Бе прекрасен дъждовен ден. Дъждът се изливаше буйно, сякаш някой го бе държал до сега заключен и не му бе давал на воля да излива струите си вода. Обичам когато вали.

Като дете стоях до прозореца и гледах как капките се стичат по стъклото. Това не бяха само капки, а живителна струя, която докосвайки се до всичко и го освежаваше.

Бях забелязала, че когато вали се засилва ароматът на всяко стръкче, цвете докато се стигне до мощните дървета свели мощните си клони, натежали от мокри листа, надолу.

Когато завалеше дъжд, виждах бързо притичващите хора, търсейки къде да се скрият от капките му. Други отваряха припряно чадърите си,  но понякога вятърът им изиграваше лоша шега и обръщаше наопаки защитата им.

Един ден , когато заваля и всички в къщи се бяха изпокрили по стаите, леко открехна вратата и боса изтичах на улицата. Прохладната вода се стичаше по тялото ми, а аз танцувах под дъжда.Локвите се изпълваха с вода, а сърцето ми с безпределна радост.

Баба ме вида и започна да ми вика и размахва ръце от вратата:

– Прибирай се! Ще настинеш! ….

Но струите вода, заглушаваха думите ѝ.

Малки главички страхливо надничаха от околните прозорци и завистливо ме гледаха.

Тичах през локвите, протягах ръце към дъжда и весело крещях:

– Дъжд, дъжд, …..

От някъде изскочи черен пес и радостно започна да лае около мен. Изглежда и на него му доставяше удоволствие, да подскача под дъжда.

Изведнъж дъждът спря, но всичко наоколо искреше в чистота, а във въздуха се усещаше ароматът на цветя, трева и дървета.

Спомням си едно лято ни бяха пратили да пасем кравите. Тогава пак заваля. Нямаше къде да се скрием, наоколо имаше само поляни, а гората бе далече от нас.

Тогава Светла свали дрехите си, внимателно ги сгъна, сложи ги на близкия камък и седна върху тях. Ние я гледахме смаяно, а тя ни обясни:

– Когато спре дъждът и по изсъхнем, дрехите ми ще бъдат сухи.

Веднага последвахме примера ѝ. Бяхме само четири момичета.

Водата обливаше телата ни и изчистваше праха и мръсотията насъбрала се по кожата ни.

Когато спря дъждът, слънцето изтърколи огромното си кълбо на небето и затопли телата ни. Наоколо се издигаше лека пара от изпаряващата се вода. След това радостно облякохме сухите си дрехи и подкарахме кравите към гората.

Когато отново завали, усмихвам се и протягам длани към дъжда. Той ми носи радост и ме успокоява. Потъвам в мощната му прегръдка и чувам музиката от танцуващите капки край мен …

Иван Миланов бе горски от години. Обичаше животните и зеленината особено напролет, когато всичко се събуждаше.

Но днес бе тъжен и плачеше:

– Ето всеки ден ми се случват неприятности. Господи с какво съм се провинил пред теб?

Изведнъж Иван видя на едно дърво кълвач. Той дълбаеше с клюна си по ствола на дървото.

Цялата гора трептеше от тези удари:

– Боли ме. Моля те. Стига толкова дупки пробива в снагата ми.

– Ще загинеш, ако отлетя, – каза кълвачът. – Личинките ще ти източат соковете. Сега не е време за сълзи, по-добре ги обърши и се усмихни.

Чувайки този разговор Иван се засмя:

– Не, Господи, няма да споря за своята душа. В нея има толкова много боклук, смърдят личинките – моите грехове. За това си изпратил беди, за да може по-късно душата ми да ухае на свежи цветя.

Малък крилат крокодил, който пълзи по дърветата и каца по цветята, изненадва хората и тревожи хищниците.

Разбира се, това не е истински крокодил, а малка суринамска цикада.

Главата на това насекомо има необичайна форма, напомняща в профил глава на крокодил.

На крилете на цикадата са разположени, така наречените, лъжливи очи.

Така тази цикада разполага  с две средства за възпиране на нападателите. Ако голямата ѝ глава не изплаши хищниците, в ход могат да влязат „очите“ на крилете ѝ.

Седяла врана на дървото, а в устата ѝ парче сирене. От там минала лисицата.

– Вранке, ще гласуваш ли? – попитала лисицата.

– Не, – отговорила враната.

И сиренцето паднало.

Враната си помислила: „Ако бях казала: „Да“, нещо би ли се променило?“

Фитонцидите на чесъна, хряна и червените чушки убиват повечето прости бактерии и низшите гъбички в рамките на 40-100 секунди. По тази причина споменатите растения се явяват отлични средства в борбата с болестите.

Човек може да пострада от финтоцидите. Такива опасни финтоциди притежава дивият розмарин и росена.

Един от най-скъпите фитонциди са етеричните масла от хвойнови дървета, които могат да се закупят от аптеката.

Фитонцидите се явяват един от факторите за естествения имунитет на растенията.

Трябва да се отбележи, че много от иглолистните дървета стерилизират въздуха и убива болестотворните бактерии. Фитонцидите на елата убиват коклюшната пръчица, боровите фитонциди унищожават пръчиците на Кох, причинители на туберкулозата, и червените пръчици. Брезата и тополата убиват микроба на златистия стафилокок.

Хектар борова гора отделя в атмосферата около 5кг фитонциди на ден, а хвойновите гори около 30 кг на ден. Затова иглолистните гори са почти стерилни.