В Балтийско море близо до Кил, Германия, един от рибарите открил бутилка от бира с пощенска картичка, която е пътувала в морето повече от 100 години.
Въпреки че почти всичките цветове на хартията са изчезнали заради влагата, експертите са успели да възстановят някои части от текста. Това е картичка датско производство с две марки, на които е изобразена  Германската империя в началото на миналия век, малко преди Първата световна война. От възстановената част на текста се разбира, че авторът е искал бутилката да се изпрати на домашния му адрес в Берлин, за това той предварително е поставил марки.
Историците отворили архивите и определили собственика на дома по указания адрес. Това бил някой си пекар Плац. Бутилката е хвърлил в Балтийско море от неговият 20 годишен син Ричард, по време на екскурзия с група любители на природата на 17 май 1913 г.
Бутилката с пощенската картичка е доставена на внучката на подаделя Ангела Ердман, която сега е на 62 години. Тя не познавя дядо си, починал през 1946 г., но е отишла в музея и е подържала в ръцете си посланието.
Макар и след толкова години съобщението е стигнало до получателя, което доказва относителната надежност на такава комуникация.

Учителката усмихвайки се застана с тетрадки пред класа и каза:
– Вчера ви бях поставила задача да напишете съчинение на тема: „Как прекарах лятото“. Като цяло всичко е написано много добре. Изпитах огромно удоволствие от четенето. Ето Дони е написал за почивката си на Червено море и как се е одраскал на един корал. Петър е писал как е покорявал Швейцарските Алпи, изпълнил е цели две страници. Нина, Сами, Недялко и още десетина от вас са писали за екскурзия в Полша. Някои са били 18 дни, а други цели 50 дни. Трима от вас са писали за почивка в Египет, Димитър пък бил в Тайланд. Четях и се наслаждавах – сафари в пустинята Гоби, Канарските острови, Маями………Всичко е прекрасно, но ми се иска да ви прочета откъс от съчинението на Иван. Ето какво пише той:
„Лято е и всички мои съученици са се хванали да помагат в строителството на къщи. Трудно е, но трябва да се изкарат пари това лято. Момичетата плачеха и постоянно се оплакваха от тежкия труд. Диди носи на гърба си цял бетонен бордюр, но не успя да го задържи и си нарани гърба.
Нашият клас участва в построяването на две къщи и ремонта на един дом. На 31 август предадохме и последния обект и се върнахме в училище. Всички укрепнахме, загоряхме и добри пари изкарахме.“
В класа сякаш беше паднала бомба. Муха да бръмне щеше да се чуе. Учителката продължаваше да гледа учениците си и им се усмихваше някак тайнствено и загадъчно.
В междучасието всички се нахвърлиха на Иван и яко го ступаха. Интересно за какво ли…….

Когато мислим за неща, които ни носят удоволствие в живота, ние обикновено търсим „значими и големи“ неща, като повишение в работата, отиване на мечтана екскурзия, печелене на престижна награда…..
Така ние сме склони да пропускаме малките удоволствия, които ни носят радост. Може би да изпиеш една чаша кафе, да прочетеш нещо от вестника или да се разходиш в парка след работа не е много за вас, но не ви ли доставя удоволствие?
Всяко малко нещо, което забележите в живота си може да допълни положителната картина в живота ни.
Вдъхвали ли сте аромата на прясно окосена трева? Усещали ли сте нежността на капките дъжд върху дланите си? Забелязахте ли колко е красива улицата ви обляна в лунна светлина? Усещали ли сте топлината на късните слънчеви лъчи? Заслушвали ли сте се в шумоленето на листата, чуруликането на птичките сутрин? Усещали ли сте пращенето на запаления огън, мирисът на горящо дърво? …  а звукът от детския смях, отекваш  наоколо….
Малки и незабележими неща…
Не затваряйте очите, ушите и сърцето си за тях… Те носят също радост.

Австралийският фермер Уил Джелбарт е открил в стомаха на крава, изпратена за клане, брачна халка, която е била загубена още през 2009г.

Бижуто принадлежало на турист, дошъл преди 3 години във фермата на Джелбарт на екскурзия.

Фермера разказал, че през 2009г. посетител на фермата му се оплакал, че едно теле е погълнало сватбеният му пръстен. Едва сега се разбрало, че кравата на име Йоги е носел в стомаха си, през всичките тези години, пръстена.

Халката Джелбарт намерил, когато оглеждал изхвърлените вътрешности на закланата крава. Трупът на кравата стопанинът разделил със местния касапин.

Австралийците твърдят, че пръстенът е в добро състояние и в стомаха на крава нищо не му се е случило. На него е гравирана датата на сватбата. Сега фермерът се надява да намери неговия истински собственик.

Google официално е пуснал онлайн-проект, чрез който ще можем виртуално да пребиваваме в 17 музея в света.
Предимството на проекта е, че могат да се разглеждат картини с по-голямо разделителност, отколкото при фотографирани такива..
Да, ние ще можем да виждаме такива детайли от произведенията на съответните художници, които не бихме забелязали при обикновенно посещение на музей.
Екскурзията и приключението в случая са невероятни.