаше в църква.

До сега отхвърляше всичко свързано с християнството.

Заговореше ли му някой за Христос, Добромир бързо махаше с ръка:

– Не искам да слушам. Това са глупости.

Но днес бе по-различно.

Срещна се с пастира на църквата и му каза:

– Причината да дойда на църква бе , че търся, а не толкова поканата на мой близък приятел.

– Радвам се, че сте между нас, – възторжено го приветства пастирът.

А Добромир продължи:

– Търсех нещо, да изпълни празнотата, която изпитвам…. Аз търся нещо, което светът не ми дава.

Пастирът само се усмихна и прибави:

– Най добрият дар, който можете да получите е вечен живот чрез Исус Христос. Всичко, което трябва да направите е да поканите Исус в сърцето си.

Оформеният вакум в нас е от Бога. Той не може да бъде запълнен с нищо друго освен от Него, Който ни се разкри чрез Исус.