Отново почнаха дъждовете, а това внасяше допълнително безпокойство и напрегнатост. Не стига, че цените растат, а заплатите и пенсиите не могат да ги догонят, но и времето не иска да се смили над нас.

Мирон седеше в селската кръчма, надигаше от време на време бутилката, пъшкаше и се потеше. Бая грижи го бяха налегнали.

По едно време в кръчмата влезе един от учителите в месното училище. Мирон веднага се закачи за него:

– Даскале, доскоро само слушах, че хората живеят на кредит. Питах се: Това нормално ли е? Но и това дойде на главата ми.

– От ипотеки и кредити, струва ми се, – учителят изяви своята компетентност, – има полза за обществото. Животът в дългове стимулира хората да работят!

– И какво излиза? – Мирон удари масата с юмрук. – Привличаш хората с реклами, а след това ги „стимулираш“ да работят двойно.

– Виж, – започна миролюбиво учителят, – ако човек имаше спестявания, може да прекара периоди без работа. Животът с дългове е много по-различен.

И той размаха ръце в потвърждение на думите си.

– Да бе ….., – намръщи се Мирон, – постоянно трябва да се трудиш. И кой печели от всичко това? …… А хората се суетят …. и продължават да работят „неуморно“.

– От гледна точка на инвеститора, кредитът за масите е благодат, защото увеличава общото благо, което обществото произвежда, – започна като по учебник учителят.

– Всичко може да изглежда полезно, – смигна Мирон, – особено ако си от другата страна на барикадата.

– Все пак не бива да забравяме, че заемът и ипотеката не само ни принуждават повече да работим, но отнемат и свободното ни време, – даскала опита някак да оправдае думите си преди това.

– С други думи ставаме роби на един невидим господар, – отсече Мирон и обърна гръб на „просветеният“ в работите на обществото.

Проливен дъжд. Вятърът виеше и накланяше дърветата до земята. Бурята вилнееше и събаряше всичко по пътя си, но какво бе това в сравнение със състоянието на Стоян.

Той крещеше във възглавницата. Изливаше гнева си, но това не го успокояваше. По едно време се съвзе и започна да разсъждава на глас:

– Може би трябва да намеря някой, – каза си той, – на когото да представя нещата и той да ми помогне да намеря рационално решение. Но къде да намеря правилния човек? Ами ако той не е свободен?

Изведнъж Стоян си спомни думите на Станой, негов приятел от близката махала.

– Отнеси гнева си на Бога. Помоли Бог да ти каже какво трябва да направиш, за да пренасочиш негативните си чувства към положително поведение. Той знае твоята ситуация. Довери му се.

Тези думи Стоян бе чул, при поредния си изблик на гняв, който не можеше да контролира, а това лошо влияеше на взаимоотношенията му с другите хора.

– Да, – промълви Стоян, – само Бог може да ми разкрие най-добрия начин как да се справя и освободя от гнева.

И той падна на колене и потърси Господа с цялото си сърце.

Когато предавате тревогите си на Бога и прекарвате време с Него в молитва и изучаване на Неговото Слово, ще откриете, че гневът ви се разсейва, а Отец изцелява душата ви в „светлината на Неговата слава и благодат“.

Дъжд в изобилие. Гръмотевици и светкавици се редуваха. Вятърът свиреше в короните на дърветата прощалната си песен, разделяйки се с топлото време и безоблачното небе.

Атанас спореше с приятеля си Тотьо и не обръщаше внимание на ставащото наоколо. Това, което бушуваше в него, бе по-силно от природната стихия.

– Да се справя с гнева си, ти шегуваш ли се? – размаха ръце Атанас. – Да взема власт над емоциите си, ти чуваш ли се?

– Изобщо не се опитвай да оправдаеш гнева си, – скастри го Тотьо. – Не го прехвърляй на другите и не ги обвинявай.

– И как ще стане това? – Атанас сложи предизвикателно ръце на кръста.

– Признай чувствата си и помоли Бога да ти помогне, – посъветва го Тотьо. – Не позволявай на гнева да отрови душата ти.

– Приказки, щял да ми отрови душата, – Атанас имитира приятеля си.

– Веднъж чух някой да го описва по следния начин: „Гневът е като да разлееш нещо върху чиста бяла риза, – Тотьо продължи спокойно. – Ако го почистиш бързо и по правилния начин, има голям шанс да не се превърне в трайно петно. Но ако го пренебрегнеш и изчакаш твърде дълго, за да третирате петното, дрехата ти вероятно ще бъде съсипана завинаги. Това не означава, че трябва да го излееш веднага върху другия. Това не решава проблема ти с гнева, а го разпалва“.

– Но аз имам право да се ядосвам, – смръщи вежди Атанас. – Ако не говоря незабавно, ще загубя възможността да кажа на другия човек, че съм достоен за уважение.

– Истината е, че нямаш право на подобни неща, – поклати глава Тотьо.

– Как така? – изумен възкликна Атанас.

– Пълното предаване на гнева ти на Бог означава, че се отказваш от „правото“ си да си го върнеш на човек, който те е ядосал, – поясни Тотьо. – Просто казваш: „Няма да се опитвам да ви нараня или да търся отплата“.

– Да му простя, без да държа сметка за това, което ми е направил?!- скочи възмутен Атанас.

Тотьо се усмихна и добави:

– Когато се предадеш напълно, ще откриеш, че Бог те лекува, благославя и напътства по начини, които са наистина чудотворни.

Владислав караше бързо.

– Не можеш да ми избягаш, – той стискаше здраво волана и се заканваше. – Ще те настигна.

Владислав се опитваше да следва приятеля си по шосето. Колата пред него бе по-мощна и се движеше много по-бързо спрямо неговата тромава бричка.

Валеше силен дъжд. Това налагаше допълнителни усилия от страна на Владислав при управлението на колата, но въпреки всичко той не успяваше.

Изведнъж чистачките му изчистиха предното стъкло.

Владислав забеляза колата на приятеля си спряла на два метра пред него.

Натисна спирачките.

Пътя бе хлъзгав и колата на Владислав поднесе, след което се удари в едно голямо дърво край пътя.

Колата бе смачкана.

Владислав дойде в съзнание в местната болница.

По Божия милост той оцеля, но последствията от безразсъдното му действие се оказаха много скъпи.

Когато вземем необмислени решения, резултата в повечето случаи не е много добър, понякога дори плачевен.

Желание без знание не е добро, а когато прибързваме можем да пропуснем пътя.

Нека търсим Божията мъдрост и напътствия в изборите и решенията, които вземаме всекидневно.

Облачно. От времена време слънцето се показваше и пак се скриваше. По едно време дори прикапа. После дъждът се засили и спря.

Васил гледаше небето, гледаше локвите и мърмореше под носа си:

– Животът не е лесен. Колкото остарявам, толкова по-трудно става. Някои сякаш нарочно привличат трудностите, а други си живеят без много затруднения.

– Тежат ли ти годините? – обади се комшията Тодор. – Не може да не се сблъскаш със затруднения.

– Понякога се чудя дали изобщо ще се справя, – въздъхна Васил.

– Бог е обещал да ни приве ….

– Господ, а какво прави Той? – прекъсна го яростно Васил. – Става ли по-лесно в живота ни?

– Бог не е казал, че ще ни се разминат проблемите, но Той ни дава ресурси и Своя Дух, Който ще ни преведе през тези проблеми. Какво по-добро от това може да бъде за нас? – добродушно се усмихна Тодор.

– И каква ти е ползата като теглиш и ти като другите? – махна с ръка Васил.

– Бедствията съкрушават някои, а други след като ги преминат, чупят рекорди. Виж, ако я няма зимата, пролетта няма да ни се струва толкова приятна. Ако не опиташ несгодите, успехът няма да те споходи.

– Приказвай си, каквото си искаш, но ме остави сам да се блъскам в орисията си, – недоволно размаха ръце Васил.