Нешо и Гого бяха неразделни приятели. Учеха заедно до 8 клас, но след това пътищата им се разделиха. Нешо отиде в големия град да учи за механик, а Гого остана в малкото им селище, където имаше селскостопанско училище.
Двамата приятели не можаха да се срещнат по време на ваканциите, но лятото им предостави тази възможност.
При срещата Гого усети голяма промяна в приятеля си.
– Нешо, какво е станало с теб, не мога да те позная?
– Срещнах Исус и той стана най-добрият ми приятел, – отговори Нешо.
– Да не си станал като ония, откачените, как им казваха …..а евангелисти? – Погледна го изпитателно Гого.
– Да вярваш в Исус Христос няма нищо откачено, – каза съвсем сериозно Нешо.
– Да бе, – засмя се презрително Гого, – вашият Бог бил заченат с непорочно зачатие. Иди ги разправяй тия на някой друг. Кой знае майка му с кого е хойкала, а после ха-ха-ха ….. непорочно.
– Чакай, че и днес става това, – реагира бързо Нешо.
– Глупости! Че кой днес зачева непорочно?
– А тези, които забеменяват ин витро?
– Но това е нова технология, а това с твоя Христос е станало преди 2000 години.
– Искаш да кажеш, че Този, Който е създал всичко, не е познавал така наречената „технология“ преди 2000 години?
Гого се посмути малко, но отново нападна:
– Ами вашата Библия, която постоянно четете, не е написана от Бог, а от 66 човека.
– Първо не са 66, защото някои от книгите са написани само от един човек. Освен това те са говорили това, което са видели и чули от Бога.
– А нима това е Божие Слово тогава?
– Виж, – вече по-спокойно каза Нешо, – ако аз ти разкажа нещо и ти излезеш на улицата да го предадеш на другите, точно моите думи ли ще повториш?
– Смисълът ще е същия, – каза Гого и затихна.
Той започна да мисли упорито, за да намери още аргументи против Бог и християнството.
Изведнъж вдигна победоносно глава и тържествуващо каза:
– Къде е твоя Бог покажи ми го?
– Огледай се наоколо и виж колко точно и съвършенно е създадено всяко растение, животно, дори самият човек…..
– Да, да чувал съм такива приказки за Твореца, – прекъсна го бързо Гого, – покажи ми го така наяве. Искам да го чуя.
– Ти не можеш да чуеш Бога, защото умът ѝ е запълнен със хиляди други неща, които те разсейват. За да доближиш до Бога, трябва да останеш насаме с Него и да си спокоен.
– Това означава да седя и да мълча така ли? – намръщи се Гого.
– „Господ дава мъдрост, из устата Му излизат знание и разум“. Ако иска наистина да се срещнеш със Него кажи Му: „Господи искам да те чуя. Искам да се доближа до Теб и да те позная по-добре“.
Гого гледаше приятеля втрещено. Той нямаше желание повече да спори с Нешо. Наведе глава и прошепна:
– Бих искал да помисля върху това. Нещата са много по-сериозни, отколкото си мислех.
Двамата дълго вървяха мълчаливо. През това време Нешо викаше в ум си към Бога:
„Боже, помогни Му. Нека познае Истината и Тя да го освободи….“
Двамата скоро се разделиха и всеки тръгна към дома си. Но в сърцето на Гого нещо се бе променило…..
