Posts Tagged ‘езеро’

Защо никой не ни е предупредил

неделя, септември 3rd, 2017

originalЖана обичаше много своя Бобчо. Той бе двегодишен шнауцер. Тя го водеше го на разходка, а той ѝ се отплащаще с безкрайна любов и покорност.

Бобчо много обичаше да донася палката, която Жана му хвърляше. Тя знаеше, че това е едно от неговите любими занимания, но веднъж то се оказа пагубно за него.

Един ден тя хвърли около 20 пъти пръчката в езерото и Бобче радостно размахвайки опашка я донасяше обратно.

Кучето неволно бе погълнало много вода, когато обратно плуваше към своята стопанка. В резултат на това се повиши нивото на натрия в организма на животното, а това доведе до фатални последствия в мозъка.

Двадесет минути след приключване на играта Бобчо стана вял, изглеждаше сякаш се е напил.

Жана го погледна, погали го и му каза:

– Бобчо, какво ти става?

Но полюшващата походка на кучето я разтревожи. Тя грабна кучето и веднага отиде при ветеринара.

– Водна интоксикация, – каза ветеринара след като чу разказа на Жана.

Лекарят се опита да го реанимира, но вече бе късно за каквото и да е.

Жана се разплака:

– Бобчо толкова обичаше тази игра. Изобщо не знаех, че тя може да бъде опасана за него. И друг път сме му хвърляли палки и топки и той радостно ги е връщал.

– Да, но този път е било фатално за него, – печално гледаше и ветеринара, към безжизнената топка от козина, която лежеше безмълвно на масата.

– Защо никой не ни е предупредил за това? – извика Жана обляна в сълзи.

Ветеринарът вдигана безпомощно ръце.

– Всичко стана буквално за час, – Жана гледаше мъртвото телце на довчерашния си любимец и още не можеше да се примири със станалото.

Пречистващият огън

четвъртък, юли 27th, 2017

imagesВиктор се улови, че изпада в своеобразна мечтателност. Той стана от пейката и тръгна надолу към езерото. Там работниците по почистването товареха каруци с изсъхнали листа и нападали клонки.

Като повървя по алеята Виктор видя Нено. Той бе от съседното село. Селянинът над ризата си бе надянал раздърпан елек, а на краката си захабени панталони.

Веднъж Нено бе насочил погледа на Виктор към една патица от езерото. Птицата накуцваше, но не това бе заинтригувало селянина.

– Вижте, – почти шепнешком каза Нено, – патицата с човката си измъква мокра глина и я наслагва върху наранения си крак.

Двамата дълго гледаха това интересно самолечение.

От тогава Виктор, който бе запален орнитолог, запомни името, усмихнатото лице и пъргавия поглед на невестулка, които съпътстваха Нено.

Два дена по-късно Виктор бе споделил с един от своите приятели:

– Простите хора, които умеят да четат мъдрата книга на природата, не са за подценяване в сравнения с тези, които са естествоизпитатели и пишат научни трудове.

– Добър ден, – поздрави Нено своя стар познат.

– Добър да е, – усмихна се Виктор. – Гледам от към вашето село се издигат много пушеци. Да няма пожар.

– Няма пожар. Благовец е. Хората горят бурените, дворовете си чистят.

– Тогава, я кажи на хората да палнат оня куп с листата. Нека на Благовец лъхне огъня и при нас.

– Дадено, – покорно каза Нено. – Ние и преди искахме да палнем един огън, но жена ви се възпротиви. Каза, че пушека ще одими всичко.

– Щом ти казвам, направи го, – строго нареди Виктор.

Нено се зарадва и закачливо добави:

– Ще прогоним змиите, а после ще прескачаме и огъня.

Виктор крачеше вече по-нататък из алеите, когато си спомни думите на един от професорите си:

– Древните германци боготворели „живия огън“, – казваше преподавателят им, – тъй като огъня пречиства въздуха при настъпване на епидемии. За това не трябва да делим магията от науката, защото едното е първичната стъпка, а другото по-късната.

 

Избирам да се радвам

неделя, юли 16th, 2017

imagesЛято бе изпълнено с очаквания и надежди. Мартин планираше да отиде на детски лагер.

Преди да тръгне, той се размечта за това, което го очакваше там:

– Останалите от екипа възпитатели ще се отнасят към мен приятелски. Ще споделяме и ще си помагаме, ако възникнат трудности с децата, а малчуганите ще са послушни. Свободното си време ще прекарам край брега на езерото. Казват, че било много красиво.

Но, когато отиде на толкова очаквания детски лагер, се случи точно обратното.

Колегите му не търсеха мнението му, децата не слушаха и почти през цялото време валя дъжд и беше студено.

– Яд ме е , – каза си Мартин. – Това ли е лятото, което очаквах? Нима съм заслужил такава почивка?

В един от малкото хубави дни, Мартин се облече добре и отиде да се поразходи. Когато застана на моста, прекаран над езерото, той бе впечатлен от Божието творение.

– Какъв контраст само, – възкликна Мартин, – между красивите и крехки цветя и огромните стогодишни дървета.

За миг недоволството му от всичко преживяно в лагера се изпари и се превърна в радост.

– Като се замисля, – каза си Мартин, – във всеки миг от деня имам възможност за избор. Да сведа живота си до предварителните си очаквания или да благодаря на Бога за това, което ми дава. Мога да се радвам дори на малките изненади, които Господ разкрива всеки ден пред мен, но това ще стане, ако сам пожелая да ги открия.

Кой президент обичал да разиграва гостите си

неделя, юли 9th, 2017

5985През 1960 г. в ФРГ серийно се произвеждал автомобил амфибия Amphicar.

Такъв автомобил притежавал американският президент Линдън Джонсън, който обичал да разиграва гостите си.

Поканвайки ги на разходка с автомобила си до ранчото си, президентът отивал на възвишенията около езерото, а след това пускал колата надолу и крещял, че спирачките му са отказали.

Когато автомобилът попадал във водата, той започвал да плува, а Джонсън наблюдавал реакциите на пътниците и се смеел.

Господи, напълни ме

неделя, юни 25th, 2017

2DE7B49700000578-0-image-a-13_1446113663660_zpsxi8acdvuЦоко е специалист по водните ресурси. Често му се налагаше да пътува до места, където няма много вода или такава липсва изобщо. Той добре познаваше сушата и нейните последствия.

Веднъж в разговор с Данчо сподели:

– За мен сушата е едно от най-големите природни бедствия.

– А нима земетресенията и наводненията са по-малко зло на земята? – попита Данчо.

– Когато възникне пожар или наводнение, – поясни Цоко, – разполагаме с достатъчни средства, за да се справим със ситуацията. Но сушата е като рака. Тя бавно и постепенно обхваща земята. Ден след ден слънцето я изгаря, а посевите умират.

– Липсата на вода особено в пустините, може да коства нечий живот, – допълни Данчо.

Цоко се върна назад в спомените си:

– Помня едно градче, за което единствения източник на вода бе едно малко езеро. Веднъж нивото на водата беше паднало под критичната точка. Тогава Стефан, едно младо момче, което бе дошло наскоро да работи при нас,  бе открил една табела в езерото.

– Табела? – изненада се Данчо. – Навярно някоя, която е стояла край езерото преди?!

– Не тя беше ръчно изработена и на нея пишеше: „Господи, моля те, напълни ме“.

– Изисква се силна вяра, за да не загубиш надежда в такъв момент, – въздъхна Данчо.

– И тя дойде с първия дъжд, – засмя се Цоко. – Сякаш небето се разтвори и обилни струи започнаха да поят жадната земя. И пустинята разцъфтя.

– Ние можем да копаем кладенци на вярата, – авторитетно подчерта Данчо, – но само Бог може да ги изпълни с водата на живота.

– Не бива да забравяме, каза Цоко, – че колкото и безплоден да изглежда животът ни, само Бог може да го възроди.

– Във време на духовна суша, Бог може да ни изпълни с надежда, – заключи Данчо.

Сова трябвало да плува, за да спаси живота си

сряда, юни 21st, 2017

21062017-owl-1Туристи минаващи по дъното на каньона на езерото Пауъл, намиращо между щатите Юта и Аризона, видели необичайно зрелище – млада сова, която плувала по водата.

Оказало се, че плуването на совата е причинено от голям стрес. Тези птици във водата са съвършенно беззащитни и не могат да излязат на сушата, ако не намерят полегат бряг.

И тъй като перата им всяка следваща минута се намокрят все повече и стават тежки, то къпането за птицата може да се окаже фатално.

За щастие, тази малка сова, която е паднала във водата от гнездото, е успяла да защити правото си на живот и да стигне до брега, където започнала да суши перата си.

Експертите  твърдят, че с малката сова всичко ще бъде наред. Навярно родителите ѝ се намират наблизо, очаквайки хората да се махнат, за да се погрижат за своето нещастно потомство.

В Германия е открита пещерна риба

понеделник, юни 5th, 2017

000000В карстовите пещери на планинския масив швабски Алб, в южна Германия, са от открили нов вид риба.

Тя обитава в подземните потоци с общата дължина 250 км, които се формират от просмукване на горното течение на река Дунав във варовикова скала.

Преминава през обширни пещери, те се издигат на повърхността в т.нар Aхаски ключ. По-нататък като реки Радолфцелер-Аах се вливат в езерото Констанс.

Пещерните риба за първи път са открити и заснети през август 2015 по време на експедиция на пещерняци водолази в системата Дунав – Ааа.

Били са уловени пет риби.

Дължина на тялото на възрастните варира от 6.5 до 8.2 см, а на младите – 3 см. Генетичен анализ показват, че тези риби принадлежат към рода на баленови боции (Barbatula). Научното име новия вид все още не е получил.

От техните роднини, които живеят на повърхността на пещера, те се различават по светлия цвят без петна, по-голямата горната челюст и ноздрите, умалени на очите, липса на външна обвивка и скъсена странична линия.

По-рано пещерни риби са намирани само в Америка и Африка, това е първата открита в Европа.

Тези риби открити в немските пещери са се оказали най-северните пещерни риби. Те живеят на 760 км по на север от предишните притежатели на тази титла – риби от варовиковите долини Nippenouz в Пенсилвания.