Учените твърдят, че от степента на социализация на малките деца и умението им да общуват с връстниците си в ранна възраст зависи бъдещето им – нивото на образование, шанс да намери постоянна работа, дори и наличието или отсъствието на проблеми със закона.

В изследването са участвали повече от 700 души. Учените започнали тяхното наблюдение в момент, когато лицата са били много малки и посещавали детска градина.

С помощта на учители, се оценявали способностите на децата да общува с връстниците си по осем пункта, всеки, от които се оценявал от 1 до 5. В пунктовете за оценка влизат такива изрази като: „стреми се да помага на другите“, „поделя играчките и нещата си“ и други.

Наблюденията над участниците са приключили, когато всеки който е бил следен от малък е навършил 25 години.

От резултатите станало ясно, че от способността на детето да общува с другите, зависи неговото бъдеще.
Изследователите призовават родителите да полагат всички усилия, за да научат децата си да общуват от много ранна възраст.

Учените са установили, че добрите дела и помощта, която оказваме на другите, допринесат за постепенното премахване на социалната фобия.
Социалното тревожно разстройство е ирационален страх от взаимодействия с други хора. Тя може да достигнат до такава степен, че лицето да се оттегли вътре в себе си и да ограничи социалния си кръг до минимум.
В проучване проведено за 4 седмици взели участие 115 души, разделени на три групи.
Първата група от участниците са били помолени редовно да правят добри дела, като помага на съседа да коси, да дарят пари за благотворителност или да мият чиниите в дома си.
Втората група от хора е трябвало да увеличат броят на ежедневните социални контакти с други хора, а третият – просто да записват ежедневните събития, без да променят обичайното си поведение.
В края на експеримента се изяснило, че хората, които редовно правят добри дела, са почнали повече да общуват с другите, въпреки че не им е казано да правят това. Те започнали по-лесно да общуват с непознати и страха от комуникацията постепенно отслабнал.
Авторите на изследването обясняват своите изводи, по следния начин. Хората с благодарност се отнасят към лицето, което се стреми да им помогне, така очакванията за общуване с други хора са се променили.

Подземният град е известен като Dixia Cheng. Това е гигантско скривалище, защитаващо от поражения на ядрени бомби, се намира под самия център на Пекин.

Комплексът е бил построен през 1970 г. в случай на ядрена война със Съветския съюз, а през 2000 г. той официално е открит за посещение на туристи.

В подземния град може да се оцелее от ядрена бомбардировка, земетресения и наводнения.

Той побира около 800 хиляди души.

В Dixia Cheng е създадена пълноценна градската инфраструктура.

Историята на храма на снега, който е разположен в американската научна станция на САЩ на остров Роса, е много тъжна.
Независимо от факта, че храмът е построен през 1956 г. и се намира в лед и сняг, той е изгорен до основи два пъти.
За първи път сградата се запалила през 1978 г. от повреда в отоплителната система.
Възстановен отново, храмът е опожарен след тежка буря, след което няколко години е бил в руини.
След втория пожар, храмът е възстановен отново, украсен е бил с витражи и антарктически пейзажи.
През зимата на станцията работят около 200 души, а през лятото броя на посетителите достига до 1000.
Тъй като храма е некофесионален, тук идват последователи на всички религии, а отец Майкъл Смит извършва даже будистки и бахайски обряди.

Днешното име на Ciudad Perdida се превежда като „Изгубеният град“.

Това известно място в Колумбия наричат още Teyuna и Buritaca.

Градът е основан през 800 г. пр.н.е. Той е по-стар от прочутия град на инките Мачу Пикчу, който е  650 годишен.

Ciudad Perdida случайно бил открит през 1972 г., когато група местни мародери се изкачили по камените стъпала в планината към изоставения град „Green Hell“ и се натъкнали на него.

Когато златни фигурки и керамични урни започнали да се появяват на местния черния пазар, археолози започнали издирване. Те стигнали до града през 1976 г., след което била извършена реконструкцията му за шест години.

Ciudad Perdida се състои от 169 тераси издълбани в планинския склон, в него има облицовани с камъни пътища и няколко малки кръгови площади. Входът може да бъде достигнат само чрез изкачване на 1200 каменни стъпала през гъста джунгла

Предполага се, че в града са живели около осем хиляди души.