Невъзможно е да се прочетат мислите на който и да е, но могат да се разчетат намеренията на човека по лицето му.

Например, при избиране на букви от азбуката, желанията на човека ще бъдат само 30 на брой.

Разбира се, предварително се прави каталог с реакциите на мозъка на определени символи и се знае как откликва на дадена буква. Така за една две секунди тя се разпознава и се печата на екрана.

Интересното е, че мозъкът подпомагайки алгоритмите за разпознаване, генерира все по-прецизни реакции.

Резултата от точността на декодирането на планираните букви е 95 %, подобно на машинописка.

Бившата двойка художници от Загреб Олинка Виштица и Дражен Грубишич решили да запазят нещата, които са съпътствали щастливите им мигове.

С тези предмети започнала колекцията.

Други двойки , научавайки историята на художниците, оставяли свои неща, които символизирали предишната им любов или разбитите им отношения.

С течение на времето такива предмети започнали да пристигат от всички краища на света.
Към всеки експонат е прикрепена неговата история, написана на английски и хърватски език. Някои експонати на музея символизират несбъднатите мечти и желания, както и „доказателства“ за любовта.

Музей на разводите или разбитите връзки е получил специална награда на 21 май 2011 г. в номинацията „Европейски музей на годината.“

Ако пътувате през Хърватия, не забравяйте да се отбиете в Загреб и да посетите този музей.

Ето настъпи и Новата 2016 година.
Какво да ви пожелая за Нова година? Като се замисля, това съвсем не е лесно нещо.

Пожелавам ви това, което нямате.

Нека всеки човек сам да определи своята празнота. Това може да бъде, недостиг на търпение, силна вяра, пари, съпруг или съпруга, деца …..

Но преди това нека човек да отговори на въпросите: „Какво нямам? Какво искам?“

Пожелавам ви това, което нямате и което много искате. С едно условие, то да ви донесе полза. Защото съществуват две беди, неизпълнени желания и изпълнение на желания, които могат да ви направят нещастни.

Нека вашата празнота, ако тя наистина е такава и се нуждае от напълване, да се изпълни с подаръци от Бога.

Стефанов скоро бе получил назначението си в един отдалечен провинциален град. Тук внимание му обърна само госпожа Тихова. Тя му бе казала:

– Вие сте млад човек, господин Стефанов. Нуждаете се от по-тиха и спокойна обстановка. Къде ще прекарвате свободните си вечери? Клубът, където прекарват колегите ви, скоро ще ви отегчи. Заповядайте на гости у дома.

Още първата вечер господин Тихов  му каза:

– Чувствайте се като у дома си.

– Имайте ме като майка, – бе добавила госпожа Тихова.

„Вероятно е била много хубава като млада, – помисли си Стефанов. – Лицето и тялото ѝ са напълнели, но големите ѝ очи са останали млади, въпреки бръчките, които ги обграждат“.

– Ах, старост нерадост, – с тъга в гласа каза Тихова, – Да знаете на тези години колко е трудно?!

За нея и дома ѝ Стефанов бе дочул някои неща споделени на ухо:

– Голяма лудетина и любовчийка беше на времето Тихова. Не я слушай, че се оплаква постоянно от съпруга си. Двамата разтърсват малкия ни град с грохот и тътнеж, сътворен от домашните им кавги.

– Понякога се замерят дори с чинии.

– След поредния скандал Тихова напуска тържествено семейната спалня и отива да сподели с приятели колко е нещастна. Облива с кал мъжа си и прави най-долни намеци по негов адрес.

– Това продължава само няколко дена. След това госпожа Тихова отстъпва на чувствените си желания, връща се в брачното ложе, а на другия ден разправя на всички, колко много обожава прекрасния си съпруг.

Тихова бе наистина претенциозна и малко груба, въпреки интелигентността си. Но Стефанов най-вече бе отблъснат от нейната  бъбривост. Веднъж бе споделил с един колега:

– Ненавиждам престореният ѝ кротък глас, който приема просташка интонация, щом излезе от контрол. И знаете ли тя ме смята за глупак, сякаш не виждам номерата ѝ.

– И вас ли е решила да омотае, – засмя се колегата му. – Навярно знаете, че Тихови имат дъщеря, но до сега всички около, които е успяла да се увие майка ѝ, са успели да избегнат един  бъдещ брак. Момичето не е лошо, но компанията на родителите ѝ е непоносимо натрапчива.

След първото гостуване госпожа Тихова бе срещнала Стефанов „случайно“.

– Навярно се чувствате самотен вечер, – започна Тихова. – Вероятно сте домошар и обичате домашната обстановка. Защо не ни посетите пак някоя вечер?

– Човек никога не се отегчава от книгите, – каза съвсем спокойно Стефанов. – Нали преди малко за това намекнахте?

– Вие сте младеж, – усмихна му се лъчезарно Тихова, – време е да помислите за брак. Вие сте на такава възраст, когато любовта и разума вървят ръка за ръка.

– Ергенството си има своите предимства, – усмихна се учтиво Стефанов. – Довиждане.

„По-далече от тази жена, – мислеше си Стефанов. – Никакви сватосвания и сватби, поне не със семейство Тихови, по-добре с крокодил, отколкото …..“

Електронните устройства правят живота ни много по-прост и лек. Чрез тях ние постоянно сме в контакт с близките, споделяме снимки и впечатления.

Но, за съжаление, не винаги използването на тези устройства е разумно. Особено, когато става въпрос за деца, които имат неограничен достъп до своите смартфони и лаптопи.

Технологиите привличат хората с това, че във виртуалното пространство може да се опита нещо ново.

Много е трудно да се откаже от тях човек, защото няма никакво ограничение в задоволяване на желанията.

С едно натискане на бутон детето може да получи каквото иска.

Ето защо децата свикват със смартфона моментално и за разлика от възрастните не винаги могат да се контролират.