Един човек по време на икономическата криза загубил работата си, голяма сума пари, жена си и дома си.. Веднъж видял каменоделци, работещи под купола на една църква. Един от тях оформял триъгълен камък.

– Какво правиш с този камък? – попитал мъжът.

– Виждаш ли отвора на върха около шпила? Придавам на камъка нужната форма тук долу на земята, за да пасне на върха.

Мъжът се просълзил. Струвало му се, че Бог му говори чрез каменоделеца и той осъзнал защо преминава през тези изпитания..

В думата „изпитание“ са съчетани две реалности. Една от тях е действие за преминаване на изпита, а другата се отнася до вътрешните преживявания, който са следствие от болките, мъката и  неуспеха. Изпитанията в живота изграждат характерът ни. В тях се проявява нравствената сила на човека. Всичките изпитания имат една цел .да ни направят твърди, кротки и да ни отучат лекомислено да се отнасяме към живота.

Както огъня прави ярки цветовете на минералите и ветровете помагат на величествените кедри да пуснат по-дълбоки корени в земята, така и изпитанията служат, за да получим сила за устояване в живота..

Желязото се изпитва чрез огън, а човекът чрез трудностите, изкушенията и нещастията. Златото се опитва чрез огън, а човек чрез преживяванията.

За да се разбере защо някои социолози говорят за възраждането на матриархат, е необходимо да се проследи динамиката на растежа, при който се наблюдава  все повече внедряване на жени в обществения живот.
До 20-ти век самотната майка е обречена на стагнация. Ако тя няма наследство от родителите или убития в битка съпруг, бедността и липсата на защита принуждава жената да падне на „дъното“. Естествено това е плашело жените и те са стремели да направят всичко възможно, за да не попаднат в такова положение.
Под влиянието на социалистическите партии и феминистки съюзи, самотни майки са получили социална сигурност. Постепено увеличаване на привилегиите на тази категория жени, довели до това, че  разделяща репродуктивните права, е в по-неблагоприятно положение, отколкото самотната майка. В САЩ и Западна Европа самотните майки са толкова облагодетелствани, че жените са загубили икономическия стимул за сключване на брак.
Искам да ви обърна внимание, че един от опорните  камъни за зараждащия се матриархат е: Жените губят икономически стимул за сключване на брак.
В САЩ и някои европейски страни при развод мъжът плаща такава висока финансова компенсация, че хиляди жени са се превърнали в ловци за портмонета. Тяхната цел е да се ожени за мъж на всяка цена. След това следва бременност и шантаж. Безумното майчинство на жените предизвиква скандали допълнителна провокации и обвинения в нападение или психологически натиск.
Правата и свободите на една жена са много в едно по-цивилизовано общество. Жени използващи всяка възможност да се възползват от това, с лопата да ги ринеш. Без угризение на съвестта се лепят по мъжете и правят кариера чрез секс и шантаж.  С добър външен вид и капчица хитрост жената може, без никакви усилия, да си осигури удобно съществуване. Мъже попаднали в такава мрежа, при опит да се измъкнат, се наказват с парична глоба.
Хубаво е, че това не се е разраснало до крайност в България. От нас зависи тенденциите за разрушаване на семейството, мъжкото безхаберие и всякаква такава низост да победи.

Такъв облак изглежда като „летяща чиния“ на пришълци. Той се е появил над град Криф в Англия.
Според свидетелството на много очевидци, загадъчният обект в небето изобщо не се е движел, въпреки силния вятър.
Автор на забележителната снимка станал Брайън Уилтън, който фотографирал загадъчния облак малко преди да залезе слънцето.
– С жена ми не можехме да повярваме на това, което виждахме, – казал Брайън. – Това приличаше на сцена от филма „Близки контакти от трети род“.
Метеоролозите смятат, че Брайън е успял да снима така нареченият лещовиден облак. Тези облаци са редки. Те са формирани на гребена на въздушни вълни или между два слоя въздух.
Характерната им особеност е, че не се движат, без значение колко силен е вятърът.
Лещовидните облаци обикновено висят на подветрената страна на планинска вериги, по билото, както и по върховете на планините на височина  от два до 15 километра..

Френският драматург Викториен Сарду веднъж, когато бил на вечеря в един дом бутнал чаша с виното на масата. Жената седяща до него, за да не попадне  излятото виното върху роклята й, го посипала със сол. За някои хора разпръскването на сол е лош знак. Драматургът бил един от тях.
За да не се случи нищо лошо Сарду взел щипка сол и я хвърлил през рамото си. Солата попаднала в очите на сервитьора, който идвал да го обслужи. Пилето, което носел в чинията, паднало на пода. Куче го грабнало и лакомо започнало да го гризе.
Кост заседнала в гърлото на животното и то започнало да кашля и безпомощно да бута муцуната си с лапи.
Синът на домакинята се опитал да извади костта от гърлото на кучето, но то се уплашило още повече. Животното скочило и  захапало толкова силно пръста на момчето, че той трябвало да бъде ампутиран.
Сервитьорът, кучето и синът на домакинята действали автоматично, водени от своето „Аз“, смесено със алчност, надежда, страх и робство.
Само жената била подтикната да действа от практична гледна точка, но нейното действие било провалено от драматурга, който хвърлил сол зад гърба си. Така дал ход на всички последвали нещастия.

Един мъж искал да помогне на жена си, която, според него, имала проблеми със слуха.
Веднъж той застанал зад гърба ѝ, отишъл в края на стаята и тихо казал:
– Чуваш ли ме?
Отговор нямало и той приближил, като повторил въпроса си:
– А сега чуваш ли ме?
Отново нямало резултата. Той дошъл още по-близо и попитал:
– Чуваш ли ме?
Така и не чул отговор от нея. Накрая застанал зад гърба ѝ и отново повторил въпроса си:
– Чуваш ли ме?
Тя се обърнала и му казала:
– За четвърти път ти казвам: Да!
Обикновено става така, ние си мислим, че с другия нещо не е наред, а се оказва, че проблема е в нас самите….