Започнаха нов строеж. Тук преди нямаше нищо. Пустош. Вятърът гонеше сухите клони и листа. Всеки пожелал да се промъкне през това място оставаше част от дрехите си по драките, а ръцете и краката му се покриваха с кървящи драскотини.
Мястото бе разчистено и дойдоха работници, строителите на бъдещото съоръжение. Фургони не бяха докарали и хората спяха в палатки или на открито. Времето бе топло.
Ръководителят на строежа погледна новата група работници и им нареди:
– Започнете да копаете тук 10/3/2.
Мъжете веднага се заловиха за работа, само един от тях започна да мърмори под носа си:
– Винаги става така, Адам и Ева съгрешиха, а заради тях сега трябва да копая. Ако не бяха се провинили, сега щях да си почивам и нямаше да огъвам гръб.
Ръководителят на строежа го чу, дойде при работника и го покани в палатката си.
– Разполагай се тук удобно, – каза му той. – Гледай телевизия. Взимай си ябълки, ананаси и банани от масата и яж, колкото ти се иска. А тук в чинията има и печено, можеш да опиташ и от него.
Работникът изненадано погледна шефа си, но нищо не каза.
– Имам само една молба към теб, – началникът на обекта присви вежди и спокойно продължи, – всичко можеш да ползваш и вземаш, само не отваряй ето тази книга.
– Че за к’кво ми е? – повдигна учудено рамене работникът.
Останал сам мъжът се наслаждаваше на дадената му свобода, какво ли не гледа по телевизията, опита от всички плодове, дори от печеното си похапна, но върти, суче, очите му все в забранената книга.
– Е, не каза, да не я докосвам, – мъжът започна да се самоуспокоява, подтискайки желанието да отвори книгата. – Рече само да не я отварям.
Приближи до нея и боязливо прокара пръсти по грапавата корица.
– Погледни, какво толкова ще стане, – мъжът долови тихо гласче, – никой няма да те види!
Работникът започна да крачи из помещението, а това немирно гласче не спираше да го подканя. Накъдето и да тръгнеше из палатката мъжът спираше пред книгата и я докосваше.
– Че кой ще ме види! – каза си мъжът, – всички са навън и работят.
Работникът не се стърпя и отвори книгата.
В нея лежеше бележка, на която пишеше:
„Грешнико, иди да работиш!“
Работникът наведе глава. Излезе от палатката, взе една лопата и се упъти към копаещите, които бяха вече преполовили работата.
