Когато тухлите бяха разтоварени, дърводелците и строителите седнаха на масата. И започнаха обичайните разговори в такъв момент:
– От къде си?
– Колко изкарваш?
Разговорът изведнъж премина към гъбите. За селския човек тази тема е неизчерпаема. Като хванеш от майсторски приготвени гъби и стигнеш до темата, как да ги запазиш, когато падне снега.
По едно време започна да разказва най-старият от дърводелците. Той беше около 70 годишен. На тези години мъжете оставят брадвата, но този не беше я зарязал. Всички го слушаха внимателно, явно имаше авторитет в групата.
– За всяка гъба е нужен подход, – започна старецът. – Например, когато отивам за медни агари не взимам чанта. В противен случай няма нищо да набера. Виж, празния чувал влиза в работа. В гората се натъкнах на пънове. Те стърчаха на метър от земята, явно някой е сякъл тук. На дънерите като гроздове бяха накацали медни агари. Обрах само едно от отсечените дървета и напълних чувала. Имаше много, но нали трябваше да ги отнеса до селото.
Излязох от гората, а до селото оставаха още три километра. Вървях и усещах, че този товар не е по силите ми. А да хвърли толкова гъби просто е жалко. За беда заваля и дъжд. Чувалът натежа още повече.
Изведнъж чух зад себе си шум на кола. Обърнах се – червен „Москвич“.
– Е, – казах си, – слава на Бога.
Сложих чувала на рамо и помахах с ръка. Шофьорът спря и отвори прозорчето.
Той беше як младеж с кожено яке.
Казвам му:
– Мили човече, закарай ме до селото, уморих се.
Той погледна чувал, после мен, а после недоволно кресна:
– Ти какво, дядо? Целият си мокър, ако седнеш вътре всичко ще намокриш.
Затвори прозорчето и потегли. Какво да се прави, нарамих чувала и отново закрачих под дъжда. Е, има и такива хора по света.
С малки почивки се добрах до селото. Наближавам и гледам червеният „Москвич“ спрял напряко на пътя пред дома ми.
Приближих и попитах младежа:
– Какво се е случило?
– Как да ви кажа, ….. бензина свърши – и наведе засрамено глава. – Да знаете някой тук наблизо, който може да ми услужи с три литра бензин, за да мога да стигна до бензиностанцията.
– Аз имам бензин, – казвам му. – Сега ще донеса тубата.
Оставих чувала с гъбите и тръгнах към гаража. Когато се върнах младежът крачеше притеснено под дъжда.
– На вземи и наливай! – и му подадох тубата.
– Много ви благодаря. Аз… там на пътя …
– Няма значение, наливай.
Наля бензина, благодари ми смутено и потегли.
Всички се бяха смълчали . Всеки от тях поне веднъж е преминавал край човек в беда и не му е протегнал ръка за помощ. Грешките са си грешки, важно е човек да не таи злоба и огорчение. В такива случаи трябва да намери сили и да помогне на този, който го е пренебрегнал и отхвърлил.
Освен с тел в Г образна форма, който е съмнителен метод, въпреки че се намира вода и чрез него, има и други начини да се открие вода под земята.
