Когато Йовка разглеждаше снимките на телефона си, изведнъж трепна. Тя видя фотография, на която лежи на плажа напълно изтощена, разперила ръце и крака и дала гръб на всичко.
Йовка беше в шок: „Кой ми е направил тази ужасна снимка?“
Тя изпита отвращение към себе си, което нарастваше и ставаше още по-голямо със всяка измината минута. Бе готова да се разплаче.
Йовка вече се канеше да изтрие снимката, когато в стаята влезе синът ѝ.
– Може би ти ще ми кажеш, от къде се взе тази моя снимка? – обърна се тя към сина си и му показа снимката.
Първата реакция на юношата бе усмивка.
– Аз те снимах, когато бяхме край езерото миналата седмица. Просто не можах да устоя….
– Но ти трябваше да ме попиташ, преди да вземеш телефона ми и да ме снимаш, – каза сърдито Йовка.
– Права си, мамо, но погледни колко добре изглеждаш тук. Не е ли така?
Йовка още веднъж погледна снимката и се опита да разбере, какво искаше да каже синът ѝ.
Дойде и дъщеря ѝ, хвърли едно око на снимката и каза искрено:
– Ти си много красива! На мен ми харесва тази снимка.
Йовка въздъхна дълбоко. Но това ѝ беше нужно на този етап. Тя винаги обръщаше внимание на своите недостатъци. Но постепенно всичко започна да се представя в друга светлина пред нея.
Тя все още виждаше своите пълни бедра, но видя и жена, която се е уморила след разходка с децата си.
Йовка виждаше пълните си ръце, но същевременно с това видя ръцете на майка, която вдига децата си на ръце, за да не наранят краката си о камъните или да ги изгорят на горещия пясък.
Тя виждаше пълна жена, която бе облякла черен затворен бански, за да скрие проблемните си части на тялото, но виждаше и щастлива майка, която не се щадеше за своите деца.
От дълго време тя се бореше с наднорменото си тегло, както много други жени и навярно щеше да продължава и за напред така.
– Изглежда, – въздъхна тъжно Йовка, – няма да бъда стройна и слаба. Вярно е, че често се тегля на кантара, но не позволявам излишните ми килограми да ми пречат да живея.
Тя често отиваше с децата си на разходка. Понякога дори се чувстваше привлекателна. Е, не беше много сигурна в това, но се стараеше да мисли в тази посока.
„Може би е така, защото съм вече стара и много разсъждавам, – помисли си Йовка. – А може би сега се грижа за много по важни неща, отколкото за впечатлението, което правя на другите. Виж как децата ми гледат на моето тяло. Техните очи са изпълнени с любов“.
Така тя престана да мрази тялото си.
– Разбира се, – обясняваше Йовка на една своя приятелка, – ще продължа да се занимавам със спорт и правилно да се храня, за да бъда здрава, но именно сега искам да обичам тялото си такова, каквото е. Бих искала да се видя такава, както ме виждат моите деца.
Брюквата или жълтата ряпа е кореноплодна култура, зеленчук, получен чрез кръстосване на зеле и бяла ряпа. Листата ѝ могат да се консумират като листен зеленчук.
